Беше отлично момче. Веднъж класната му от 22-ро училище в София ми каза, че Орлин е добър математик и ще се затрие, ако остане там. Аз го преместих в престижното тогава училище, “Г. С. Раковски”. Тук се учи добре, но не можа да се адаптира в новата среда. Започнаха стресовете. Не можа да вземе матурата, защото учителката по литература му бе писала двойка.

Като войник се яви по литература в една пловдивска гимназия. След изпита директорът възкликна, че той е отличник по литература. Беше се скарал с учителката и за нейно удовлетворение му бе писала двойката.

След войниклъка постъпи като студент в политехниката във Варна. Не можа да изкара годината – стрес.

Преместих го в Радиотехника в София. Последва… същото. Яви се на конкурсен изпит в Минногеоложкия факултет и бе приет за студент. И тук не можа да изкара годината. Стана дюлгерин във факултета. Явно го тормозеха мъки, а моите бяха и по-големи.

А имаше и поетически наклонности…

Предлагам части от негови стихове…

Морето е тихо, тихо
Звезди гаснат една подир друга
А луната мечтае
Мечтае да слезе
Да целуне морето

……..

Пожари, щикове блестят
И хитлерови разбойници вървят
По гробове от прясна пръст
Под знамето с пречупен кръст

……………….
До днес на криволене ненаучен
Като стрела, изстреляна от лък
Все някога и мене ще заключи
Битът в своя омагьосан кръг

…………
Кафяви очички с дълги реснички
Малко носленци и късо краченци
Дълга поличка и къса косичка
Сладко гласенце и малко коленце
Това загубих и къде е причината
В мене? Не-е-е. В тебе също не
Тогава къде?……

И така, моят син беше пълен с противоречия. Успешно се пребори за матурата, но не можа да завърши висше образование. Нещо го мъчеше и объркваше. И, стана ясно след тестуването на проф. Шаранков, че Орлин има Блойлер.

За щастие, овреме се осъзна, че трябва да се лекува и, в това отношение, е безупречен.

Сега е спокоен, инициативен и трудолюбив.

СЪДБА!