Историите, които психично болните хора се осмелиха да разкажат, извират буквално от сърцата им. Някои от тях се притесняваха. Други не знаеха как да построят изреченията си. Трети се чудиха дали изобщо да се разкрият. Четвърти бяха изключително смели и се осмелиха да напишат за болката и вътрешните им преживявания, които ме разтърсиха. Смятам, че всеки човек, четейки историите им, би намерил в тях нещо свое, би се докоснал до свои трудности и неволи, до чувствеността и крехкостта на психично болните, усещания, които безспорно „живеят” и в здравите хора.
Яна Кацарова, интервюиращ

 

По време на събирането на историите на хора с психична болест и техни близки, в ролята си на интервюиращ, аз имах уникалната възможност да се докосна до много интимни преживявания, свързани с болка, отхвърляне, неразбиране, самота, страх, липса на подходящата подкрепа в определения момент, объркване, неразбиране, ужас и липса на надежда. Красивото е, че разказвайки историите си, хората успяваха да преживеят отново много от тежките моменти, позволявайки ми да ги придружа в това и да се опитам да им създам усещане за подкрепеност и съпреживяване. Аз искам да благодаря на тези хора за това, че ми се довериха и ме допуснаха до своя свят. Усещам, че докосването ми до целия спектър от преживявания промени много неща в самата мен.
Ваня Величкова, интервюиращ

Ще говоря за моя син…

Беше отлично момче. Веднъж класната му от 22-ро училище в София ми каза, че Орлин е добър математик и ще се затрие, ако остане там. Аз го преместих в престижното тогава училище, “Г. С. Раковски”. Тук се учи добре, но не можа да се адаптира в новата среда. Започнаха стресовете. Не можа да вземе матурата, защото учителката по литература му бе писала двойка.

Като войник се яви по литература в една пловдивска гимназия. След изпита директорът възкликна, че той е отличник по литература. Беше се скарал с учителката и за нейно удовлетворение му бе писала двойката.

След войниклъка постъпи като студент в политехниката във Варна. Не можа да изкара годината – стрес.

Преместих го в Радиотехника в София. Последва… същото. Яви се на конкурсен изпит в Минногеоложкия факултет и бе приет за студент. И тук не можа да изкара годината. Стана дюлгерин във факултета. Явно го тормозеха мъки, а моите бяха и по-големи.

А имаше и поетически наклонности…

Предлагам части от негови стихове…


Морето е тихо, тихо
Звезди гаснат една подир друга
А луната мечтае
Мечтае да слезе
Да целуне морето

……..

Пожари, щикове блестят
И хитлерови разбойници вървят
По гробове от прясна пръст
Под знамето с пречупен кръст

……………….
До днес на криволене ненаучен
Като стрела, изстреляна от лък
Все някога и мене ще заключи
Битът в своя омагьосан кръг

…………
Кафяви очички с дълги реснички
Малко носленци и късо краченци
Дълга поличка и къса косичка
Сладко гласенце и малко коленце
Това загубих и къде е причината
В мене? Не-е-е. В тебе също не
Тогава къде?……

И така, моят син беше пълен с противоречия. Успешно се пребори за матурата, но не можа да завърши висше образование. Нещо го мъчеше и объркваше. И, стана ясно след тестуването на проф. Шаранков, че Орлин има Блойлер.

За щастие, овреме се осъзна, че трябва да се лекува и, в това отношение, е безупречен.

Сега е спокоен, инициативен и трудолюбив.

СЪДБА!

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо