Кристален свят

Кристален свят тихо ме повика.
Реалност странна силно ме привлече.
Търсейки истината намерих странна
кристална сянка на тъгата.
Дали любов ми липсваше, дали студ
и скреж срещнах в живота.
И странната реалност на кристален
свят в потайни лабиринти ме завлече.
Все търсех щастие и надежда за красивото
в живота. Все търсех копринена любов със
чаша вино. Все търсех себе си и там където
има по-малко скръб мечтаех да живея. Уви,живота
все кристалната реалност ми предлагаше
и тя се чупеше, за да се покаже слънце
огряло бели рози. Събирах розите със гузната
ирония за награда. Поставях ги във ваза и
почвах отначало да живея.
И молех се светът около мен да е по-щастлив
и по далеч от кристални сенки.

Вери . . .

В моята душа вяра се яви една.
Вяра скромна, нежна, топла, но крехка и
болна. Кашля болно тя и ми нашепва със
тъга за някаква самота.
Имало такава самота в моята душа.
Тъжно питам аз вярата една,
а защо донесе ми и тя свойта самота.
Да си правят компания ли двете самоти,
а ние нежно да се гледаме в очите, в
простота на топли чувства и надежди добри
за идните по-хубави дни.
Нямало надежда засега казва ми вярата една
за нещо по-хубаво от самота.
Кашля сега вярата една обгърната във светлина
на свойта самота, но извън моята душа.