Ще разкажа за детските си години. Бях доста разглезено дете, тъй като бях дълго чакано дете на възрастни родители. Често боледувах и не можех да посещавам детска градина. Майка и татко наеха една жена, на име леля Мая, да се грижи за мен, докато те работеха. Аз обожавах леля Мая, тъй като тя беше добра. Водеше ма на разходки и не ме насилваше с храненето. Аз бях много злояда. Не хапвах нещо без да ми се разкаже някоя приказка. За съжаление, тя напусна поради някакъв ангажимент. Тогава нашите наеха наша роднина – леля Донка. Тя ме тормозеше с храненето, а и аз й правих напук, тъй като не ми четеше приказки. От нея помня и висенето на опашки за ръчен хляб. Той ухаеше много хубаво, тъй като го вадеха топъл от фурната. После ме водеше на църква „Свети Седмочисленици”. Леля Донка беше много добра сладкарка. За рождения ми ден измайстори сладки, наречени „кошнички”. Такива сладки виждах за първи път. Вече бях попорастнала и нашите ме записаха в забавачка. Запомнила съм сутрешния студ, когато ме будеха за забавачката. Там беше много забавно, а и не ме наказваха, тъй като много слушах. Обожавах рисуването и получавах отличия във формата на звездички, които събирах в кутийка – златни и сребърни звездички. Помня как от обич към госпожа учителката я полях – без да искам – с прясно мляко – трепереха ми ръцете. Но тя не се разсърди. Освен това, много ми харесваха пъстрите флумастери, пастели и топчето, които скришом носих в къщи. Майка ме разкри и много ми се кара. От татко получих за подарък вносни флумастери, маркери, които ми се сториха цяло съкровище. Татко ми купуваше различни играчки – конструктори, колички, макети на самолети, а на куклите не обръщах голямо внимание. Привличаха ме и книги с различно съдържание – физика, химия. В къщи имаше и медицинска литература. Обичах татко повече от мама, тъй като той ми показваше различни интересни неща – домино, шах, часовници. И тогава дойде големия удар – татко ни напускаше. Преживях развода много тежко. Мислех че, като негова любимка, ако го помоля да се върне, то няма как да ми откаже. Уви, молбата ми беше отхвърлена. Така заживяхме само двамата с майка. Скоро оперираха майка от рак. Имаше и други проблеми със здравето. Аз станах много отговорна. Учех, домакинствах, търсех различни дефицитни лекарства. С татко се виждахме веднъж в месеца. Той ме водеше на ресторант. Беше почнал втори живот, с музикални плочи, нова уредба и колежка.

Сега да разкажа за училище. От малка ходех с удоволствие на училище. Любими ми бяха точните науки – физика и химия. А с литературата имах проблеми, въпреки, че много четях. Увличаше ме и философията. С мой съученички играехме баскетбол, дори футбол и хандбал. Бях първа резерва в отбора по успоредка, земя, прескок. Много се обидих, че съм резерва и плаках. Тогава ме включиха в отбора. На самото състезание, не знам защо, преместиха трамплина, и аз заедно с уреда се озовах на земята. Загубихме ценни точки. Аз потънах в земята от срам.

Сега да разкажа за кандидат-студенските си неволи – уроци по литература за матурата, избор на специалност за УПК (нещо като придобиване на специалност след 10-ти клас) – детска възпитателка. Много интересни бяха тези курсове – различни системи за обучение, различните темпераменти, детска психология. Едновременно с това ходех на уроци по математика. Решавах по 50 задачи на ден. Изглежда се преуморих и ме хвана един грип с усложнения в очите. Бяха зачервени, боляха. Не можех да чета и да уча. Въпреки това на кандидат-студенските изпити се представих с оценка 5.25. Така завърши този период и се сбогувах с гимназията. Междувременно майка ми много се влоши здравословно, а татко пиеше лекарства за сърце. За съжаление, изгубих и двамата си родители сравнително млади – майка ми на 58 години, а татко на 66 години.

Борба със страха и депресията.

Проблемите ми започнаха в студентските ми години. Появиха се страхове – кои основателни, други измислени. Бях добра кънкьорка, но престанах да посещавам пързалката, след като си мислех, че ще ме бутне някой в тълпата и ще си порежа ръка или крак. Основателен беше страха за мой близък човек, болен от рак. Депресираха ме и изказванията на един мой преподавател – да не си мислим, че от първия път ще се справим с изпитите. Те ще ни скъсат. Тогава посетих много добър психиатър в студентска поликлиника, пиех антидепресанти. За съжаление не бях в състояние да уча и прекъснах следването си за една година. След тази „почивка” взех всички изпити с петици и шестици. Последва период, в който учех и бях стабилна. Постъпих на хубава работа в частна фирма. Но последва съкращение на няколко човека от персонала, и аз изпаднах в много тежка депресия – занемарих домакинството, пиех спиртни напитки, нямах апетит, много отслабнах. Роднините ме консултираха с психиатър и постъпих в болница. Последва лекарствена терапия и подобрение. Но се явиха нови страхове от бандити и злобни хора. Чувах и подигравателни гласове. За съжаление тези гласове не престават, а има моменти на отслабване на страховете. Пенсионираха ме по болест и пия непрекъснато лекарства. Опитвам се да се боря, да си създавам положителни емоции. Чета книги, разхождам се, чета вестници, но от мислите си трудно избягвам. Участвах в различни кръжоци в центъра за психично болни. Там намерих хора със сходни проблеми. Мой съвет е да лекуваме депресията с контакти, а не с изолиране и затваряне в себе си. Много е трудно да си в непрекъсната борба със страха и депресията, но е хубаво да знаеш, че не си сам в тази битка.