Из “Дневникът на един полудяващ”

29.12.2000, петък

Разболях се, когато бях 21-годишен. Спомените ми от това време не са много ясни и са доста объркани. Отчетливо си спомням една странна нощ по това време.
На стената в ъгъла на стаята ми виси картина – сив картон, на който с пастели е нарисувано прилепче на фона на залязващото слънце. Картонът е изрязан във формата на щит.

Лятна вечер е. Аз лежа в леглото и безуспешно се опитвам да заспя. Предметите около мене като че ли бавно се движат. Като задържиш поглед в кабела на телефона, той като че ли леко и бавно започва да се гърчи като жив. Малко ме е страх.

Стаята е осветена само от една слаба нощна лампа. Въздухът е абсолютно неподвижен. Цветовете около мене са необичайно ярки. Особено изпъква един специфичен отенък на виолетовия цвят.

Въздухът в стаята като че ли се насища с кислород. Страхът ми преминава. Чувствам се като Алиса в страната на чудесата. Въздухът в стаята се раздвижва в кръг, полюшвайки леките паяжинки в ъглите на стаята.

„КИТАЙСКИ ВЯТЪР“ – прозвучава в съзнанието ми.

Измъчва ме задух. Като светкавица просветва искра от преминаващ трамвай.

Изведнъж се случва нещо още по–странно, но много приятно. Стените на стаята като че ли придобиват по-мек отенък, уличните шумове заглъхват.

„Тонмайсторът Петрушев…“ – прозвучава в съзнанието ми.

(по действително преживяване)

За контакт: Kostabojilov@abv.bg