“Като малък той беше много мило и чувствително дете. В училище винаги беше отличник, не ми създаваше никакви проблеми. И изведнъж…” Ще изненадам ли някого, ако кажа, че Румен като малък беше много мило и чувствително дете? И красиво, талантливо, артистично… По-късно, в елитните училища, в които учеше, винаги беше отличник. Ако е създавал някакви проблеми, никой дори не ги е забелязвал. Той беше всичко това, което едно семейство като неговото (от така наречените “добри семейства” ) можеше да си пожелае. Рано се научи да чете, от малък говореше два езика (майка му е от немско потекло), скоро прибави още два езика и в гимназията вече минаваше за полиглот. Чичо му го научи да свири на китара още на шест години, а оттам премина и към пиано. Самоук беше, просто му харесваше да изважда звуци от инструментите и някак го умееше. Когато беше на пет години, се влюби в кукления театър и започна да прави постановки вкъщи. Обикновено много му се радваха и цялата рода се гордееше с талантите му. Веднъж, обаче, баща му изгледа постановката “Семейството на Вълчо и Лиса” и после жестоко го наби. В нея Лиса се оплакваше на една приятелка – коза – от Вълчо и казваше: ”Нямам нищо против Вълчо да чукне тук-там, но ме е страх да не се привърже. А и много пие напоследък и налита на бой”. Тази реплика беше чул от майка си и реши да я включи в пиесата, макар че не разбираше много-много какъв е смисълът й. Така и не можа да разбере и защо баща му го преби, като при това крещеше, че “Няма да отглежда интригант и клюкар в къщата си”. На десет години започна да рисува. И в това го биваше. Гледаше в един албум и нарисува Христос с трънен венец. С венеца особено се измъчи, много пипкав беше. После се прибра дядо му (дядо му беше голям шеф и всички трепереха от него). Като видя картината се разкрещя, че е комунист и никой в неговото семейство няма да прави пропаганда на религията чрез икони. След това скъса картината на много малки парченца. После Румен спря да рисува. Като изключим тези случаи, Румен никога не създаваше проблеми. Но самият той си имаше много проблеми. В “доброто му семейство” нещата не отиваха на добре. Баща му и майка му бяха много горди с него, а още повече със самите себе си: тя – изгряваща журналистка, той – търсен архитект. Въпреки всичко не бяха щастливи – това се виждаше с просто око и дори от малко дете, а той вече не беше малък. Скандалите помежду им ставаха все по-нетърпими, все по-често завършваха с бой, пиенето ставаше все повече .Тогава беше особено страшно – появяваха се едни хора, които само външно приличаха на майка му и баща му, но всъщност бяха някакви зли чудовища. Все по-често се говореше за изневери, за чужди жени (архитектки) и други мъже (журналисти). Най-често споменаваната дума беше “развод”. Тя много го плашеше. Кога нещата излязоха от контрол и той изчезна от света, за да се скрие в себе си? Може би когато в десети клас се влюби във Виолета. Струваше му се, че и тя не е безразлична към него. Докато един ден не се появи с гневна гримаса и му каза: ”Гадно копеленце! И ти си като баща си, който се е намъкнал в леглото на майка ми. Всички мъже сте еднакви!” Оттогава го гледаше като празно пространство. И той стана празно пространство. Никой не знаеше къде пребивава Румен. Привидно, той стоеше както винаги с всички на масата, но никой не го чуваше да говори. Гледаше в земята и само леко се поклащаше напред-назад. Единствената му грижа беше да не го вкарват в банята – не можеше да понесе да бъде там. Когато все пак успяваха, гасеше лампата, слагаше ръкавици и така стоеше под душа. Но дори и с ръкавици не можеше и не искаше да докосва тялото си. Ако все пак е чувал нещо в този период, то това са били такива реплики: Баща му: “Този идиот изцяло е на твоя род. В моя род шизофреници няма”. “Тоя кретен не е от мен, признай с кого си спала на времето”. “Давам ти апартамента, но си дръж кретена далече от мен”. Майка му:”Не мога да се занимавам с него. Да го гледа майка ти. Тя цял живот се бъркаше да ни разваля семейството, поне сега да свърши нещо полезно. И не аз бях вечно пияна, а ти”. Новата приятелка на баща му (психоложка) към баща му:” Имаш нужда от истинско семейство. Синът ти никога няма да се излекува – трябва да се намери клиника, в която да остане завинаги. Ние ще можем да сме щастливи, инак трябва да си посветим живота на идиотщините му”. Новият приятел на майка му: ”Не можем да го държим при нас – ще ни запали апартамента или ще доведе някакви други лудньовци да ни ограбят. Или той, или аз”. След пет години приятелят на майка му не издържа и си отиде. Горе-долу тогава Румен се съгласи да не носи по два чифта панталони, шапка, нахлупена до средата на лицето му, шал, пребраждащ другата половина, и вечните си ръкавици, които се бяха разкапали от носене. Започна и да се мие понякога, после – и по-често. Започна да се облича по-спретнато и модерно – харесваше му да се чувства красив. А и жените по улицата го харесваха – някои го спираха и го сваляха. Чак после се стряскаха от втренчения му поглед, от лицето – наистина красиво, но застинало като индианска маска и от едносричните му и предимно неуместни отговори. Той самият понякога се опитваше да заговори някое момиче, но не знаеше какво точно да му каже и всичко свършваше с това, че момичето почваше да пищи, идваше някой мъж (или мъже) и го пребиваха от бой. Веднъж се запозна с една дебела жена на пазара и тя му каза, че ще спи с него, ако й даде джиесема си. Даде й го. Оттогава, като му подаряваха джиесем (винаги се намираше някой от роднините да му подари стария си), той отиваше при нея, даваше й го и знаеше, че за следващите 15 минути ще бъде с нея. Веднъж с много труд й занесе и монитор на компютър, но тя каза, че такива неща не й трябват и тогава не спа с него. Всъщност, Румен не се чувстваше зле. По цял ден стоеше на Попа, понякога скиташе и пиеше бира. Не можеше да си отиде вкъщи – майка му заключваше апартамента и не му даваше ключ. Можеше да се прибере само след като тя се беше прибрала. А понякога това беше много късно. Но скитането му харесваше. Тренираше се в просене. Често успяваше. Напоследък обаче му беше самотно. Искаше да има семейство. Винаги беше искал майка му и баща му да се съберат отново. А всъщност, защо не? Вярно е, че преди много се караха, но сега може би са се променили? На няколко пъти напоследък си говориха много приятелски – беше ги виждал, когато ги викаха двамата в “Пирогов”, защото там му шиеха раните, след като разни го биеха из улиците. Значи все пак, успяваше да ги събере. Имаше проблем – баща му живееше с една жена вече от няколко години. Жената не можеше да понася Румен и винаги, когато той отидеше при баща си, тя заплашваше, че ще си тръгне. Веднъж даже си тръгна наистина. Тогава нямаше кой да го гледа и го бяха оставили за две седмици при баща му. Румен се прибра пиян и се изпика в хола върху дрехите й. Може пак да опита с този номер. Сега тя ще си отиде и вече няма да се върне. И за 35-я си рожден ден Румен ще има ново семейство. Защо не? Може би ще се съберат, къде ще ходят?