Аз сега съм на 25 години.

Аз съм осиновена като бебе и не познавам родителите си.

Животът ми беше добър като дете, докато осиновителят ми не почина. Тогава бях на 5 годинки. След известно време осиновителката ми се омъжи за един мъж, от когото има дете. Тогава бях ученичка и живота ми се промени коренно.

Родителите ми не ми обръщаха никакво внимание. Гледаха само братчето ми и се грижеха основно за него. Мене ме лишаваха от най-елементарни грижи и храна. Живеехме в страхотна мизерия.

Ежедневието ми беше – от къщи отивах на училище и обратно, без да се отбивам никъде, не излизах никъде. Забраняваха ми да гледам дори през прозореца, откъдето можеха да се видят хора и коли.

Когато бях на 14 години, се разболях от ревматоиден артрит. Бях на лечение в 2-ра градска болница и от там ме насочиха за лечение в Банкя. Прекарах две години в санаториум в Банкя, където и учех. Тези две години бяха най-щастливите в моя живот. Там имаше режим и грижа и време за разходки. Там се научих да играя китайска дама. За това време, докато бях на санаториум, майка ми и братчето ми идваха много рядко.

Когато се върнах в София, кандидатствах в Техникум по обществено хранене. Приеха ме със специалност „Технолог, готвач и сервитьор”. Ходехме на практика по готварство и за мен беше много интересно.

Когато станах на 18 години, започнах да си въобразявам, че в ориза ми има червеи. Лятото преди да завърша техникума в четвърти курс, си въобразявах, че братчето ми е в опасност, това обикновено ставаше нощем и аз исках да го видя, за да се уверя, че е добре, но осиновителката ми не ми разрешаваше. Много ми беше мъчно за братчето ми и това ме побъркваше и изнервяше.

За това, че много исках да видя брат си и затова, че искам да гледам през прозореца, майка ми ме заведе насила в психодиспансера при доктор Марчева. Насила ми биха инжекция. След като се прибрахме в къщи за около две минути главата ми остана назад и не можех да я върна напред. Аз много се изплаших, не знаех какво се случва с мен.

Бяха ми изписани Рисполепт и Акинетон. Аз започнах да ги пия. По това време започнах да не мога да чета и да говоря и да ходя. Братчето ми ме учеше да ходя, показваше ми стъпки. Дори един ден ослепях за няколко минути, нищо не виждах. Аз много се изплаших.

След това доктор Марчева ме изпрати в Курило. Там останах около един месец. Когато излязох от там, бях добре. Успях да завърша техникума, благодарение на подкрепата на две мои съученички. Те не ме оставиха да се отпускам и аз успях.

Това беше 2002 година. Лятото започнах да продавам вестници, очила и часовници. Тогава се запознах с чичо Пешо, при когото живея сега.

Към края на месец юли осиновителката ми и нейния съпруг ме изгониха от къщи, затова, че не им давам пари. Останах на улицата с торбите багаж. Не знаех къде да отида и какво да правя. Откраднаха ми багажа. През нощта дремех в една зала с покер машини на централна гара. Не можех да ходя вече на работа, защото нямах сили от недоспиване и глад. Така след десетина дни ме видя чичо Пешо. Той ме заведе при доктор Марчева. Тъй като нямаше къде да спя, отидох в Курило, докато се уреди къде да живея.

В Курило останах около месец. Там, за да ми сложат инжекция, ме завързаха с едни колани. Имаше една добра санитарка и тя ме отвърза след това. Когато ме изписаха от от болницата трудно можех да говоря и да пиша. Това отшумя малко по-късно. Престоях и две седмици в психодиспансера. Докато бях в болница, си въобразявах, че ставам куче, защото краката ми се вдървяваха.

След като излязох от болницата, имам натрапливите мисли, че един ден пак ще остана на улицата, без покрив, сама, без никои… и че някой ми прави магии…

Много ми е мъчно, че нямам приятел, с който да мога да се разхождам и да си говоря.

Аз съм много притеснена какво ще се случи с мен, след като си отиде чичо Пешо. Не знам къде ще живея и въобще на кого ще разчитам и кой ще ме подкрепя тогава…

Истински щастлива съм се чувствала, когато съм била на планина и близо до морето…

В момента работя и това ме кара да се чувствам пълноценна. Аз много харесвам работата си и с удоволствие я върша.

Мечтая си за моя собствена стаичка… където да имам кътче с раковини, книги и плюшени играчки…