Причината за сегашното ми състояние може да се търси в събитията, случили ми се преди около 12-13 години. По онова време, когато бях тийнейджър, си живеех безгрижно, като всяко дете на моята възраст. Не бях отличник в училище, и учението ми не ми вървеше. След като завърших осми клас, ми се предостави възможност да замина за чужбина, за да потърся реализация. Именно там бях подложен на стрес, във връзка със справяне с учебния материал. С усилие успях да завърша гимназията, беше ми трудно и с новия език. Веднага след това реших да продължа образованието си, като постъпя в колеж. Този период от моя живот е свързан с обрат по отношение на психичното ми състояние. По-точно казано, поява на „гласове”, които са класифицирани като „мозъчни контрольори”. Този период се свързва също и с някои не-характерни реакции на поведение на мозъка. Бих дал няколко примера, които водят до заключение и поставяне на диагноза „параноидна шизофрения”.

Първия пример е: потрошаването на колата, която карах, без да имам конкретен повод за това. След това избягах в съседен щат и след едно денонощие бях открит от полицията. Беше решено да постъпя за лечение в психиатрична клиника на територията на щата, където за първи път ми беше назначено медикаментозно лечение. Провеждаха се и групови занимания между болните, постъпили на лечение в клиниката, като това ставаше по няколко пъти на ден. Част от терапията се провеждаше в парк, който беше направо разкошен. Смея да добавя, че беше добре поддържан и охраняван от гардове, специално избрани за тази цел. По-подробното описание на тези занимания никак не е в розов нюанс. Имам предвид унижението, което чувствах, и дискомфорта в присъствието на тежко болните членове. Общо взето, имах чувството, че се намирам в „трудово-възпитателно училище”.

От този момент нататък аз предпочетох да се върна в България, за да се лекувам тук. Като че ли всичко вървеше против мен. С голяма мъка разбрах от репортажите по телевизията за терористичния акт, извършен от ислямисти на територията на щата, където преди броени години живеех аз. Можете да си представите шока ми при мисълта, че някой мой познат може да е пострадал случайно.

Вече на родна земя последва втора хоспитализация в клиниката „Свети Наум”. Това се случи през май 2002 и повода бяха халюцинации и параноидна симптоматика. След това последва трета хоспитализация, през лятото на 2005 г. Имаше рецидив на психозата и престоя ми беше в стационара на ОДПЗС София – град. Рецидивът беше провокиран от честата смяна на лекарства и след промяна на лечението. Станах напрегнат, гневен и конфликтен. Не можех да спя и твърдях, че ме преследват дяволи и духове. Избягах от къщи и бях намерен от полицията в град Елин Пелин. В периода след гореописаните събития се забелязва частично подобрение в състоянието ми. Имам предвид, интеграцията ми към хората със сходни заболявания в ГП „Адаптация”.

Разбира се, трябваше да се откажа от стария и лош навик да пия алкохол. За мое добро, вече се забелязва известно подобрение в състоянието ми.