За първи път се разболях от психична болест, когато бях 10 клас.

Имах чувството, че ме следят. Страхувах се от всичко. Родителите ми – майка ми и втория ми баща, не можеха да разберат какво става с мен. Водиха ме на различни лекари. Накрая ме приеха в болницата на 4^ти километър, където след доста дълго лечение се оправих. Лекарката ми каза, че това може би е свързано с пубертета и няма да се случи отново.

Повтарях 10 клас, защото бях изпуснал от материала.

Когато завърших средно, образование кандидатствах във ВМЕИ, където ме приеха, но бях с 10 годишен договор в Козлодуй. Заради договора и трудностите, които срещах при ученето, се отказах още след първия семестър. Започнах работа в телефонния завод в София. Имаше изискване да работиш 9 месеца преди да кандидатстваш висше образование отново. Исках да уча информатика.Кандидатствах в Софийския Университет, но вече бях позабравил математиката и не ме приеха.

Започнах работа в телевизията. Едновременно учех вечерно Техникум “Радио и телевизия”.

Тогава се разболях отново, този път дори в по-остра форма. Отначало ме лекуваха в гранично отделение. После ме преместиха на лечение в Курило. Там беше ужасно!!!

Стана един голям бой, в които аз бях потърпевш, обвиниха ме, че аз съм инициатор на този бой, но това не беше вярно. Просто ме нападнаха няколко човека и ми направиха “мечка” (това е като те покрият с едно одеяло, за да не виждаш участниците в боя).

Добре, че майка ми ме прехвърли на 4^ти километър. Наложи се да ми приложат шокова терапия. След нея започнах да се подобрявам и се върнах на работа.

Мисля, че беше 1993 г., когато започнаха първите съкращения в телевизията. Съкращаваха по-голямата част от отдела ни. Аз също бях в списъка за съкращаване, но заради диагнозата ми имах защита от закона и не ме съкратиха. Преместих се в друг отдел. Междувременно през 2-3 години влизах в болница (гранично отделение), кризите ми вече протичаха като мания и натрапчиви мисли, но във все по-лека форма.

През 1999 г. договора ми изтичаше и шефа ми не го продължи. Исках обяснение защо, но той дори не си направи труда да ми даде обяснение. Може би причината е в моите боледуванията и предстоящите нови съкращения. Така, след 12 години работа в телевизията останах без работа.

Реших да се пенсионирам, но от ТЕЛК ми дадоха 40% нетрудоспособност. Не ми се полагаше нито карта за градски транспорт, нито пенсия. Обжалвах в НЕЛК. Повишиха процента ми на 50, което ми даваше право на трета група.

След като дълго време бях без работа, с помощта на “Адаптация”, социалния ми работник Яна Кацарова и Бюрото по труда, започнах работа в “Адаптация” като офис-сътрудник по програма за заетост. Договорът ми беше за една година, след което отново бях без работа.

Явих се отново на ТЕЛК защото първия беше за 3 години и тогава ми дадоха 75% нетрудоспособност, което беше втора група. Това даваше различни допълнителни неща като малка сума (8.50 лв.) интеграционни, също така и право да пътувам 2 пъти годишно с влак и автобус безплатно. Сега отново ще се явявам на ТЕЛК и се притеснявам, че може да ми дадат по-нисък процент.

Пак по подобна програма от Бюрото по труда след време започнах работа отново като офис-сътрудник в друга организация. Там също договорът ми изтече и сега пак съм безработен.

Мисля, че човек трябва да се приспособява към новите неща от живота. Така, например, аз изкарах един курс за компютърна грамотност към Бюрото по труда, което по-късно ми помогна за намиране на работа, а и в самата работа.

Трудно се намира работа, когато имаш ТЕЛК, особено за психично заболяване.

Но трябва да се борим с трудностите и да гледаме напред!!!