Аз съм 35-годишна жена, неомъжена и без деца. Имам висше икономическо образование и добра професия. Живея в собствено жилище. Владея сравнително добре три чужди езика. Голяма част от познатите ми считат, че съм спокоен и уравновесен човек…
сещам понякога, че мога да изгубя контрол. Реалността извън мен си остава по местата, но реалността вътре в мен се променя. Появава се страх, че ще припадна (във всякакъв смисъл). Получавам команди…
Пиша ви за моята история с психичен проблем, който няма да спомена.
Разболях се по време на втората си година в университета.Но всичко по-рано, още през края на първата година. Тогава бях изправен пред лични проблеми с други хора…
Разболях се, когато бях 21-годишен. Спомените ми от това време не са много ясни и са доста объркани. Отчетливо си спомням една странна нощ по това време…
Родена съм в София в семейство на интелигентни, културни и възпитани хора и, най-
важното, много добри, много трудолюбиви, почтени и честни. Баща ми беше инженер
лесовъд, турист, скиор…
Да ми помогнеш, искаш ти,
да оздравея, да нямам чувството на недоволство
за несбъднатите блянове, мечти…
Скромен,
нека да съм скромен
в този свят от изкушения огромен!
Малък,
нека да съм малък…
Къде да ида, пътища уж много,
Но никой път не ме отвежда никъде.
Остава само смътната тревога…
„Татко, просто татко за мен“ от Мери Пасториус Долу изложеното е взето от обложките на двата компактдиска Dixie Highway“ (Магистрала на Южните Щати) на „Холидей Парк Рекърдс“. То е написано от Мери, първородната дъщеря на Джако Пасториус, през 1994 година. За мен е трудно да пиша това. Отлагах го, въпреки че знаех, че трябва [...]
