Обичах разходките покрай реката и обичах да чувам ромоленето на водата, която разгневено бързаше към устието си. Шумът от разлетите води се чуваше надалече и обичах момента, в който се придвижвах към реката и момента, в който дочувах точно този плисък на водата.

Мило мое дете, винаги съм те обичала. И винаги, където и да съм, ще те обичам! Ти не си виновна, че ти се падна майка, която обявиха за “болна”. Не си виновна, че, откакто се помниш, съм все такава, много ми се искаше да ме помниш преди това.

Роден съм в София. Баща ми беше в преуспяваща професия и съм живял богато и добре. Детството ми премина добре. Често ходех на море. Често се разхождахме в планината. Когато се връщаше от командировка в чужбина, баща ми носеше скъпи и интересни играчки. Бях отличник.

Ще разкажа за детските си години. Бях доста разглезено дете, тъй като бях дълго чакано дете на възрастни родители. Често боледувах и не можех да посещавам детска градина. Майка и татко наеха една жена, на име леля Мая, да се грижи за мен, докато те работеха.

Имах чувството, че ме следят. Страхувах се от всичко. Родителите ми – майка ми и втория ми баща, не можеха да разберат какво става с мен. Водиха ме на различни лекари. Накрая ме приеха в болницата на 4ти километър, където след доста дълго лечение се оправих.

Здравейте, аз имам психично заболяване – шизофрения. Това заболяване ми се е появи в юношеска възраст. Имах кризи, но от дълги години съм в ремисия. Започнах да работя по-късно. Трудно се намира работа с психично заболяване.

Aз съм на 41 години. През декември 1985 г. се разболях тежко от пневмония, за която се лекувах в болница. Тогава се появи и задуха. Установиха, че страдам от бронхиална астма.

Баща ми работеше в Министерство на строежите. Майка ми в клон “Петрол”. Имам сестра, която е две години по-малка от мен. До скоро тя работеше като инженер конструктор в един завод в кв. “Красна поляна”. Съкратиха я.

През 1973 един раб се е родил и видял някои неща до 35–та си година. Предстои ми тази година да направя 36 години.
А какво е видял? Видял е небесната дъга няколко пъти…

Той е роден 1960 година. В предучилищна възраст започна често да говори за прераждане на човека. Решихме да се консултираме с детски психиатър. Заключението на психиатъра беше, че той не вижда отклонения в психическото му състояние.

История на моето заболяване Заболяването ми започна, когато бях студент в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров”. Имах проблеми със съня. Чувствах се отпаднал и не общувах с никого. Започнах да посещавам доктор Стоянова, психиатър в Студентски град…

Животът ми беше добър като дете, докато осиновителят ми не почина. Тогава бях на 5 годинки. След известно време осиновителката ми се омъжи за един мъж, от когото има дете. Тогава бях ученичка и живота ми се промени коренно.

Беше отлично момче. Веднъж класната му от 22-ро училище в София ми каза, че Орлин е добър математик и ще се затрие, ако остане там. Аз го преместих в престижното тогава училище, “Г. С. Раковски”…

Причината за сегашното ми състояние може да се търси в събитията, случили ми се преди около 12-13 години. По онова време, когато бях тийнейджър, си живеех безгрижно, като всяко дете на моята възраст…

Бях на 20 години – втори курс студентка – когато започнаха слаби кървения по два три дни по средата на цикъла. До тогава всичко беше наред – от 12 години имах редовен цикъл. Това много ме разтревожи; естествено, разтревожи се и майка ми. Ходихме при една лекарка, която аз никога няма да забравя…

Въздуха в парка беше наситен с озон. След проливния дъжд оловносивото небе постепенно преминаваше във вечерен здрач. Малкото дете вдишваше опиянено свежия въздух, който блажено разхлаждаше разгорещеното му телце…

“Като малък той беше много мило и чувствително дете. В училище винаги беше отличник, не ми създаваше никакви проблеми. И изведнъж…” Ще изненадам ли някого, ако кажа, че Румен като малък беше много мило и чувствително дете?

Най-тежкото за един родител е да приеме промяната, която настъпва в детето му, вследствие на болестта. Да приеме, че надеждите, очакванията, плановете, амбициите, които е имал за детето си, никога няма да се осъществят. Другото е неизвестността. Никога не знаеш, дали и кога ще настъпи следващия епизод.

След 15-годишната си възраст моят син стана разсеян. Започнаха да се забелязват промени. Стана разсеян в училище и вкъщи. Поведението му се променяше странно. Или дружеше с възпитани и спокойни деца или търсеше компанията на най-големите хулигани.Силен и амбициозен ученик, Андрей започна да влошава оценките си…

На 21 години съм и съм болна от Биполярно афективно разтройство, както излиза, вече 7 години, но го разбрах едва преди около година и половина. Реших и аз да разкажа своя опит за да могат хората, които страдат от същото заболяване да имат малко по-широк поглед относно проявленията и характера на болестта…