Резюме. Настоящият обзор е посветен на 100-годишния юбилей на д-р Аарон Темкин Бек, известен като „бащата на когнитивно-поведенческата терапия”. Представени са възникването и развитието на когнитивната и когнитивно-поведенческата терапия през биографичната призма на Аарон Бек в концептуалния контекст, характерен за средата на 20-и век в САЩ. Описани са някои от ключовите понятия на съвременните когнитивно-поведенчески базирани терапевтични подходи. Също така са представени и специфичните етапи в развитието и разпространението на когнитивно-поведенческата терапия в България. Като специален акцент е отбелязан 48-ия европейски конгрес по когнитивна терапия, състоял се в София през 2018 г., посетен от повече от 850 делегати от 55 страни и открит чрез видео съобщение от самия Аарон Бек.
Ключови думи: Аарон Бек, когнитивно-поведенческа терапия, ключови понятия, етапи в развитието

Кирил Бозгунов – Амбулатория за психично здраве „Адаптация“ Резюме: Настоящата статия представя развитието на понятието „паническо разстройство“, както и когнитивната гледна точка за проблема. Описани са някои ключови стъпки от терапевтичната работа и някои широко използвани когнитивни техники. Summary: This article presents the development of the term „panic disorder“, as well as a cognitive perspective [...]

К. Киров, В. Михов МА, НИНПН, Катедра по психиатрия Ръководител проф. Ив. Темков Представя се обзор, който третира проблема за хистерията исторически и съвременно. След преглед на развитието на знанията за това заболяване, се дават схващанията за клиничните прояви на болестта. Подчертава се изместването на хистеричния начин на реагиране от депресивния. Отделено е място за [...]

проф. К. Киров Медицинска Академия, Научен институт по неврология, психиатрия и неврохирургия, Директор: проф. Вл. Иванов Малък е броят на термините, употребявани в една тясна научна област, които в съвсем кратък срок влизат в речника на повечето хора от цивилизованите страни. Един от тях е терминът шизофрения. Тази „печалба” откъм популярност почти редовно се обезценява [...]

Г. Киров Клиника по неврология и психиатрия – ВМИ, София Резюме. Авторите разискват клинични наблюдения на пациенти, които, без да са били религиозни до заболяването, стават вярващи по време на психозата. Във връзка с това се обсъжда психологичната същност на вярата. Стига се до заключението, че у пациентите се образуват компенсаторни, реактивни образувания, подпомагащи човека [...]

проф. К. Киров Резюме: Авторът прави преглед на няколко сполучливи характеристики на незрялата, инфантилната, респ. на зрялата личност (по А. Якубик, Е. Bleuier, G. Allport, A. Maslow, O. Shwarz). Той се спира накратко и върху възможните причини за недостигане на характерово съзряване, а също споменава до какви неправилни реакции, развития и социални затруднения може да [...]

  Всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залога e хазарт. Видове хазартни игри: – тото, лото (“мек хазарт”) – рулетка, блек-джак, покер, ротативки, бинго – спортни залагания, конни надбягвания – он-лайн залагания Какво е добре да знам и моите близки да знаят за хазартна зависимост [...]

Светлана Благоева, групов аналитик Димитър Германов, групов аналитик Понятието „пренос” е използвано за пръв път от Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер в книгата им „Изследвания върху хистерията”, публикувана през 1895. По-късно Фройд решава, че преносът е един от трите основни механизма, с които работи психоанализата. През 2005 Пол Денис дефинира преноса по следния начин: „Терминът пренос [...]

Психолозите и психиатрите са единодушни, че на осиновените деца трябва да им бъде казана истината. Много осиновители се притесняват кога да кажат на децата си и как точно да им го кажат.

  Всяка загуба означава промяна, понякога – голяма. Промяната означава, че нещата вече няма да са по този начин, по който сме свикнали те да бъдат. Един от най-класическите примери на загуба е смъртта на близък човек (тази статия е посветена именно на този тип загуба). Сходни, не по-малко мъчителни са загубите при раздяла, заминаване, [...]

Ключови думи: Емил Крепелин, Ойген Блойлер, Курт Шнайдер, стигма, шизофрения, деменция прекокс, премахване на стигмата, симптоми от първи ранг

Когато казва верни неща с истински думи, бащата създава на детето си опори в живота.

Възможно ли е психотерапевтът да греши в работата си, в отношенията си с клиентите? Да, разбира се, възможно е понякога да греши. Това, с което има да се справя психотерапевтът по време на своята работа е достатъчно сложно, за да се твърди обратното. Статията изследва възможните грешки и лоши практики в процеса на психотерапия.

„Малката психиатрия” или т.нар. гранична психиатрия се занимава с честите психични разстройства, такива като тревожните и депресивните разстройства. За разлика от нея, „голямата психиатрия” се занимава с тежките психични разстройства, такива като шизофрения и биполярно афективно разстройство, наричани понякога „големи психози”.

Основният въпрос на психиатрията, както и всяка медицинска специалност е въпросът за етиологията на заболяванията. Досега всички търсения на отговори в областта на човешката биология не дават задоволителни резултати от гледна точка на клиничните и терапевтични последствия. Със създаването на психоаналитичната теория на д-р Зигмунд Фройд започва едно различно търсене на отговори отвъд биологичното…

БАР е болест, която нарушава нормалните биохимични процеси на главния мозък, врезултат на което се нарушава поведението и преживяванията на засегнатите от нея.Най-важната промяна при БАР е нарушеното настроение.

Повечето епидемиологични изследвани показват, че приблизително 1% от хората развиват в някакъв момент от живота си шизофрения (т. нар. пожизнен болестен риск). Моментната болестност обикновенно е по-малка и в повечето проучвания тя рядко надхвърля 0,5%.

Психологическото консултиране (ПК) може да се разглежда като форма на краткосрочна психологическа терапия (психотерапия). Като форма на психотерапия, в голяма степен то произтича от откритието, че начинът, по който се интерпретират определени значими събития, взаимоотношения и реакции, сам по себе си може да бъде травматичен, т.е. да носи емоционална болка и страдание.

Не е необходимо да изолираме хората със сериозни психично-здравни проблеми в големи психиатрични болници, за да ги лекуваме и да се грижим за тях там. Напротив. Всички ще спечелят много, ако тези хора могат да се лекуват в общността, в естествената си среда, от която болестта ги е изолирала и откъснала.

Проблемът с обслужването на тежките психични случаи засяга големи общности както от пряко страдащи, така и от техни близки, приятели, колеги и дори цялото общество. Този проблем има отношение към равния достъп до здравно обслужване, бедността, скитничеството и бездомността.