Как живееш с диагнозата шизофрения, биполярно разстройство, депресия…?
Къде е границата, в която отказваш да понесеш реалността, наложена от болестта?
Как именно болестта учи на смирение?
Кои са най-честите клишета, създадени в представите на условно здравите, за хората с психична болест?
И кога и през какво разбираме, че да си „нормален“ е случайност, а не привилегия.

Осем кратки филмчета, представени от общество „Адаптация“, се опитват да дадат отговор на тези въпроси, като разказват историите на хора с прояви на психична болест или епизоди на психично страдание, а също и размислите на техни близки. В тях има всичко – самота, необходимост от общуване, страх от отхвърляне, загубата на всякава радост, отчуждението от живота…За щастие, има и другото – адаптацията, свободата да бъдеш себе си, увереността, че си част от света – именно с диагнозата, и въпреки нея.

Нека ги видим!