Проект “Програма за преходно работно място като средство да се осигури заетост на хора с хронично психично заболяване”

Доклад

Предложения към Агенцията по заетостта, засягащи програми и мерки по заетостта за хора с увреждания

Яна Кацарова, Димитър Германов, Петър Карагинев, Райна Узунова, Ваня Величкова

psr_association@abv.bg, psr.association@gmail.com

Проектът “Програма за преходно работно място като средство да се осигури заетост на хора с хронично психично заболяване”, реализиран от Сдружение за развитие на психо-социалната рехабилитация в България с любезното съдействие на програмата МАТРА на посолството на кралство Идерландия у нас, целеше да адаптира в България един от основополагащите подходи на Подкрепената заетост, подход, възникнал и развит в САЩ и Канада през средата на миналия век. Същността на този модел се състои накратко в това, че работодателите биват убеждавани да разкрият постоянно работно място за човек с психично увреждане, на което на преходен принцип, за период от 3-6 месеца последователно работят различни потребители на услугата “преходна заетост”. По този начин голям брой хора с хронични психични разстройства успяват да се „върнат”на пазара на труда, чрез възстановяне или създаване на необходимите за това трудови и социални умения и навици.

Анализирайки състоянието на пазара на труда в България и в частност в София, на чиято територия беше изпълнен проекта, екипът от специалисти по заетостта установи, че в лицето на правителствените програми и мерки за заетост за хора с увреждания, реализирани всяка година от държавните бюра по труда (ДБТ), ще намери подходящото средство за адаптиране на модела на преходна заетост. Това заключение се подкрепя и от обстоятелството, че създадените работни места с помощта на гореспоменаните програми са за определен период на време и допускат смяната на един работник с друг, и двамата насочени от бюрото по труда, без да се затваря работното място.

Последвалото изпълнение на дейностите по проекта, използвайки наличните средства по програмите и мерките за заетост и потенциални участници в проекта (регистрирани в ДБТ лица с хронични заболявания и причинени от тях увреждания) показаха следните спецични проблеми при съвместяването на подхода преходна заетост и програмите на бюрата:

• Разкритите временни работни места имат тенденция да се превръщат в постоянни при работодатели, които са доволни от представянето на работника.

• Големите работодатели, които имат отдели за управление на човешките ресурси, имат (или ползват) юристи и счетоводители, намират „вратички” и начини да не разкриват работни места за хора с увреждания и не ползват програмите и мерките за заетост за такива хора от ДБТ.

• Комуникацията между отделните ДБТ в София изглежда недостатъчна, няма  възможност за прехвърляне на останали (и заплашени от неоползотворяване) пари по различните мерки в различните бюра, както и няма възможност за прехвърляне на безработни от едно БТ към друго. С две думи, може да има повече гъвкавост и адаптивност на мерките, програмите и процедурите, като жертва на стремежа към оптимизиране на процеса на управление на тези програми стават крайните потребители – безработните хора с хронични психични увреждания

• Оромният и увеличаващ се брой документи, срокове, стъпки и процедури пред евентуален работодател достига увеличава напрежението между ДБТ и работодателите, искащи да назначат безработен човек с увреждане, използвайки мерките и програмите на самите тези ДБТ.

Изхождайки от гореспоменатите проблеми, може да са направят следните изводи:

• Одобрен (отказал се или отхвърлен) работодател много трудно може да бъде убеден да назначи отново по същата или подобна мярка безработен човек с увреждане.

• Може да има повече гъвкавост и адаптивност на мерките, програмите и процедурите, като жертва на стремежа към оптимизиране на процеса на управление на тези програми стават крайните потребители – безработните хора с хронични психични увреждания.

• Нормативните актове, задължаващи големите работодатели да назначават определен процент хора с увреждания, де факто не действат и не водят до разкриване на подобни работни места.

• Работодатели, които са доволни от програмите и мерките и от работника, могат да бъдат ползвани само веднъж, защото избират да оставят работника постоянно на работа, с което затварят „вратата” за натренирването на работни и социални умения за други безработни хора с увреждания.

В следствие на резултатите, базирани на практика, СРБСРБ, в лицето на екипа по проект Преходна заетост, предлага на вниманието на АЗ следните препоръки:

• В началото на всяка година АЗ да организира и провежда съвместна среща между представители на АЗ и ДБТ, от една страна, и всички останали заинтересовани партньори, от друга – представители на работодалески огранизации, организации на хора с увреждания, професионални организации, работещи в областта на трудовата рехабилитация на хора с увреждания, хора с увреждания и техните близки и други. Да се извършва оценка на потребностите от програми и мерки за заетост на хора с увреждания сред изпълнителите и участниците в тези програми и мерки.

• Да се направи необходимото да се оптимизира административната дейност и повиши гъвкавостта в ДБТ. За всички заинтересовани би било по-добре изискуемите документи да се ограничат до най-важните, като се избягва повторна процедура при вече одобряван работодател. Да има възможност за прехвърляне на средства от едно бюро по труда в друго, така че да не остават неизползвани средства, както и да се въведе като практика прехвърлянеето на безработни от едно БТ в друго, в зависимост от големината на съответния район, наличието на работодатели в него и трудовата квалификация на безработния.

• Да се премахне структурната дискриминация, практикувана от самите държавни институции, като при всяка програма и мярка, касаеща заетост на безработни, да се отделя процент за участие и на хора с увреждания. Това в никакъв случай не бива да става за сметка на програмите и мерките специално за хора с увреждания. Трябва да се въведе изискване за задължителен процент за хора с увреждания за всяка програма и мярка за заетост.

• Да се въвлекат в проблема за заетостта на хората с увреждания всички трудови организации, борси и агенции на пазара на труда, а не само ДБТ. Да се организират и проведат от правителството общи инициативи съвместно с всички въвлечени и потенциални доставчици на услуги за безработни хора с увреждания, където всеки да поеме отговорност за интеграцията на тази рискова група