Мит 1: Психичната болест и умствената изостаналост са едно и също нещо

Факти: Това са две съвсем различни разстройства. Умствената изостаналост се характеризира основно с ограничение в интелектуалните функции и свързаните с това затруднения в изпълнението на някои основни дейности от ежедневието. За разлика от това, интелектуалното функциониране на хората с психиатрична инвалидност, е като на всички останали от общата популация.

Мит 2: Психичните разстройства са само плод на нечия фантазия

Факти: Психичните разстройства са реални. Психичните болести и мозъчните разстройства носят страдание, водят до инвалидност и могат дори да скъсят продължителността на живота (както е напр. при епизоди на депресия след прекаран инфаркт, при чернодробно заболяване в резултат на алкохолна зависимост или при самоубийство). Установено е, че през 2000г. на всеки 40 секунди в света се е самоубивал по един човек. Чрез образна диагностика на мозъка вече са идентифицирани абнормни субструктури при много разстройства. Психичните болести могат да бъдат диагностицирани и лекувани преди да е станало твърде късно. Симптомите са признак на реално съществуваща болест.

Мит 3: Психичните разстройства се дължат на слабохарактерност

Факти: Те се причиняват от биологични, психологични и социални фактори. Данните от научните изследвания сочат, че за възникването на шизофренията, депресията и алкохолизма роля имат генетични и биологични фактори. Различни фактори от социалната среда, като загуба на любим човек или работа, могат съществено да допринесат за развитието на различни разстройства. Среда, в която липсва любов и приемане, независимо дали е в резултат на разбит брак или насилие в семейството или в обществото, може да повиши риска от възникване на психична болест.

Мит 4: Възстановяването след прекаран епизод на психична болест е невъзможно

Факти: Дългосрочните проучвания показват, че болшинството от хората с психична болест безспорно се подобряват и водят стабилен и продуктивен живот. В продължение на десетилетия се считаше, че психичната болест е постоянна и нелечима. Хората с психична болест бяха отделяни от обществото чрез настаняването им в психиатрични болници. С откриването на медикаменти, които облекчават симптомите на психичната болст, се наблюдава постоянна еволюция към осигуряването на лечение и рехабилитация в общността.

Мит 5: Психичните болести засягат само хората в богатите страни

Факти: Психичните и мозъчните разстройства са грижа и за развитите и за развиващите се страни. При едно забележително проучване на СЗО в 27 развити и развиващи се страни не е открита страна, в която да няма шизофрения. Злоупотребата с алкохол е друго често срещано разстройство, за което не съществуват граници. В Латинска Америка болестността, свързана с прекомерно пиене, варира от 9.7% в Коста Рика до 35.6% в Парагвай.

Мит 6: Работещите с психична болест и тези с епизод на психична болест в миналото (отнася се за хора, които са лекувани ефективно) са второ качество работници и служители.

Факти: Работодатели, които са наели такива хора съобщават, че те са с по-редовно и точно присъствие на работа и са толкова добри (а в някои случаи и по-добри) работници, колкото и останалите по отношение на мотивация, качество на работата им и трайно задържане на работното място. Проучвания от Националния институт за психично здраве и на Националното сдружение на психично болните на САЩ заключават, че няма разлика в продуктивността на хората с психична болест в сравнение с останалите работещи.

Мит 7: Хората с психиатрична инвалидност не могат да издържат на работния стрес

Факти: Това свръхопростява сложната човешка реакция в резултат на стрес. Симптомите на различни заболявания (напр. сърдечносъдова болест, множествена склероза и психични разстройства) могат да се обострят в резултат на повишен стрес. Така или иначе, различните индивиди реагират по различен начин на индивидуалния и работния стрес. За някои хора неструктурираното работно време е особено стресиращо, докато други се борят срещу регламентираното протичане на работния ден. Някои хора се стремят към публичност и високо ниво на социални контакти, докато други изискват минимално взаимодействие с други хора, за да могат да се фокусират и изпълнят задачите си. Степента на реакция към стресори от работната среда варира сред работещите с психиатрична инвалидност. По същество всяка работа в някаква степен е стресираща. Продуктивността се увеличава, когато има добро съответствие между потребностите на работника и условията за работа, без значение дали човекът е с психиатрична инвалидност или не.

Мит 8: Психично болните и прекаралите епизод на психична болест са опасни и агресивни.

Факти: огромната част от тези хора не са агресивни и опасни. След като научат, че кандидата за работа има психична болест, някои работодатели изпитват страх или вярват, че този човек ще прояви агресия. Този мит се затвърждава и от начина по който медиите представят хората с психична болест като агресивни. Един обзор на научната литература от университета в Корнел, САЩ, посочва, че “няма данни, които подкрепят изопачения образ на психично болните, поднасян в медиите”.