Д-р Владимир Сотиров
Амбулатория за психично здраве „Адаптация” – София
www.adaptacia.info
Психологическото консултиране (ПК) може да се разглежда като форма на краткосрочна психологическа терапия (психотерапия). Като форма на психотерапия, в голяма степен то произтича от откритието, че начинът, по който се интерпретират определени значими събития, взаимоотношения и реакции, сам по себе си може да бъде травматичен, т.е. да носи емоционална болка и страдание. Основното допускане при този модел на помагане е, че не самото събитие е травматично, а начина по който го възприемаме и мислим за него. Тази първоначална, спонтанна рефлексия, натоварена с прекомерни негативни значения, често е обект на ПК. Психологическото консултиране подпомага процеса на ново осмисляне и концептуализиране на събития и преживявания. ПК позволява на индивидите да открият смисъл на случващото се с тях, различен от първоначалния.
ПК е рамката, в която се търсят и намират обяснения на случващото се тук и сега, в която се търсят и намират отговори на въпроса защо нещата се случват по един или друг начин. Често тези обяснения и отговори се откриват в миналото.
ПК позволява да се формулира проблем на ниво, по-дълбоко от нивото на оплакванията и симптомите. Обикновено първоначалният фокус при ПК е около конкретен проблем или оплакване, който в хода на консултирането може да бъде преформулиран или изместен от друг – по-същностен или по-дълбок; ПК помага да се проумее и преживее случващото се на едно друго ниво и в една друга плоскост.
Чрез изследване на актуалните проблеми в дълбочина и във взаимовръзка с минали събития и преживявания, ПК позволява да се открият механизмите, които стоят в основата на проблемните взаимоотношения или реакции – както собствените, така и на хората, с които сме свързани. Формулирането на същностен проблем, изместващ оплакванията, които са на повърхността (симптомите), е постижение, което само по себе си често води до облекчаване на емоционалното страдание и преживяването за „блокиране” и безпомощност, тъй като създава отправна точка за планиране на стратегия за разрешаване на проблема, осигурява усещане за перспектива и укрепва усещането за контрол върху ситуацията и собствените реакции.
Формулирането на проблем полага субективните ни възприятия и преживявания в определена рамка и по този начин отваря възможности за генериране на конкретни решения за справяне. ПК предлага алтернативи и освобождава индивида от вцепеняващото усещане за безпомощност и отсъствие на перспективи. Усещането, свързано с това „проглеждане в мрака” под повърхността на симптомите, често се обозначава като преживяване на инсайт (прозрение, просветление), а то само по себе си има терапевтичен потенциал. Често пъти само това е достатъчно, за да се освободим от прекомерното напрежение и чувството на несигурност. Чрез ПК ние също така откриваме алтернативни смисли и обяснения на случващото се в живота ни, които не са натоварени с негативното значение на първоначалната интерпретация. Това ни позволява да генерираме нови стратегии за справяне и да преодолеем чувството си за безизходица, за безпомощност и обреченост. Вече можем да насочим усилията си в конкретна посока! Ако успеем да се осмелим и да експериментираме с нови, алтернативни на обичайните поведения, пътят към постигане на емоционално благополучие е открит пред нас. Ето защо ПК представлява инструмент за личностовото израстване, помагайки ни да разбираме по-добре себе си и другите и да развиваме нови начини за справяне с проблемите, пред които животът ни изправя.
Освен на когнитивно (познавателно) ниво, ПК работи и на емоционално ниво, като осигурява възможност на консултираните да се докоснат до автентичните си емоционални преживявания и позволява те да бъдат адекватно отреагирани, като им се даде нужната външна изява. Пример за това е, когато в процеса на ПК се докоснем до дълбоко потиснато преживяване на загуба и свързаната с него тъга и успеем да дадем адекватен външен израз на тъгата си (като я споделим чрез думи или сълзи), без да се страхуваме, че ще бъдем морално санкционирани, например квалифицирани като слаби, неуравновесени или емоционално лабилни. Това помага да се освободим от други заместителни емоции (например гняв) и/или поведение (например раздразнителност, агресия или злоупотреба с алкохол), които са маскирали автентичното ни преживяване на тъга, провокирано от загубата. На пръв поглед парадоксално е обстоятелството, че за да постигнем усещане за вътрешна свобода, за да бъдем автентични, себе си, са необходими много повече усилия, отколкото да поддържаме илюзията у другите и себе си за мнимо благополучие. Това е свързано със строгите забрани за проявяване на опребеделени „слаби” емоции, които сме наложили спрямо себе си като израз на социално желателно поведение. Така, строгите правила, според които се опитваме да живеем, в даден момент започват по-скоро да ни пречат, отколкото да ни помагат и се оказва, че за преодоляването им е необходима значително количество психична енергия.
Характерно за ПК е, че то не се ограничава с формални параметри относно честота, продължителност и периодичност на контактите във времето. Обикновено то се случва в рамките на една или няколко сесии. Обичайно консултантът/терапевтът има активна позиция в процеса на консултиране. В рамките на ПК се използват различни обяснителни модели и практически подходи. В парадигмата на ПК за добър се смята всеки метод на помагане, който води до намаляване на негативните преживявания и помага на човека да се освободи от прекомереното страдание, така че да е в състояние да продължи напред по пътя на своето личностово израстване.
Характерни елементи на ПК са: формулиране на хипотези, правене на интерпретации, планиране на стратегии за справяне, поведенчески експерименти, предоставяне на информация и психологическо обучение, а също така и (макар и относително рядко) директно съветване.
ПК се случва в рамките на двустранна, интензивна комуникация между консултант/терапевт и клиент. До голяма степен ролята на консултанта е активно да съдейства на клиента в търсенето на нови обяснителни хипотези и в генериране на алтернативни планове за справяне. Много често това активно съдействие от страна на терапевта се изразява под формата на задаване на въпроси. Уменията за правилно формулиране на правилно подбрани въпроси и задаването им в правилния момент, са част от професионалните умения на консултанта. Освен от добро обучение, добрият консултант трябва да притежава и подходящи личностови качества, например висока емоционална интелигентност, емпатичност, себерефлексивност, гъвкавост и способности за ефективен самоконтрол.
ПК е насочено към хора, които нямат сериозни психиатрични проблеми или отклонения, но в същото време се нуждаят от психологическа помощ по повод проблеми във взаимоотношенията с околните, затруднения в адаптирането към житейски промени, преживяват лични емоционални кризи, страдат от ниска самооценка и себенеувереност, имат трудности при взимане на решения, психосоматични оплаквания и други. Основна предпоставка за пълноценна ПК е наличието на усещане за доверие. Ето защо индивиди, които не са в състояние да дават и получават доверие „на кредит”, не могат да се възползват пълноценно от процеса на ПК като терапевтичен метод.
ПК може да бъде индивидуално или групово (най-често на близко свързани индивиди, например съжителстващи двойки, брачни партньори или семейства). Времетраенето на всяка среща (сесия) е с продължителност около 50 минути (с изключение на фамилните сесии, които обикновенно са по-продължителни – до 90 мин.).
ПК е подход, ориентиран към оказване на психологическа помощ, който не е правно регулиран в детайли и подлежи на регламентиране единствено в рамките на двустранното споразумение между консултиран и консултиращ. Аспект на добра клинична практика е, всяка служба, предлагаща ПК, да обяви по подходящ начин своето разбиране, съдържание и обхват на ПК.
ПК е високоспециализирана услуга, която се предоставя преди всичко от клинични психолози и психиатри с психотерапевтична насоченост и подходяща квилификация в рамките на специализирани консултативни служби и лечебни заведения.
Задължително условие за ефективно ПК е провеждането му при условия на дискретност в такава степен, от която клиентът се нуждае.
Оставете коментар