Психиатричната рехабилитация – важна здравна услуга за
хора с тежки и продължителни психични заболявания [1]

Ruth Hughes, PhD

Въведение

Тъй като здравната система преживява сериозни промени, става важно да помислим за тези, които са най-уязвими и изпитват най-голяма нужда от сигурна мрежа от психично-здравни услуги. Хората със сериозна и продължителна психична болест винаги са имали нужда от скъпоструващи здравни услуги. През последните 20 години съгласуваните усилия за намиране на по-ефективни и евтини алтернативи на дългосрочната институционализация [2] доведоха до развитието на психиатричната рехабилитация. Тази сфера от услуги се разви, за да отговори директно на сериозните рискове, на които много хора със сериозни и продължителни психични заболявания са изложени – повтарящи се хоспитализации, често използване на служби за остри състояния, ниско ниво на функциониране в общността, липса на собствен дом и безработица.

Увеличават се доказателствата, че психиатричната рехабилитация, известна и като психосоциална рехабилитация, е ефективна и оправдана от гледна точка на разходите алтернатива на другите форми на психично-здравно обслужване. Изследванията върху психиатричната рехабилитация на индивидуално ниво демонстрират, че тя е свързана с по-рядко хоспитализиране, по-добро функциониране, по-висока удовлетвореност и по-високи нива на заетост, отколкото при пациентите, които не ползват психиатрична рехабилитация.

Съществуват сериозни индикации, че психиатричната рехабилитация предизвиква решаваща и позитивна промяна във функционирането и независимостта на хора със сериозни и продължителни психични заболявания. Понастоящем здравното осигуряване в САЩ финансира психиатричните рехабилитационни услуги или като рехабилитационни или като клинични възможности в повечето щати, осигурявайки стабилна мрежа от служби за хиляди хора със сериозни и продължителни психични заболявания. Днес има повече от 2000 служби, осигуряващи психиатричната рехабилитация в Съединените щати, а също така и програми в много страни по света.

Услугите и терминологията на психиатричната рехабилитация не винаги са добре разбирани. Тази статия представя кратко описание на нуждите на популацията, която се обслужва, и влиянието на психиатрично рехабилитационните услуги върху тези нужди, кратък преглед на резултатите и изследванията на ефикасността [3] и важността на психиатричната рехабилитация във реформата на здравната грижа за хора със сериозни и продължителни психични заболявания.

Потребностите на хората със сериозни и продължителни психиатрични разстройства

Приблизително между 2.1% и 2.6% от населението на САЩ страда от сериозно психично заболяване, което засяга способността на индивида да функционира ефективно (Barker et al, 1992). За психиатрични заболявания се използват повече болнични легла, отколкото за всяка друга диагноза, независимо от значителното намаляване на държавните болнични легла през последното десетилетие. Не всички лица със сериозно психично заболяване се нуждаят от психиатричната рехабилитация. Често използван метод за определяне на неждаущите се от рехабилитация, е като се отчита комбинацията от три фактора: диагноза, продължителност на заболяването и степен на увреденост.

Най-често срещаните диагнози на хората, нуждаещи се от психиатрична рехабилитация са шизофрения, манийно-депресивно разстройство, депресия и тежки личностови разстройства. Продължителността обозначава хроничността на разстройството и обикновено е свързана с поредица от хоспитализации, серия от рецидиви на заболяването или симптоми, които остават непроменени за години. Последният критерий – увреждането, е особено важен за оценяването на нуждата от психиатрична рехабилитация и се отнася до причинено от болестта нарушение във функционирането на индивида. Всяка от големите психични болести оказва сериозно влияние върху функционирането. Описанието на последиците на шизофренията върху функционирането ще хвърли светлина по въпроса как са свързани помежду си симптомите и функционирането.

При шизофренията има две основни групи симптоми – остри симптоми и остатъчни симптоми. Острите, или позитивните симптоми се наричат така, защото представляват феномени, които са добавени към нормалното поведение или преживявания. Тези симптоми могат да включват халюцинации (чуване или усещане на нещо, което не съществува в непосредствената реалност и няма разумно обяснение за механизма на това псевдовъзприятие), налудности (погрешни вярвания, респ. твърдения, които се поддържат упорито, въпреки липсата на рационални основания), неадекватно поведение, което не може да се обясни с влиянието на средата, в която се проявява (психомоторна възбуда; причудливо, странно и неразбираемо поведение; застиналост в една поза и др.). Острите симптоми най-често се лекуват с медикаменти. Остатъчните или негативните симптоми описват тези неща, които са загуби за индивидите и включват: анхедония (намалена в различна степен способност за изпитване на удоволствие), апатия (намалена или липсваща емоционална реактивност, липса на емоции), социално отпадане (загуба на работа, на среда и контакти), забавено и/или объркано мислене, притъпена емоционалност (емоционална безчувственост, безразличие), силно забавени движения (до степен на пълна обездвиженост – ступор), дефицит на нагони, ограничени интереси и инициативи и уязвимост към стрес. В повечето случаи фармакологичното лечение има малък ефект върху тези остатъчни симптоми. Също така, може да има известни когнитивни дефицити, включително нарушено внимание и памет, увредена способност да се пренася наученото от една ситуация към друга, нарушение на логиката, както и нарушена способност да се мисли абстрактно. Тези симптоми имат сериозен ефект върху способността на човека да функционира ефективно в ежедневния живот.

Като допълнение към острите и остатъчните симптоми има вторични симптоми, свързани с реакции към заболяването на индивидите и общностите, които могат да попречат на възстановяването и лечението. Тези вторични симптоми включват чувство за безнадеждност и безпомощност, ниско себеоценка и страх от поемане на рискове (при завръщането към нормалното функциониране в живота). Стигмата, свързана с психичните болести е толкова широко разпространена и нараняваща, че повечето хора, получили диагноза на сериозно психично заболяване, трябва също така да се справят с отхвърлянето, неразбирането и страха от обкръжаващите ги.
Докато медикаментите и другите лечебни услуги могат да повлияят някои от симптомите на болестта, функционалните дефицити се повлияват най-добре от психиатричната рехабилитация. Функционалните ограничения, често наблюдавани при хора с психично заболяване, могат да включват дефицити в ежедневието, нарушени социални взаимоотношения, неефективно разрешаване на проблемите, влошена способност да се поддържат взаимоотношения и подчертано увреждане на ролевото функциониране.

Предназначението на психиатричната рехабилитация е да помогне на индивида да използва оптимално силните си качества, да развие стратегии за справяне с дефицитите и симптомите на заболяването и да изгради подкрепящо обкръжение, в което да функционира толкова независимо, колкото е възможно. Повечето сериозни психични заболявания са с циклична природа и комбинацията от лекарства и психиатрична рехабилитация може да помогне за намаляване на вероятността за рецидив и повторна хоспитализация.

Много от хората със сериозни и продължителни психични заболявания страдат и от други болести и увреждания. Поради недостатъчните здравни грижи, полагани за хората с психични заболявания, не са редки здравословни проблеми като епилепсия, диабет, високо кръвно налягане и други. Злоупотребата с психоактивни вещества нараства драматично сред тази популация. Ето защо психиатричната рехабилитация трябва да предоставя комплексни и координирани грижи, посрещащи широк кръг от потребности.

Психиатричната рехабилитация

Целта на психиатричната рехабилитация е да позволи на индивидите да компенсират или да елиминират функционалните дефицити, междуличностните и свързаните с обкръжението бариери, създадени от увреждането, и да възстановят способността за независим живот, социализиране и ефективно управление на собствения живот. Интервенциите помагат на индивидите да се научат да компенсират ефектите на симптомите на тяхното заболяване чрез усвояването на нови умения и техники за справяне и чрез подкрепяща среда. Те също така противодействат на въздействието на вторичните симптоми, чрез възстановяване на чувството за сигурност и изграждане на силните страни на всеки човек, като акцентират в по-голяма степен върху благополучието, отколкото върху болестта.

Процесът на оценка помага да се дефинират специфичните области на функциониране, които са били засегнати от симптомите на психичната болест, а също така и силните страни на индивида и неговото обкръжение, които могат да бъдат използвани за противодействие на всеки функционален дефицит. Процесът на оценка обикновено е ситуационен – чрез наблюдаване на индивида при дейности в ежедневието и идентифициране на областите от ежедневното функциониране, социалните взаимоотношения, разрешаването на проблеми и т.н., които индивида се затруднява да управлява. След като функционалните дефицити и наличните достъпни ресурси са идентифицирани, съвместно с пациента се съставя лечебно-рехабилитационен план.

След това индивидите работят върху възстановяването и/или научаването на уменията, необходими за компенсиране на функционалните дефицити, чрез дейностите на психиатричната рехабилитация. Ударението е поставено върху силните страни, които индивидите внасят в рехабилитационния процес. Дефицитите във функционирането често попадат в няколко категории – умения за поддържане на ежедневието, социални взаимоотношения, разрешаване на проблеми (когнитивен процес). Например, проблемите с ежедневието могат да включват лоша лична хигиена, трудности с готвенето и грижата за дома, или неспособност за ползване на обществения транспорт. Проблемите със социализирането могат да включват изолация и отдръпване, неподходящо социално поведение, лоши умения за общуване. Когнитивният дефицит често води до трудности в преценката и планирането на задачи, взимането на решения, следването на инструкции, разчитането на намеренията на другите и завършването на започнатите дейности.

Дейностите в психиатричната рехабилитация са организирани като реалните дейности, в които човек се ангажира ежедневно. Има силно наблягане на нормалните дейности, интегрирани в обичайния живот на общността, и те имат реални, осезаеми резултати. При хора със сериозни психични заболявания много често има недостатъчно пренасяне на наученото от една ситуация към друга. Поради това е критично важно рехабилитационния процес да протича в реалната общност, в която индивидът живее. Поради тази причина психиатричната рехабилитация може да бъде осигурявана едновременно в служби за психиатрична рехабилитация и “навън” – в общността или в домовете на индивидите. Чрез нагаждане на психиатричната рехабилитация към нуждите на индивида, а не толкова към мястото, ефективността й нараства. Този процес на учене чрез натрупване на опит е един от най-ефективните начини за работа с функционалните дефицити.

Някои програми за психиатрична рехабилитация фокусират своите усилия върху разнообразни аспекти на управлението на програмата (административен отдел, кухня, звено за поддръжката и т.н.). Други психиатрични рехабилитационни служби организират дейности с акцент върху обучението, като групи или класове за разрешаване на проблеми. Дейностите са почти винаги ориентирани към групата, за да позволяват участниците да си окажат взаимно подкрепа, да си дадат обратна връзка и да си помогнат. Постигането на компетентност и успех се отбелязва от всички в групата.

Персонала на програмите за психиатрична рехабилитация може да координира грижите, предоставяни от широк кръг професионалисти, чрез метод, наречен “водене на случай” [4], а също така и предоставяне на лечение и рехабилитационни услуги директно на клиента. Воденето на случай е съществено за посрещането на широкия кръг от нужди на хората със сериозни и продължителни психични болести. Водещите на случаи правят всичко необходимо, за да подсигурят, че ефективно запълване на празнотите в грижите, и да гарантират, че услугите удовлетворяват актуалните и действителни потребности на индивида.

Друга услуга от областта на психиатричната рехабилитация, предлагана в някои области, е обслужването по домовете и/или кризисното настаняване [5], които предоставят ефективна и евтина алтернатива за тези индивиди, които в противен случай биха били хоспитализирани или изпратени в други институции (общежития със специализиран сестрински персонал, сестрински къщи, затвори и други). Тези програми предоставят интензивно лечение и рехабилитация в подобни на домашните условия, интегрирани в нормалната общност. Такива програми предлагат евтини алтернативи на болничните условия, докато предоставят интензивни услуги, необходими за индивидите в криза или рецидив, и им помагат да се реинтегрират в общността.

Могат да бъдат предоставяни и други услуги, като лечение на зависимости, групи за семейна подкрепа, управление на приема на лекарства, кризисни интервенции и други. Основното изискване към психиатричните рехабилитационни услуги е да са ориентирани към удовлетворяване на конкретните потребности на всеки отделен клиент.

Терминологията на психиатричната рехабилитация

Докато научаването и практикуването на нови стратегии за справяне може да включва професионални или образователни дейности, трябва да е ясно, че работата или образованието не са целта на тези дейности, както научаването да плуваш не е целта на водолечението при физически наранявания. Например, млада жена с шизофрения може да се включи в звеното за готвене, подготвящо обяда. Влиянието на психичната болест личи в нейните забавени движения и липсата на интерес към дейностите около нея (апатия), в нейното отдръпване от взаимоотношения с другите (социална изолация и оттегляне), и в трудностите, които тя има при общуването с другите и тяхното разбиране (когнитивен дефицит). Намерението на рехабилитацията в този случай не е да я научи да готви или да си намери работа като готвач в ресторант. По-скоро, тя се учи да следва указания, да пита за пояснения, когато не разбира, да завършва задачите, да се свързва с другите адекватно, да контролира неприемливото поведение и т.н. Най-важното, тя се учи да управлява симптомите на нейната болест в нормални условия. Такива дейности също повишават себе-оценката, преборват безнадеждността и осигуряват експериментално поле за нови стратегии за справяне в подкрепяща и загрижена среда.

На ранен етап в развитието на психиатричната рехабилитация е било забелязано, че ролята на “пациент” може да бъде спъваща за рехабилитационния процес. За много хора, които преди това са имали дълги периоди на институционализация, базисното мислене и възприемане на себе си предимно като психично болни, е допринесло за развитието на пасивност, възприемане на неадекватно поведение, нисък толеранс към риск и ниска себеоценка. Много усилия са били направени да се отслаби ролята на пациента и да се засили ангажираността на индивида с рехабилитационния процес. Типични са неформалните, с обръщение на малко име взаимоотношения между практикуващи и клиенти. Потребителите на услуги по-често са наричани членове или другари, отколкото клиенти или пациенти, за да се подчертае работното партньорство. Езикът, използван за описване на услугите (трениране в умения, клубни дейности, групи за подкрепа, класове) е преднамерено немедицински.

Терминологията, използвана за описание на рехабилитационния процес, е довела до много объркване сред политиците в областта на здравеопазването, които са отделили службите за дългосрочна подкрепа, службите за професионална рехабилитация и образователните служби от общата система за здравни грижи. На пръв поглед изглежда, че службите за психиатрична рехабилитация предоставят услуги, допълващи медикцинското лечение, такива като дългосрочна подкрепа, професионална рехабилитация и обучение. Всъщност, обаче, процеса на психиатрична рехабилитация представлява незаменима част от цялостното лечение на психичните болести и възстановяването на функционирането. Доколкото психиатричната рехабилитация осигурява рамката за всички интервенции, насочени към подобряване на здравето и функционирането, то тя има фундаментално значение. Важно е да се разбере, че изместването на акцента от медицинската и клиничната терминология е преднамерен опит да се помогне на индивидите да преодолеят увреждащите ефекти на психичната болест в техния живот (вкл. свързани с психиатричната стигма) и да подчертае възможностите им за справяне и продуктивен живот, които се развиват в резултат на психиатричната рехабилитация.

Система за подкрепа в общността

Като признаване на различните нужди на хората със сериозни и продължителни психични заболявания, напуснали психиатричните институции, Националния институт за психично здраве разви през 1977 Програмата за подкрепа в общността, за да подкрепи изграждането на системите за подкрепа и грижи в общността за такива хора. Системата за подкрепа в общността е дефинирана като “организирана мрежа на грижещи се и отговорни хора, на които е поверено да помагат на хора с дългосрочни психични заболявания да посрещат своите нужди и да достигнат своя потенциал без да бъдат изолирани или изключени от общността.”
За да отговори на спектъра от нужди, системата за подкрепа в общността трябва да включва следните компоненти: лечение, рехабилитация, жилищно настаняване, професионална рехабилитация, водене на случай, финансова подкрепа, кризисни намеси, здравна и стоматологична помощ, подкрепа от други потребители, семейството и общността. В съгласие с целта да се работи с цялостната личност, психиатричната рехабилитация често предлага услуги, които не са задължително дефинирани като здравни. Предоставянето на тези свързани услуги има директно влияние върху намаляването на използването на здравните служби. Най-разпространените услуги включват жилищното настаняване, професионалната рехабилитация и образование. Тези услуги обичайно се финансират от ресурси извън медицинското осигуряване. Само чрез работа с всички аспекти на личността психиатричната рехабилитация може да постигне пълната си ефективност.

Жилище. Една от най-фундаменталните нужди за всеки човек е да има място, което да може да нарича свой дом. Осигуряването на жилище и храна не се разглеждат като част от здравните грижи. Много програми комбинират възможностите за обезпечаване на жилище и храна с психиатрични рехабилитационни услуги, с цел да помогнат на индивида да живее в много по-независима житейска ситуация. Рехабилитационните агенции често предоставят разнообразни жилищни услуги, включително групови домове с интензивна рехабилитация, супервизирани апартаменти и подкрепени жилища. Програмите за подкрепени жилища помагат на всеки индивид да намери свой собствен дом, след което осигуряват рехабилитацията, необходима за помагане на човека да функционира ефективно в дома си. В супервизираните апартаменти обикновено живеят няколко души, в различните апартаменти има различни нива на супервизия от персонала и различни рехабилитационни услуги. Груповите домове и домовете “по средата на пътя” към общността (halfway houses), обикновено включват голям брой живущи и най-интензивните психиатрични рехабилитационни услуги.

Образование. Тъй като началото на психичната болест често е в юношеството, много хора с хронични психични болести са прекъснали образованието си. За живеещите в области с ограничени възможности за образование, заболяването води до вторичен ефект на ограниченото образование. Рехабилитационните агенции често предлагат обучение по четене и класове по обща образователна подготовка (GED – general educational development). Членовете могат също да бъдат подпомогнати да посещават колеж или специализирани учебни програми (подкрепено образование).

Професионална рехабилитация. Характеристиката, която в нашата култура ни определя най-добре, е нашата работа. Хората с психични заболявания описват започването на работа като един от техните най-важни приоритети. Рехабилитационните агенции обикновено предлагат професионална рехабилитация, която може да включва подкрепена заетост, преходна заетост, групово уреждане на работа, управляван от агенцията бизнес, защитени работилници. При подкрепената заетост (supported employment) отделен специалист продължава психиатричния рехабилитационен процес на работното място чрез осигуряване на тренинг и подкрепа, необходими за индивида за да работи ефективно. При преходната заетост (transitional employment) човек може да работи на серия от работни места за по няколко часа на ден с подкрепата на член на персонала, след което да се придвижи към истинско работно място на пълно работно време. Много програми също така имат групово уреждане на работа, което е работа на конкурентно работно място под супервизията на специалист. Служби, които управляват бизнес и наемат хора с психиатрични увреждания, предлагат широк кръг от възможности. Развиваният от потребители бизнес също представлява все по-достъпна алтернатива.

Пример за взаимовръзката между здравната грижа и тези подкрепящи служби беше демонстрирана от направено наскоро изследване (Bob Drake, 1992). Изследването разглежда две подобни програми за частична хоспитализация за лечение на психични болести. Когато едната е била променена в служба за професионална рехабилитация, изследователите открили, че трансформираната програма е довела до значително намаляване на използването на здравните служби и значително повишаване на заетостта на клиентите, без каквото и да е увеличаване на психично-здравните рискови фактори и в двете групи. Използването на служби за здравни грижи може съществено да бъде намалено чрез осигуряване на достъп до тези други решаващо важни услуги за подкрепа.

Изследване на резултатите

Въпреки че изследването на резултатите от психиатричната рехабилитация е относително нова инициатива в психично-здравните изследвания, нвсе повече арастват доказателствата, че психиатричната рехабилитация, включително услугите за водене на случай, имат позитивен ефект върху живота на хората със сериозни и продължителни психични разстройства, както и водят до намаляване на хоспитализациите. При анализа на 35 изследвания, Дайън и Антъни (Dion и Anthony, 1987) откриват, че психиатричната рехабилитация намалява повторните хоспитализации, положително повлиява заетостта, развитието на умения, удовлетвореността на клиента, и количеството време, прекарвано в общността. Намаляването на ползването на болнично лечение след включването на субекта в програми за психиатрична рехабилитация и/или за водене на случай, е добре документирано и представлява устойчива находка в множество изследвания (Bond et al, 1984; Bond, 1988; Dincin and Witheridge, 1982; Fairweather and Fergus, 1988; Hammaker, 1983).
Подхода на активните грижи в общността (Assertive community treatment) е един от най-широко изследваните подходи в психиатричната рехабилитация. В изследването на Стейн и Тист (Stein и Test, 1980) се оказва, че след 12 месеца изследваните лица от експерименталната група са прекарали значително по-малко време в психиатричните болници, показали са високи нива на трудово функциониране и са имали по-малко симптоми, отколкото пациентите от контролната група. В подобно изследване за период, по-голям от 30 месеца, пациентите от контролната група са били хоспитализирани почти 5 пъти по-често от пациентите, ползващи активни грижи в общността (Mulder, 1985). В изследване на Хълт (Hoult, 1984), след 1 година пациентите от експерименталната група са били с по-малко симптоматика, с по-високо ниво на високо функциониране и по-удовлетворени от получаваните грижи, а също така са ползвали по-малко и по-кратки хоспитализации, отколкото изследваните лица в контролната група. В 5-годишно изследване (Borland et al, 1989) хоспитализациите са били редуцирани в рамките на 19 до 32 % спрямо средното годишно ниво за двете години, предшестващи прилагането на активните грижи в общността. Пациентите, включените в програма за водене на случай, показват по-стабилно приспособяване към общността от тези, които не ползват подобни услуги (Taube et al, 1990).

Подобни резултати са били открити при други модели на психиатрична рехабилитация. Включването в клъбхаус програма е свързано с по-високи нива на удовлетвореност от живота на участващите (Rosenfield and Neese-Todd, 1992). Находките на изследванията сочат, че тренирането в умения (типична психиатрична рехабилитационна интервенция), редуцира клиничните симптоми и честотата на рецидивите, а също така води до подобряване на социалните умения (Wallace and Liberman, 1985). Участниците в Fairweather Lodge програми показват значително намаляване на честотата на хоспитализации и повишена степен на заетост (Fairweather and Fergus, 1988). Включването в психиатрична рехабилитация води до по-голяма независимост в живота (Bond et al, 1984).

Националният институт за психично здраве (САЩ) се ангажира да увеличи изследванията в областта на психиатричната рехабилитация. В разработения от този институт Национален план за изследвания за подобряване на службите (1991), е включена специална секция за рехабилитационни изследвания, включително и изследвания за резултатите от рехабилитацията. Има силни индикации, че психиатричната рехабилитация предизвиква решаваща и позитивна промяна във функционирането и независимостта на индивидите със сериозни и продължителни психични заболявания.
Ефективност, съотнесена с цената (cost-effectiveness)

Освен клиничната ефективност на психиатричната рехабилитация, следва да бъде отбелязана нейната ефикасност, т.е. съотнесената към цената ефективност (cost effectiveness). В изследване на себестойността на шизофренията, Голдбърг (Goldberg 1991) показва, че грижите в общността като цяло са по-евтини, отколкото грижите в болница. В икономически анализ на психиатричната рехабилитация, Бонд (Bond 1984) докладва за спестяване на разходи за болнично лечение, на разходите за лечението в общността и нарастване на приходите от конкурентната заетост, свързано с включване в програми за психиатрична рехабилитация. Друго изследване на хора в риск от хоспитализация показва, че интензивното водене на случай има по-висока съотнесена с цената ефективност от хоспитализацията (Weisbrod, 1983). В изследване на съотнесена с цената ефективност на програмите за активни грижи в общността, Тобе и неговите колеги (Taube et al, 1990) демонстрираха ефикасността на активните грижи в общността като алтернатива на хоспитализацията и стандартните грижи след това, особено за тези пациенти, които са във висок риск от нова хоспитализация.

Повечето индивиди, обслужвани в програми за психиатрична рехабилитация, ползвали лечение в държавни и частни психиатрични болници, биха били дългосрочни пациенти на тези болници, ако програмите за психиатрична рехабилитация не бяха достъпни за тях. Като пример, едно изследване на Мерилендската асоциация на психиатрични служби за подкрепа (Maryland Association of Psychiatric Support Services – MAPPS), и подразделение на Международната асоциация на службите за психосоциална рехабилитация (International Association of Psychosocial Rehabilitation Services – IAPSRS [6]), е било изчислено, че стойността на държавно болнично легло в Мериленд надхвърля $ 100 000 на година, докато изчерпателен спектър от грижи и рехабилитация в общността – включително психиатрична рехабилитация, извънболнични посещения при специалист, жилища и професионална рехабилитация струва по-малко от $ 50 000 годишно. Услугите, предоставяни в рамките на програми за психиатрична рехабилитация в този щат струват $ 54 дневно, докато разходите за грижи в щатската болница възлизат на $ 275 дневно, а стационарните грижи в частните или общи болници струват от $ 300 дo $ 500 дневно. На базата на тези изследвания се прави заключението, че дори най-интензивните форми на лечение и рехабилитация в общността представляват по-евтини алтернативи на болниците.
Клиничната ефективност и съотнесената с цената ефективност вървят ръка за ръка в тази област. Добрата психиатрична рехабилитация не само намалява използването на скъпоструващите болници, но също така помага на индивидите с психични увреждания да намалят тяхната зависимост от всички обществени услуги и, в крайна сметка, от данъкоплатеца, и да достигнат ниво на продуктивност и независимост, мислими като невъзможни само до преди няколко години.

Заключение

Сериозните и продължителни психични болести могат да доведат до значителни функционални дефицити, които оказват влияние на всеки аспект от човешкото ежедневие. Ефективните програми за психиатрична рехабилитация целят да минимизират тези нарушения във функционирането и изпълнението на роли и да възстановят максималното функциониране на индивида. Чрез повишаване на функционирането се намалява вероятността за рецидив и хоспитализация. Взаимодействието между психиатричната рехабилитация, професионалната рехабилитация, образователните услуги и настаняването в жилища помагат да се засили рехабилитационния процес във всеки един аспект от живота на индивида. Психиатричната рехабилитация, във всичките й многобройни аспекти, придружена заедно с медикаментозна терапия, е лечебен метод на избор за много индивиди със сериозни и продължителни психични болести и трябва да бъде включена във всяка психично здравна инициатива за реформа, ако целта е тези граждани да излязат от цикъла на хоспитализациии, да намалят употребата на скъпоструващи, по-малко ефективни лечебни модалности и да се включат активно и продуктивно в живота на общността.

Повече информаця по темата е достъпна от:

International Association of Psychosocial Rehabilitation Services
(Международната асоциация на службите за психосоциална рехабилитация)
10025 Governor Warfield Parkway, #301
Columbia, MD 21044-3357
(410) 730-7190

Библиография

Anthony, W.A. and Liberman, R. P. „The Practice of Psychiatric Rehabilitation: Historical Conceptual and Research Base“, Schizophrenia Bulletin, Vol. 12, 1986.
Barker, P.; Manderscheid, R.; Hendershot, G.; Jack, S.; Schoenborn, C. and Goldstrom, I. „Serious Mental Illness and Disability in the Adult Household Population: United States, 1989″, Advance Data, No. 218, September 16, 1992.
Bond, G. R. „An Economic Analysis of Psychosocial Rehabilitation“, Hospital and Community Psychiatry, Vol. 35, 1984.
Bond, G. R.; Dincin, J.; Setze, P.; and Witheridge, T. „The Effectiveness of Psychiatric Rehabilitation: A Summary of Research at Thresholds“ Psychosocial Rehabilitation Journal, Vol VII, No. 4, April, 1984.
Bond, G. R.; Miller, L.; Krumwied, R.; and Ward, R. „Assertive Case Management in Three CMHCs: A Controlled Study“ Hospital and Community Psychiatry, Vol. 39, No. 4, April, 1988.
Borland, A.; McRae, J. and Lycan, C. „Outcome of Five Years of Continuous Intensive Case Management“, Hospital and Community Psychiatry, Vol. 40, pp 369-376, 1989.
Dincin, J. and Witheridge, T. „Psychiatric Rehabilitation as a Deterrent to Recidivism“, Hospital and Community Psychiatry, Vol 33, 1982.
Dion, G. and Anthony, W. „Research in Psychiatric Rehabilitation: A Review of Experimental and Quasiexperimental Studies“, Rehabilitation Counseling Bulletin, Vol 30, pp 177 – 203, 1987.
Drake, Robert and Becker, D. Presentation „The Individual Placement and Support Model of Vocational Rehabilitation for Persons with Severe Mental Disorders“ Presented at the Hospital and Community Psychiatry Conference in Toronto, 1992.
Fairweather, G. and Fergus, E. „The Lodge Society: A Look at Community Tenure as a Measure of Cost Savings“. Michigan Lodge Dissemination Project, Michigan State University, 1988.
Goldberg, D. „Cost Effectiveness Studies in the Treatment of Schizophrenia: A Review“, Schizophrenia Bulletin, Vol 17, No 3, 1991.
Hammaker, R. „A Client Outcome Evaluation of the Statewide Implementation of Community Support Services“ Psychosocial Rehabilitation Journal, Vol. VII, No., 1, July, 1983.
Hoult, J. and Reynolds, I. „Schizophrenia: A Comparative Trial of Community Oriented and Hospital Oriented Psychiatric Care“, Acta Psychiatrica Scandivavica, Vol 69, 1984.
Mulder, R. „Evaluation of the Harbinger Program, 1982 – 1985″, Lansing, Michigan Department of Mental Health, 1985.
National Institute for Mental Health, Caring for People with Severe Mental Disorders: A National Plan of Research to Improve Services. DHHS Pub. No. (ADM)91-1762. Washington, DC: Supt of Docs., US Government Printing Office, 1991.
Neese-Todd, S. and Weinberg, J. „Public Academic Liaison: On Clubhouse Approach to Research and Program Evaluation,“ Psychosocial Rehabilitation Journal, Vol. 16, No. 2, 1992.
Olfson, M. „Assertive Community Treatment: An Evaluation of the Experimental Evidence“, Hospital and Community Psychiatry, Vol 41, No 6, 1990.
Rosenfield, S. „Factors Contributing to the Subjective Quality of Life of the Chronic Mentally Ill,“ Journal of Health and Social Behavior, Vol. 33, 1992.
Rosenfield, S. and Neese-Todd, S. „Elements of a Psychosocial Clubhouse Program Associated with a Satisfying Quality of Life,“ Hospital and Community Psychiatry, Vol. 44, 1993.
Stein, L. and Test, M. „Alternative to Mental Hospital Treatment: I. Conceptual Model, Treatment Program, and Clinical Evaluation“, Archives of General Psychiatry, Vol 37, 1980.
Taube, C.; Morlock, L.; Burns, B. and Santos, A. „New Directions in Research on Assertive Community Treatment“, Hospital and Community Psychiatry, Vol 41, No 6, 1990.
Wallace, C. and Liberman, R. „Social Skills Training for Patients with Schizophrenia: A Controlled Clinical Trial“, Psychiatry Research, Vol 15, pp 239-247, 1985.
Weisbrod, B.A. „A Guide to Benefit-Cost Analysis, as Seen Through a Controlled Experiment in Treating the Mentally Ill“, in Helpman E. (Ed), An Economic Perspective. San Diego, CA: Academic Press, 1983.
Witheridge, T.; Dincin, J. and Appleby, L. „Working with the Most Frequent Recidivists: A Total Team Approach to Assertive Resource Coordination“, Psychosocial Rehabilitation Journal, Vol 5, 1982.
5/18/93

БЕЛЕЖКИ:

[1] Източник: An Introduction to Psychiatric Rehabilitation (1994), Publications Committee of International Association of Psychosocial Rehabilitation Services (IAPSRS). Оригиналната английска версия на статията е достъпна на адрес:http://www.uspra.org/pdf/PSRessential.pdf

[2] С термина “институционализация” се обозначава развиването на зависимост, пасивност и загуба на социални и професионални умения у хората при продължителното им пребиваване в институции, каквито са казармите, затворите, традиционните големи психиатрични болници, масовите домове за лица с психични увреждания и други – б. ред.

[3] “Сost еffectiveness” – съотнесена към цената ефективност – б. прев.

[4] През последните години е все по-отчетлива тенденцията за замяна на термина “водене на случай” (case management) с термина “координиране на грижите” (care coordination), главно поради настояване от страна на потребителите на психично-здравни услуги – б.ред.

[5] Кризисното настаняване представлява интервенция по време на криза, чрез която се осигурява изваждане на индивида от ситуацията, предизвикала и/или поддържаща кризата и настаняването му за кратък период от време в защитено пространство (често се практикува за жени, жертви на домашно насилие) – б. ред.

[6] Сега тази организация е преименувана на The United States Psychiatric Rehabilitation Association – USPRA;http://www.uspa.org/ – б. ред