Как да помогнем на жертвите на домашно насилие

Жертви на насилие в семейната двойка могат да бъдат както мъжете, така и жените. По-често над жените е извършвано физическо насилие, което понякога довежда до средно и дори тежко телесно увреждане, като телесни изгаряния, счупени крайници, челюсти и зъби, спукани черепи, тъпанчета, ребра и др.

Мъжете също стават жертва на домашно насилие. Най-често те търпят  емоционално насилие от страна партньорките си като обиди, натяквания, обвинения за неща, които самата партньорка не е направила както трябва, лишаване от самоувереност и др.

Съществуват много изследвания, които показват, че всяка пета жена е жертва на насилие в семейството. Статистиката по отношение на извършваното насилие от жени е противоречива и неясна. Относително известно е, че средно всяка четвърта жена е емоционален насилник спрямо партньора си. Едно обяснение на липсата на актуална статистика по отношение на мъжете жертви, на насилие, е че в нашето общество е културално обусловено мъжете да са „силният пол“ – хора, които не се оплакват, не споделят проблеми и се справят успешно с всичко. Този социален феномен затруднява набирането на актуални и реалистични статистически данни. В нашето общество е допустимо жените да споделят и оплакват съдбата си. Това поставя жените в известна степен в привилегирована позиция по отношение на това, че за тях не е срамно да търсят помощ от близки и роднини, ако са в ситуация на домашно насилие. Именно за това статистиката по отношение на жени, жертви на насилие, е по-ясна и категорична. Разликата е, че когато мъжете насилват, те са в състояние да нанесат тежко физическо увреждане, което често поставя под заплаха живота на жената. Докато жената насилва по-рядко и не е в състояние да нанесе подобни поражения.

Настоящата статия е посветена на тези близки и роднини, които често са поставени в положение да изслушват и искат да помогнат на жени, жертви на насилие. Ето няколко начина да помогнем:

1. ДА БЪДЕМ РАЗБИРАЩИ.

  • Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна.
  • Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения.
  • Да я оставим да говори за емоционалната страна на нейната връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че насилието в двойката би прогресирало с напредване на отношенията им, ако не бъдат взети някакви мерки за предотвратяването на това.
  • Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че  трябва да стои при партньора си заради децата, напротив.
    Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото  това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо, както за нейното психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за нея и за децата й.
  • Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.

2. ДА Й ПОМОГНЕМ ДА СЕ СВЪРЖЕ СЪС СЛУЖБИ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ ХОРА, ПРЕЖИВЕЛИ НАСИЛИЕ

  • Проучете какви организации са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива.
  • В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, не препоръчвайте фамилно консултиране, защото именно в ситуация на насилие това може да се окаже опасно за жертвата. Ако и двамата партньори са склонни да се консултират с психолог, понякога се налага в първите сесии те да идват поотделно.

На територията на гр. София се намира Центърът на Фондация „Асоциация Анимус“, който е създаден да помага на жертви на насилие. На денонощна Гореща телефонна линия 02/981-76-86 всеки може да получи информация за сходни организации на територията на страната, както и да бъде консултиран за съответен проблем.

3. ДА ПОМОГНЕМ НА ЖЕРТВАТА ДА ИЗРАБОТИ ПЛАН ЗА СИГУРНОСТ

  • Ако прецените, че съществува реална опасност за здравето или за живота й, кажете й го. Помогнете й да организира бягство от дома в случай на спешност. Не се намесвайте в двойката, в смисъл да заставате между двамата, така че самите вие да се подложите на опасност от страна на насилника.
  • Препоръчайте й да напусне спешно дома си в случай на опасност. Помогнете й да си подготви багаж и документи от първа необходимост като: кредитни и/или дебитни карти, пари, лична карта, кръщелно свидетелство, ключове от дома или от други места, които ще са й необходими, лекарства от първа необходимост, предпочитани играчки от децата, ако има такива, дрехи и др.

4. КАКВО БИХМЕ МОГЛИ ДА Й КАЖЕМ?

Изразявайте ясни и кратки послания, като например:

  • Насилието никога не е приемливо. Никога няма основателно извинение за насилието.
  • Сигурността на жената и тази на децата са от приоритетно значение.
  • Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньора.
  • Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение.
  • Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието.
    Жертвата не е сама с проблема си и не е луда.
  • Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.
  • Насилието носи травматични последствия за децата.
  • Да биеш партньора си е престъпление – според Закона за защита срещу домашното насилие, обнародван в Държавен вестник бр. 27 от 29 Март 2005 г.  Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.

Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато тя полага усилие в тази посока, става по-уверена в взимането на по-смели решения. Литература в България по този въпрос все още няма. Предлагам на вниманието ви следните сайтове, на които информацията е предоставена на френски език

Препоръчвани източници с информация по темата:

www.canoe.qc.ca/artdevivresociete/

www.law-faqs.org/nat/v-spo-fr.htm

www.womanabuseprevention.com/

www.sanottawa.com/french.PDF

www.doctissimo.fr/

 

 

 

Поддръжа се от Студио Кипо