Докато подготвях този текст, един спомен доста категорично се намесваше в намеренията ми. Аз на 18, връщам се отнякъде, а на летището ме посреща рус красавец, вероятно за онзи момент най-важният мъж в живота ми. Възторжена прегръдка, а през рамото му, в калабалъка от хора, виждам татко. Той,  милият, също е дошъл да ме посрещне и е предполагал, че ще ме изненада. Толкова бързо се запъти към изхода, че дори не разбрах дали е усетил, че го видях. Остави ме да изживея радостта от срещата си с любовта. И никога не споменахме и дума за това несъстояло се посрещане.

Пълния текст прочетете тук.