Налудност
Налудностите са странни мисли, които нямат никаква връзка с реалността или пък са нейно грубо изкривяване. Те са явява чест симптом на шизофренията и други психози. Типични са налудностите за преследване, любовна история, величественост и контрол.

Невроза/невротичност
Термин, въведен от З.Фройд за психологическо разстройство, характеризиращо се със самонаказания, нискоадаптивно поведение, емоционална симптоматика или физически симптоми, които защитават личността от несъзнавана тревожност. Вече не се използва като клинична диагноза.

Ниво на интелигентност
Мярка за интелигентност (или интелектуален потенциал), добита от нормативи, получени от стандартизирани тестове за интелигентност.

Обсесивно-компулсивно разстройство
Невробиологично тревожно разстройство, засягащо повече от 2% от популацията, еднакво разпространено сред мъже и жени. Симптомите обикновенно се появяват през тийнейджърската възраст и ранната възрастност, но повече от една трета от случаите започват още през детството. Страдащите изпитват едновременно обсесии и компулсии: повтарящи се и нежелани мисли и ритуални действия. Обсесиите и нуждата да се преповтарят действията могат за обсебят живота на човека, ако останат нелекувани. Страдащите обикновенно са притеснени от своите проблеми и се борят за контрол над тяхните обсесивно-компулсивни симптоми, но защитата обикновенно отслабва през годините. Обсесивно-компулсивното разстройство е хронично заболяване.

Обсесии
Продължителни, нежелани, неприятни и нахлуващи мисли, образи или импулси, които повтарящо се появяват в съзнанието на страдащия от обсесивно-компулсивно разстройство и предизвикват силна тревожност. Някои примери за обсесия са страх да не бъдеш заразен от нещо, непрестанни съмнения („изключих ли печката?“), агресивни импулси или сексуални фантазии.

Обучителен специалист
Обучителните специалисти обикновенно са професионалисти с магистърска степен по медицина за Обучителни затруднения и Специално образование. Обучителният специалист тества индивидите за да определи дали страдат от специални обучителни разстройства и осигурява коригиращо асистиране на индивидите да превъзмогнат техните дефицити.

Обучително разстройство
Нарушение на специфични психични процеси, което води до затруднение на научаването.
Дефиниция на Американската асоциация на деца и възрастни с обучителни затруднения: “Специфичното обучително затруднение е хронично състояние с вероятен неврологичен произход, което селективно се намесва в растежа, интеграцията и/или демонстрацията на вербалните и/или невербалните умения. Специфичното обучително затруднение е отделен недъг, който може да съсъществува с по-високо ниво на интелигентност, адекватни моторни и сензорни системи и адекватни обучителни възможности. Състоянието варира в проявите и сериозността си. През жизнения цикъл състоянието може да засегне самочувствието, образованието, работата, социализацията и/или ежедневните дейности на живеенето”.

Отоларинголог
Отоларинголог е помагащ професионалист в здравната област, специализиран в измерването на способността за чуване и лекуване на увреден или загубен слух. Той е специализирал в научно медицинско направление, което се занимава със слуховите увреждания, тяхното диагностициране и лекуване.

Отричане
Защитен механизъм, при който чувствата или желанията са блокирани от личността, защото осъзнаването им би било твърде болезнено.

Оценка
Професионален преглед на индивидуалните нужди, който се прави когато предоставящият грижа за пръв път вижда индивида в службата. Оценката включва преглед на физическото и психическото здраве, интелигентността, представяне в училище, семейната ситуация, както и поведението в общността. Оценката идентифицира издръжливостта  и силата на индивида. Предоставящият грижа, индивида и неговото семейство заедно решават какъв вид лечение и подкрепа, ако са достъпни, са необходими.

Параноя и параноидни разстройства
Симптомите на параноя включват чувство за преследване и преувеличено чувство за собствена значимост. Разстройството се наблюдава при много психични заболявания, но съществува и като отделно психично заболяване (параноидно личностово разстройство, например). Човек с параноя може да работи и действа както обикновенно всеки ден, докато илюзиите засягат само една област от живота му. Но животът му става изолиран и парцелиран.

План на грижите
Лечебен план, базиран на индивидуалните нужди и възможности, който е създаден специално за конкретен индивид. Предоставящият помощ/грижа създава плана, вземайки в предвид и воден от индивида и неговите близки. Планът задава целите и създава детайлно подходящо лечение и услуги за посрещане на индивидуалните нужди на потребителя.

Поведенческа терапия
Както се подразбира от името й, поведенческата терапия се фокусира върху нежеланите форми на поведение и начините за тяхната промяна; награди (подкрепления) и наказания (понякога – лишаване от приятни стимули). Депривацията, или разобличаващата терапия, е процес на конфронтиране на нещо, което предизвиква безпокойство, дискомфорт, страх и предизвиква нежелани отговори. Поведенческата терапия често включва и коопериране с другите, най-вече семейството и близките приятели, за да се реинвестира в желаното поведение.

Поведенческо разстройство в детството и юношеството
Какво е поведенческо разстройство? Много термини са използвани за класифициране на деца, които проявяват екстремни или неприемливи поведенчески проблеми. Тези деца изостават в социалното си развитие от своите възрастници и често са изолирани от другите, както поради това, че са се оттеглили от контакти с тях, така и поради агресивното си поведение с другите. Поведенческото разстройство е резултат от постоянни отрицателни социални взаимоотношения между детето и обкръжението. Поведенческото разстройство като цяло се състои от четири групи от събития, включващи поведенческо разстройство, оттегляне поради тревожност, незрялост и социализирана агресия.

Децата с поведенческо разстройство редовно нарушават личните или обществените права на другите и базисните очаквания на обществото. За диагноза на поведенческо разстройство обикновено става дума, когато симптомите продължават повече от 6 месеца.

Друго поведенческо разстройство е разстройството с противопоставяне и предизвикателство, което може да бъде предшественик на поведенческо разстройство.  Дете бива диагностицирано с разстройство с противопоставяне и предизвикателство когато започне да проявява признаци на враждебност и непокорство за поне 6 месеца. Това разстройство може да започне по-рано – в предучилищна възраст – докато поведенческото разстройство обикновено се появява при по-големи деца. Разстройството с противопоставяне и предизвикателство и поведенческото разстройство не са едновременно появяващи се явления.

Какви са признаците на поведенческо разстройство? Симптомите на поведенческо разстройство включват:
• Агресивно поведение, което наранява други хора или животни;
• Деструктивно поведение, което поврежда или разрушава собственост;
• Лъгане и крадене;
• Бягства от училище или дома или други тежки нарушения на обществените правила;
• Ранно тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици и зависимост от тях или твърде ранен сексуален живот.

Децата с поведенческо или разстройство с предизвикателство и противопоставяне могат също:
• Да страдат от сериозно изразена депресия, да имат мисли за самоубийство, да правят опити за самоубийство, да са направили самоубийство;
• Да имат трудности с ученето;
• Да имат лоши или почти никакви взаимоотношения с връстници и възрастни;
• Да страдат от болести, предадени по полов път;
• Да имат трудности в оставането в приемен, за грижи или групов дом;
• Висока честота на случване на събития като нараняване, изгонване от училища, проблеми със закона.

Колко често се появява поведенческо разстройство? Поведенческите разстройства засягат от 1% до 4% от 9 до 17 годишните, в зависимост от това как точно е дефинирано разстройството. Разстройството като че ли е по-често срещно при момчетата, отколкото при момичетата, и се среща повече в градовете, отколкото в слабо населените региони.

Кой е в риск от развиване на поведенческо разстройство? Изследванията показват, че някои случаи на поведенческо разстройство започват в ранното детство, често в предучилищната възраст. Всъщност, някои бебета, които са специфично „нервни“, като че ли са в риск от отключване на поведенческо разстройство.  Други фактори, които биха направили някои деца по-податливи на поведенческо разстройство са:
• Ранно отбиване от майката;
• Отделяне от родителите, без да има адекватен заместител на грижата;
• Ранна институционализация;
• Занемаряване на грижата;
• Злоупотреба или насилие;
• Психична болест на родител;
• Караници между родителите;
• Твърде многобройно семейство;
• Лоши жилищни условия;
• Бедност.

Каква помощ е достъпна за семействата? Въпреки, че поведенческото разстройство е едно от най-трудните за лечение бихевиорални разстройства на поведението, младите хора често се повлияват от множество услуги, които са достъпни:
• Обучение на родителите как да се справят с деца с поведенческо разстройство;
• Фамилна терапия;
• Тренинг за деца и младежи в умения за решаване на проблеми;
• Базирани в общността услуги, които се фокусират върху младите хора в контекста на семействата и влиянието на обществото.

Какво могат да направят родителите? Някои детски и младежки поведения е трудно да се променят, след като вече са станали вкоренени. Точно поради тази причина колкото по-рано се идентифицира  и лекува поведенческото разстройство, толкова по-голям е шансът за успех. Повечето деца или младежи с поведенческо разстройство най-вероятно реагират на случки и ситуации в техния живот. Някои предишни изследвания се фокусират върху насърчителни начини за предотвратяване на поведенческо разстройство сред децата и младежите под риск от такова. Всъщност, повечето изследвания се опитват да открият дали биологията е фактор в поведенческото разстройство. Родителите или другите, които се грижат, забелязали знаци за поведенческо разстройство или разстройство с предизвикателство и противопоставяне  в дете или младеж, трябва:
• Да обръщат специално внимание към знаците, за да се опитат да разберат стоящите отдолу причини, и след това да се опитат да подобрят ситуацията.
• Ако е необходимо, да поговорят с психично-здравен професионалист или професионалист от социални грижи.
• Да вземат точна информация от библиотеки, горещ телефон или други източници.
• Да говорят със семействата от своята общност.
• Да намерят организация на близки.
Хора, които не са удовлетворени от психично-здравните услуги, които получават, трябва да обсъждат своите притеснения с професионалистите, които предоставят грижата, да искат повече информация и/или да искат помощ от други ресурси.

Подкрепа в домашни условия
Помощ, осигурявана в дома на семейство, както за предварително договорен период от време, така и за толкова дълго, колкото е необходимо, за да се справят с психично-здравния проблем. Пример:  психообразоване на родителите, консултиране, както и работа с членовете на семейството за идентифициране, откриване и предоставяне на друга необходима подкрепа. Целта е да се предотврати преместването на болния извън дома.

Подкрепена заетост
Помагаща услуга, която включва асистиране за намиране на работа; оценка на индивидуалните умения, нагласи, поведение, както и интереси, свързани с работата; осигуряване на професионална рехабилитация и/или друг тип обучение; предлагане на работни възможности. Включва услугите преходна и подкрепена заетост.

Подкрепено живеене
Услуга за аситистиране на човек за намиране и поддържане на подходящ апартамент за самостоятелно живеене.

Подходящи грижи
Създадени и организирани така, че да посрещат нуждите на всеки индивид и семейство. Например, едно семейство може да се нуждае от Дневно лечение, докато друго семейство може да се нуждае от грижи, базирани в дома им. Подходящите услуги за един индивид и семейство може да са неподходящи за други. Подходящите услуги обикновено се предоставят в общността на потребителя.

Помагащ професионалист
Човек, който притежава специално обучение да помага на хора с психично-здравни проблеми. Такива са социалните работници, учителите, психолозите, психиатрите и др.

Помане/оценка
Услуга, организирана като кратка оценка дали нивото и характера на психично-здравното състояние на пациента/клиента определят дали конкретната служба е необходима или е по-добре клиентът да бъде свързан с най-подходящите за момента служби и услуги. Услугата може да включва интервюиране, психологическо тестуване, оценка на физическото състояние и лабораторно изследване.

Потребител
Индивид, който получава или би могъл да получи здравна грижа или услуга. Съдържа други по-специализирани термини, като например получател, клиент, купувач, избран член, реципиент, пациент. Потребителят може да е поставен под запрещение или да се е записал доброволно.

Правно застъпничество
Правна услуга, чиято цел е защита на правата на клиентите/пациентите.

Придобивки
Резултатите от проведено лечение или специфична предоставена грижа/пакет от грижи.

Прогресивна релаксация
Форма на тренинг за релаксация, който включва последователно  разпъването и отпускането на различни мускулни групи. В днешно време широко се използва за многообразни, свързани със стреса, проблеми.

Продължителност на грижата
Времетраене на предоставяната услуга от професионалист или служба.

Продължителност на престоя
Продължителност на периода на грижа за конкретен човек. Броят на дните на престоя на индивида в болнична среда.

Проективни тестове
Психологически тестове, използвани за разкриване на мотивите, мислите, допусканията и конфликтите на личността. За основа се ползва начина, по който индивида интерпретира многосмислови и неструктурирани стимули, като мастилени петна или размазани картини.

Професионална рехабилитационна служба
Служба, която включва услуги като търсене на работа/създаване на такава, оценка и мотивиране за създаване на умения, свързани с работата, нагласи и поведение, а така също и осигуряване на трудов опит за клиентите/пациентите. Може да включва преходна заетост.

Психиатри
Професионалист, завършил медицинско образование и специализирал психиатрия: обучен е да диагностицира и лекува психични заболявания. Тези психично-здравни професионалисти имат значителен образователен опит и притежават магистърска степен. Обучението е фокусирано върху психофармакологията (или медикаментозното менажиране на психично-здравни феномени) и други медицински терапии, диагнози и психотерапия или/и психоанализа. Специалностите включват съдебна психиатрия, детска психиатрия, психиатрия на възрастните и гериатрична психиатрия.

Психиатрична сестра
Медицинска сестра със специално образование, която предлага пълен набор от психиатрично-здравни услуги на индивиди, семейства, групи и общности, функционирайки като терапевт и в повечето случаи имаща правото да предписва медикаментозно лечение. Психиатричните сестри, ако са достатъчно опитни, са квалифицирани да работят самостоятелно (без супервизията на психиатър).

Психиатрични социални работници
Тези значими психично-здравни работници имат специално образование и са тренирани да оценяват и подчертават факторите на обкръжението/средата върху психичните разстройства.

Психична болест
С този термин обикновено се обозначават хроничните психични разстройства при възрастните.

Психично здраве
Психичното здраве може да бъде дефинирано като състояние на благополучие, което позволява на индивидите да реализират своите способности, да се справят с нормалните стресови фактори на живота, да работят продуктивно и плодотворно и да допринасят за развитието на своята общност (Световната здравна организация). Психичното здраве не е просто липса на психични разстройства. Дефиницията на Световната здравна организация (СЗО), която отчита не само какво не е психично здраве, но и какво е, гласи: “Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие и не е просто отсъствие на разстройство или недъг”. Понятията за психичното здраве включва субективното благополучие, субективна преценка за собственото ниво на ефективност, автономност, компетентност, зависимост между поколенията и усещане за способността за реализиране на собствения интелектуален и емоционален потенциал. Също така [здравето] се дефинира като състояние на благополучие, при което индивидите признават своите умения, способни са да се справят с нормалните стресови фактори на живота, трудят се продуктивно и плодотворно и допринасят за благополучието на своята общност. Психичното здраве е свързано с повишаването на компетентността на индивидите и общностите и им позволява да постигнат определените от самите тях цели. По-скоро всички ние следва да поемем отговорност за психичното здраве, отколкото само тези, които страдат от психично разстройство. Психично-здравните проблеми засягат обществото като цяло, а не само негов малък, изолиран сегмент. По тази причина те са голямо предизвикателство за глобалното развитие. Никоя група не е имунизирана срещу психични разстройства, но рискът е много по-голям за бедните, бездомните, безработните, хората с ниско образование, жертвите на насилие, емигрантите и незаконно пребиваващите, малцинствата, децата и юношите, жените, с които е злоупотребявано, и възрастните, грижата за които е занемарена. За всички индивиди психическото, физическото и социалното здраве са силно преплетена, витална нишка на живота. С развитието на нашето разбиране на тези отношения на взаимозависимост, започва да става дори по-забележимо, че психичното здраве е решаващо за цялостното добруване на индивидите, обществата и държавите. За съжаление, в повечето части на света на психичното здраве и психичните разстройства не се отдава същата значимост, която се отдава на физическото здраве. Дори повече, те са били широко игнорирани и занемарявани.
Обхватът и бремето на проблема личат от следните минимални данни:
- повече от 450 милиона хора страдат от психическо или поведенческо разстройство;
- почти 1 милион хора извършват самоубийство всяка година.

Психично разстройство
Друг термин за психичен проблем.

Психично-здравни проблеми
Психично-здравните проблеми са реалност. Те засягат мисленето, тялото, чувствато и поведението. Психично-здравните проблеми не са просто преминаване през нормална фаза в живота. Те могат да бъдат хронични, сериозно са пречат на живота на човека и дори да го инвалидизират. Психично-здравните проблеми включват депресия, биполярно разстройство (манийно-депресивно заболяване), хиперактивно разстройство, тревожни разстройства,  хранителни разстройства, шизофрения и поведенчески разстройства.

Психоанализа
Направление в психологията, което набляга на несъзнаваните мотиви и конфликти. Тя включва както теория за личността, така и метода на психотерапията. Психоаналитичният метод в психоаналитичната терапия, усилието да се осъзнае несъзнавания материал, често преминава през разказване на сънища и свободни асоциации. Психоанализата се фокусира върху миналите конфликти като основа на емоционалните и поведенческите проблеми в поведението. При тази дългосрочна и интензивна терапия клиентът се вижда с психоаналитика от три до пет пъти в седмицата. Професионалистът използва асоциации за изследване на несъзнаваното и ранните, неефективни модели на решаване на проблемите.

Психодинамична психотерапия
Базирана на принципите на психоанализата, тази терапия е по-малко интензивна, с една или две срещи в седмица, и продължава по-кратък период от време. Базира се на допускането, че човешкото поведение се определя от собствения минал опит на човека, генетични фактори и настоящата ситуация. Този модел поставя ударение върху значителното влияние, което емоциите и несъзнаваните мотиви имат върху човешкото поведение.

Психоза/Психотично разстройство
Тежко психическо разстройство, което включва скъсване с реалността или изкривено нейно възприемане и ирационално поведение, често придружени с халюцинации и налудности. Увреждането може да има както психологически, така и органически произход. Детската шизофрения и аутизъм са форми на психоза.

Психология на Аза
Хайнц Кохут създава теорията на психологията на Аз горе долу по същото време, когато Карл Роджърс създава клиент-центрираната терапия – и двамата правят това в университета в Чикаго. По своята същина, психологията на Аз-а е психоаналитична, но има критична разлика в разглеждането на връзката пациент-професионалист. В психоаналатичната теория психоаналитикът спазва емоционална дистанция от своя пациент с цел да анализира обективно информацията, получена от пациента. В психологията на Аз-а терапевтът използва емпатия, за да спечели доверието на пациента. Веднъж доверил се на терапевта, пациентът ще започне да говори повече, а това ще позволи на професионалиста да получи повече и по-добра информация и, следователно, да прави по-точни интерпретации. Психологията на Аз-а теория предполага, че изграждането на здрав Аз е възможно благодарение на адекватните отговори и адекватната чувствителност на предоставящия грижи на детските жизнени емоционални нужди, включително нуждите на изпитващия нужда да се почувства нечий близнак Аз, идеализиращият Аз и търсещият огледално отразяване Аз.

1. изпитващия нужда да се почувства нечий близнак Аз: детето иска да е въвлечено с други неща, подобни на него самото.

2. нужди на идеализиращият Аз: детето се нуждае да се чувства прикрепено и обвързано с емоционално стабилен предоставящ грижи, който може да го утешава и успокоява.

3. нужди на търсещият огледално отразяване Аз: детето има нужда да се чувства разбрано и оценено, че неговите чувства значат нещо.

Ако тези нужди не са посрещнати в детството и продължат да съществуват и по-късно в живота на човека със същата интензивност, ще започнат да се появяват проблеми. Неглежиращо родителстване – дали неглежирането е физическо или емоционално (което е още по-лошо) – може да доведе до срив в изграждането на Аз-а и да накърни способността на индивида да формира здрави взаимоотношения. Адекватното родителско откликване на емоционалното състояние на детето (настроения и чувства) е от съществено значение, за да може детето да диференцира разнообразните си емоции (което означава емоционално здраве и стабилност) и толерантност.

Психологията на Аз-а обръща внимание, че нуждите на индивида от взаимоотношения през целия живот (връзки, които следва да извикат и подобрят интегритета и свързаността на Аз-а) са актуални винаги.

Недостатъчният отклик на Аз-обекта може да доведе до фрагментация на Аз-а, стрес на  афективно (емоционално) и когнитивно (психично-мисловно) ниво, показващо застрашената свързаност на Аз-а. Преживяването за фрагментация може да варира от лека дисфория (общо чувство на болестност, тревожност, недоволство и физически дискомфорт) до паническо чувство на предстояща анихилация и дезинтеграция.

Психосоциална рехабилитация
Психосоциалната рехабилитация (ПСР) е процес, който подпомага индивидите, увредени от психично разстройство, да достигнат своето оптимално ниво на независимо функциониране в общността. ПСР представлява терапевтичен подход, насочен към развиване на потенциала на индивидите. Същността му се корени в два взаимосвързани процеса: обучение и оказване на подкрепа. Това означава както подобряване на уменията на индивидите в различни области, така и изменения в обкръжението, за да се постигне редуциране на увреждането и недъга и постигане на възможно най-високо качество на живот. ПСР е ориентирана към хора, преживели психично разстройство или при които нарушението на психичните функции е довело до определено ниво на увреждане, както и към членовете на техните семейства и към хората от непосредственото им обкръжение.

 

Психотерапевт
Специалист, който практикува психотерапия, независимо дали е клиничен психолог, психиатър, професионален консултант, социален работник или друг психично-здравен професионалист.

Психотерапия
Лечение на психични разстройства, емоционални проблеми и личностови трудности чрез разговори с терапевт. Има дузини различни стилове в психотерапията, в това число и психоанализа.

Психофармакология
Менажиране на психиатричното заболяване чрез използване на медикаменти като антидепресанти, антипсихотици, медикаменти против тревожност и други.

“Първият на входа”
Обикновена здравна или местна агенция, отговорна за координирането и менажирането на нуждите от здравна грижа за членовете на общността. Като цяло, когато става дума за специални услуги, като да се предостави психично-здравна или болнична грижа, “първият на входа” трябва да бъде просто приелият заявката.