Агорафобия
С термина се обозначават група от взаимосвързани и припокриващи се фобии, обхващащи най-вече страхове от напускане на дома, но също така и по-специфични ситуации, като влизане в магазин, пребиваване на публични места или пътуване сам в превозни средства. Общото между тези места и ситуации извън дома е, че се свързват от пациентите със страха им, че ще им прилошее или ще припаднат, т.е. ще изпаднат в безпомощно състояние и че няма да има кой да им се притече на помощ или че те самите няма да имат възможност да предприемат нещо за да се предпазят/спасят. Поради тези страхове пациентите често предпочитат да остават в дома си и излизането извън него е съпроводено с много мъчителнои преживявания. Агорафобията може да настъпи след повтарящи се панически пристъпи и след време, ако не се лекува, може да доведе до страх от оставане сам дори в собствения дом. Агорафобията може да съпътствана и от депресивни симптоми. Болшинството страдащи от агорафобия са жени в ранна зряла възраст.

Алтернативни терапии
Терапия с животни:

Работата с животни под супервизията на психично-здравен професионалист може да помогне на някои хора с психични заболявания, като улесни настъпването на положителни промени (да повиши способността за емпатия и да подобри уменията за социализиране – намиране на собствено място в обществото). Животните могат да бъдат използвани като част от програми за групова терапия за подобряване на комуникацията и способността за съсредоточаване и фокусиране на вниманието. Изграждането на самочувствие, намаляването на самотата и тревожността са само някои потенциални ползи при индивидуалната терапия с животни.

Арт-терапия:
Рисуването, чертаенето и моделирането помагат на много хора да решат вътрешните си конфликти, да освободят дълбоко потиснати емоции, да подобрят ежедневната грижа за себе си и да се развият. Някои доставчици на психично-здравни услуги използват арт-терапията, заедно с диагностични инструменти, за лечение на разстройства като депресия, травма след насилие и шизофрения. Арт-терапията се извършва в служби с използването на арт-медия, произведения на изкуството, творчески процес и отговорите на клиентите/пациентите на създадените продукти. Реакцията на всеки отразява индивидуалното му развитие, способностите, уникалната му личност, интереси и конфликти. Арт-терапевтичната практика използва познания за човешко израстване (психологическите теории) и интегрира образователни, психодинамични, когнитивни, трансперсонални и други терапевтични знания за решаване на емоционалните конфликти, грижи за себе си, изграждането на социални умения, управление на поведението, решаване на проблеми, намаляване на тревожността, подпомагане на ориентацията в реалността и повишаване на самочувствието.

Терапия на движението:
Някои индивиди откриват, че са щастливи, когато оставят краката си да летят. Други, които предпочитат по-структурирани дейности, откриват същото за себе си, когато започнат да се занимават с източни бойни изкуства, да речем, или с Тай Чи. Тези, които се възстановяват след психическа, сексуална или емоционална злоупотреба/насилие, могат да намерят тези техники за много полезни за постигането на спокойствие и мир със собствените си тела. Базисната предпоставка на този вид терапия е, че може да помогне на личността да интегрира емоционалните, психичните и когнитивните страни на Аза.

Музикотерапия:
Много хора ползват музиката (успокояващата или друг вид музика), за да релаксират и станат по-оптимистични. Изследователите смятат, че музиката стимулира естественото състояние на тялото “да се чувства добре” органически. Като стимулиращ резултат се наблюдава подобряване на кръвообръщението, стабилизиране на кръвното налягане, пулса, дишането и стойката на тялото. Музикотерапията се използва за излизане от определени състояния, като стрес и скръб, и за лечение на разстройства като депресия, шизофрения, аутизъм при децата и за диагностициране на психично-здравните нужди. Музикалната терапия обединява областите на музиката и терапията за осигуряване на креативно лечение и среда. По-специално, музикотерапията комбинира музикални модулации с хуманистични, психодинамични, бихевиорални и биомедицински технологии за помагане на клиентите в постигането на терапевтични цели. Тези цели могат да бъдат психически, физически, емоционални, социални или духовни по природата си. Проблемите и нуждите са адресирани едновременно през терапевтичната връзка между клиента и музикотерапевта, и директно от музиката сама по себе си.

Лечебни изкуства, свързани със специфична култура:
Традиционната източна медицина (като акупунктура, шиатцу и рейки), Индийски системи за здравна грижа (Аюрведа и Йога) и традиционни американски лечебни практики (Къща за изпотяване и Кръгове за разговори), всички инкорпорират вярването че:
• Да се чувстваш добре е състояние на баланс между духовния, физическия и психически/емоционалния Аз.
• Дисбалансът между равнопоставеността на силите вътре в тялото води до болест.
• Билките/естествените съставки, комбинирани с изговаряне (говорене) на специални думи, упражненията и медитацията/молитвата ще поправят този дисбаланс.

- Акупунтура: Тази китайска практика на вкарване на игли в специални точки на тялото манипулира движението на енергията в организма за балансиране на ендокринната система. Тази манипулация регулира функции като сърдечния ритъм, температурата на тялото и дишането, също както и ритъма на спане и емоционалните промени. Акупунктурата се използва в клиники за асистиране на хора със зависимости в процеса при детоксификацията; за намаляване на стреса и тревожността; за лечение на хиперактивното разстройство на поведението, за намаляване на симптомите на депресия и за помощ на хора с физически болки.

- Аюрведа: Аюрведическата медицина е позната като “знание как да се живее”. Тя инкорпорира индивидуалния режим – като диета, медитация, лечение с билки и – с използването на други техники – за третиране на многообразие от състояния, включително депресия, за улесняване на промяна на стила на живот и за научаване на хората как да намаляват стреса и напрежението чрез йога и трансцедентална медитация.

- Йога/медитация: Практикуващите това древно индийско учение за здравна грижа използват дихателни упражнения, специални стойки на тялото, разтягания и медитации за балансиране на енергийните центрове в тялото. Йога се използва в комбинация с други лечения за депресия, тревожност и свързани със стреса разстройства.
Американски народни традиционни практики: Церемониални танци, песни  и ритуали за пречистване са част от Индианските системи за лечение за лекуване на депресия, стрес, травми (в това число и такива, свързани с физическо или сексуално насилие) и зависимост към вещества.

Релаксация и техники за намаляване на стреса:
- Биологична обратна връзка: Учение за контрол на мускулния тонус и несъзнателното телесно функциониране, каквито са сърцебиенето и телесната температура. Може да бъде начин за справяне със собствените страхове. Използва се в комбинация с медикаменти или като тяхна алтернатива за лечение на панически разстройства и фобии. Например, човек може да се тренира повторно в използването на дихателните си навици в стресови ситуации, за да постигне релаксация и успокояване на дишането. Някои предварителни проучвания сочат, че тази терапия може да бъде полезен инструмент при лечението на шизофрения и депресия.

- Контролирани образи и визуализации: Този процес включва навлизането в състояние на дълбока релаксация и създаването на психични образи и представи на собственото възстановяване и подобрение. Лекари, сестри и психично-здравни професионалисти много често използват този модел за лечение на алкохолна и наркотична зависимост, депресия, паническо разстройство, фобии и стрес.

- Масажна терапия: Основополагащият принцип на този модел е, че разтриването, размачкването и натискането на мускулатурата на човек може да помогне за освобождаване на напрежението и подтиснатите емоции. Използва се за лечение на депресии, свързани с травма и стрес.

Подходи, базирани на техниката:
Бумът на електронните технологии в домашна среда и в офиса направи достъпа до психично-здравна информация просто „едно телефонно обаждане или кликване с мишката“. Технологията също така направи ползването на психично-здравни услуги по-широкодостъпно от предишната самоизолирана среда.
- Техно-медицина: Използването на видео и компютърни технологии е една доста нова иновация в грижата за здравето. То дава възможност както на потребители, така и на доставчици на психично-здравни услуги да получат достъп до психично здраве или експертна помощ. Техно-медицината дава възможност на консултантите да говорят  и да наблюдават своите пациенти директно. Също така може да се използва при образованието или програмите за трениране на клиницисти и потребители.

- Телефонно консултиране: Активните умения за слушане са запазена марка на консултиращите по телефона. Освен това, телефонното консултиране предоставя информация и позволява обаждащите се да бъдат насочени адекватно към служби и услуги. За много хора консултацията по телефона е първата крачка към получаването на по-задълбочено психично-здравно лечение. Изследванията показват, че подобни консултации от професионалисти (тренирани специалисти) по телефона засягат огромен кръг от хора, които в противен случай не биха получили помощ за своите нужди и проблеми.

- Електронни комуникации: Технологии като Интернет, реклами, електронни списъци на пощи, дават директен достъп на потребителите до широк кръг от информация. Он-лайн групите на потребители могат да обменят информация, опит и гледни точки за психичното здраве, лечебните системи, алтернативната медицина и други свързани области.

- Радио-психиатрия: Друга, свързана с горните, нова насока в психиатрията, която е представена за пръв път през 1976 г. в САЩ. Радио-психиатри и психолози предоставят съвети, информация и насочвания в отговор на многообразие от психично-здравни въпроси, отправяни им от слушатели на радиото. Американската психиатрична асоциация и Американската психологическа асоциация са разработили етически правилник за ролите на психиатрите и психолозите при поява в радиопредавания.

Амнезия
Амнезията е частична или пълна загуба на паметта, която може да бъде предизвикана от увреждане на главния мозък. Сериозна психологическа травма може да доведе до амнезия като резултат от дисоциативно разстройство, при което индивидуалният опит се обогатява, но селективната памет се изгубва.

Антисоциално личностово разстройство
Трайно разстройство във функционирането на възрастните индивиди, характеризиращо се с антисоциално поведение (като например лъжи, кражби и, понякога, насилие), липса на преживявания на вина и срам, служещи за социален коректив, ограничени задръжки и импулсивност. Този личностов стил се проявява през детството и включва усвояване на поведенчески модели, които сериозно нарушават правата на другите. Индивидите с такова разстройство подхождат безотговорно към своята работа, обучение, финанси и лични взаимоотношения. Основните характеристики на това разстройство, според МКБ-10, са:

• Грубо безразличие към чувствата на другите
• Изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, правила и задължения
• Неспособност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки, че няма затруднения в установяването им
• Крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, вкл. и физическо насилие
• Неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания
• Изразена склонност за обвиняване на другите или за измисляне на правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото
Като придружаваща черта може да се наблюдава постоянна раздразнителност.

Аутизъм
Какво е аутизъм: Аутизмът, наричан също аутистично разстройство, се появява в ранното детство,  обикновено преди 3-годишна възраст. Аутизмът пречи на децата и младежите да общуват нормално с другите хора и засяга почти всеки аспект от тяхното социално и психологическо развитие.

Какви са сигналите за аутизъм: Аутизмът притежава широк спектър от характеристики, вариращи в интензивността си от средни до тежки. Едно дете с аутизъм не се държи по същия начин, както друго дете със същата диагноза. Децата и младежите с аутизъм обикновенно:
• Имат трудности в комуникацията с другите.
• Люлеят се напред-назад, удрят се по главата, докосват или въртят обекти.
• Имат ограничен обсег от интереси и дейности.
• Могат да се разстроят от малка промяна в тяхното обкръжение или дневна рутина.
В допълнение към тези характеристики някои деца с аутизъм имат свръхсензитивност към чуване, докосване, мирис, вкус. Симптоми на аутизъм могат да се наблюдават в ранното детство, но състоянието може да се появи и след месец на нормално развитие. В повечето случаи не могат да се посочат специфични доказателства за предстоящо/настъпващо разстройство.
Колко често се появява аутизмът: Изследванията показват, че повече от 12 от всеки 10 000 деца имат аутизъм или свързано с него състояние. Аутизмът се среща три пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата.
От какво се причинява аутизмът: Изследователите не са сигурни от какво точно се причинява аутизъм. Няколко изследвания допускат, че аутизмът може би се причинява от комбинация от биологични и свързани с обкръжението фактори, включително вирусна инфекция преди раждането, проблеми с имунната система, генетични фактори. Много публикувани вече научни изследвания подчертават възможната връзка между аутизъм и ваксините за дребната шарка, заушката и рубеолата. До днес няма достатъчно събрани доказателства за наличието на такава връзка.
Изследванията на семейства и близнаци допускат генетична връзка при разстройството. За учените е много важно да установят ген, отговорен за аутизма, ако такъв съществува, защото това знание ще даде на докторите нови инструменти за диагностициране на разстройството и ще помогне на изследователите да изобретят нови, генно-базирани терапии.
Някои изследвания откриха, че мозъкът на хора с аутизъм може да функционира различно от мозъка на тези, които се приемат за “нормални”. Изследването допуска, че абнормното забавяне в развитието на мозъка преди раждане може да причини аутизъм. Предмет на изследванията е и как свързаните с аутизма проблеми при развитието на мозъка могат да се отразят по-късно на поведението в детството.
Биохимията в мозъка също може да играе роля  при аутизма. След като нормалният мозък се изгради, нивото на серотонина в него спада. При някои деца с аутизъм нивото на серотонина не намалява. Изследователите се опитват да открият доколко това се случва само при деца с аутизъм и доколко няма намесени и други фактори.
Каква помощ е налична за семействата: Тъй като растежът на мозъка може да бъде засегнат през ранното детство, лечението на аутизма има голям шанс за успех, ако започне колкото може по-рано. Във връзка с това – когато дете с аутизъм е лекувано рано, цената на продължителното лечение значително се намалява.
Услугите и видовете лечение, които могат да помогнат на децата и младежите с аутизъм и техните семейства включват:
• Тренинг в комуникационни, социални, обучителни умения и умения за самопомощ.
• Програми, в които деца помагат в обученето на деца с аутизъм.
• Обучение на родителите.
• Медикаменти за редуциране на симптомите, свързани със самонараняващо поведение, криза, трудности с храненето, проблеми с вниманието.
Когато услугите са започнали скоро след диагностицирането на аутизъм, езикът на детето, социалните и академичните способности и умения могат значително да се подобрят. От друга страна, някои деца и младежи не отговарят добре на лечението и  може да имат негативни странични ефекти от медикаментите за аутизъм. Сегашни изследвания предполагат, че някои от новите антипсихотични лекарства могат да имат по-малко странични ефекти от конвенционалните лекарства, но повече изследвания са необходими, преди експертите да могат да определят някои сигурни подобрения в сравнение с традиционното лечение.
Какво могат да направят родителите: Родителите и другите грижещи се, заангажирани с дете, което показва симптоми на аутизъм, трябва да:
• Говорят с психично-здравен професионалист относно своите притеснения. Той може да определи дали симптомите са причинени от аутизъм, свързано с него разстройство или друго състояние. В случай на нужда, психично-здравният  професионалист може да насочи семейството към експерт, специализиран в областта на лечението на аутизъм.
• Да получат достоверна информация от библиотека, телефон за консултации или друг източник.
• Да задават въпроси, свързани с лечението и услугите.
• Да говорят с други семейства в общността си, които се справят ежедневно с аутизма.
• Да намерят организация на близки на деца с такива проблеми.
Хора, които не са удовлетворени от психично-здравната помощ, която получават, би следвало да обсъдят своите претенции с доставчика на грижата, да искат информация и/или да потърсят помощ от друга служба или услуга. ^

Библиотерапия, терапия чрез поезия
Терапията чрез поезия и библиотерапията са термини-синоними, които описват планираното използване на поезията и други форми на литературата за лечение и развитие.

„Развитийната интерактивна библиотерапия“ използва литературата, дискусионно и креативно писане за деца в болници и училища, за възрастни в групи за развитие и подкрепа и за стари хора в домове за възрастни и в сестрински отделения. Там библиотерапията се използва не само за да подкрепи развитието, но също така  и като превантивна мярка за опазване на психично здраве.
„Клиничната интерактивна библиотерапия“ също така използва литературата, дискусиите и креативното писане, за да подобри лечението и развитието в психиатрични отделения, психично- здравни центрове в общността и др.

Биомедицинско лечение
Прилагане само на медикаменти или в комбинация с психотерапия се е доказало като ефективно лечение за поредица от емоционални, поведенчески и психични разстойства. Всяко лечение, включващо лекарство, е биомедицинско лечение. Видовете медикаменти, които психиатрите предписват, се комбинират по разнообразни начини със разстройството и с човека, който е лекуван.

Бихевиорална медицина
Интер-дисциплионарен модел, който изследва поведенията, свързани с подобряването на здравето, започването на болестта и превенция на страданието чрез интегриране на бихевиорални и биомедицински подходи.

Бихевиоризъм
Школа в психологията, която се занимава с изследването на обективно наблюдаемото поведение, вместо с вътрешните психични функции. Бихевиористите обръщат внимание на ролята на обкръжението като фундаментално важно за човешкото и животинското поведение. Бихевиористите използват бихевиорални модификации, за да променят поведението.

Брачна терапия
Лечение, при което терапевтът консултира както съпругът, така и съпругата, за да им помогне да  подобрят комуникацията помежду си, да се подкрепят повече и да разбират по-добре своите взаимоотношения.

Водене на случай
Услуга, която помага на хората да организират най-подходящия за тях набор от услуги и подкрепа. Водещият на случая организира психично-здравните, образователните, транспортните, застъпническите грижи и услуги, както и социалната работа и рехабилитацията, когато те са необходими. Водещият на случая следи променящите се нужди на потребителя и неговото семейство да са посрещнати (тази дефиниция не може да се използва за менажирането на грижи).

“Воденето на случай може да се дефинира като психично-здравна практика, която в съгласие с традициония психиатричен фокус върху биологичното и психосоциално функциониране, цели цялостното поддържане на физическото и социално обкръжение на психично болния по начин, улесняващ неговото физическо оцеляване, личностово развитие, социално участие и възстановяване или адаптация към психичното разстройство” (Joel Kanter, 1996).
Дефиниция за менажирането на грижи: според тази система един индивид в помагаща организация е отговорен за аранжирането и подобряването на всички необходими технологии, когато има сключен договор за предоставяне на грижа.

Водещ на случай
Човек, който организира и координира услуги и подкрепа за хора с психично-здравни проблеми и техните семейства. (Алтернативни термини: координатор на грижите, застъпник, фасилитатор).