*Д-р Евгений Генчев е един от пионерите на съвременната психотерапия у нас. Учредител на Българската асоциация по психотерапия, съосновател е на Центъра за подпомагане на хора, прежевели изтезания, и е преподавател в Нов български университет

Защо хората се страхуват от остаряването?
Заради повея на смъртта, който остаряването носи със себе си. Смъртта в различни смисли. Оттук идва и кризата на средната възраст – ако човек има представата като дете, че се изкачва нанякъде, то вече тук, на около 40 години, започва да слиза натам, накъдето не знае какво му предстои. Това е първият аспект на смъртта, заради който се боим от нея. И вторият е загубата. Никой не обича да губи.

Какво би могло да бъде спасението от този страх? Има ли унивeрсално решение?
Няма нищо универсално. Или по-скоро нищо не действа универсално. Децата се чувстват безсмъртни, защото родителите им дават една безусловна закрила и сигурност, макар че всяка сигурност в живота е въображаема. Но те имат цялата вяра, че някой ще се погрижи за тях и няма да позволи да им се случи нищо лошо. Дилемата на възрaстния е, разбира се, ако човек достигне нивото на възрастен в психологически план, че той знaе, че е сам и животът му може да прекъсне във всеки един момент. И когато се фиксира върху този проблем по различни поводи, когато този страх стане непоносим, тогава е необходима намесата на психоаналитик или психотерапевт. Няма такова нещо като ранна профилактика. Всеки идва при нас, като усети, че нещо му е непоносимо.

Нормалното е човек да не се вълнува от тези въпроси, освен ако нещо в живота му не върви. Разбира се, това може да е субективно за него усещане или да е обективно. И хората, които са активни в това да намират смисъл в живота си – било то в професия, семейство – може да се каже, че са по-запазени от страха от остаряване и от каквито и да било други страхове.

На прага преди пенсия какви са мислите, тревогите, емоциите на хората от третата възраст?
Хората, които са на прага на пенсия, влизат в т.нар. излишна възраст. Тук идва кризата на третата възраст. Особено при мъжете. Тя е свързана с чувството, че си излишен. И докато жените много често могат да намерят утеха в това да са баби, мъжете нямат такъв център. Виждал съм много тежки кризи на жени, които вече са станали излишни като баби. Разбира се, не всеки изпада в депресия в тези периоди. Има хора с талант да намират смисъл в живота си.

Може да се каже, че в традиционното патриархално общество хората са умирали най-вече защото са ставали излишни – вече няма нужда да се грижат за каквото и да било. Не казвам, че това е единствената причина за умиране, но е причината за по-ниската възраст на преживяване в изминалите векове. Докато сега повече хора могат да намерят смисъл, включително и професионален, до по-късен етап. И не пледирам за по-късно пенсиониране, защото и това е индивидуално – не всички хора намират смисъл в работата, но при всички положения, докато работиш, животът ти е структуриран.

Има ли в България стигма по отношение на старостта?
Традиционно има. Имаме я и в езика си даже, където „старец“ и „дъртак“ са с обидно значение. И точно за да се избегне тази стигма, се предписва уважение към старите хора, защото е очевидно, че не идва есетествено, отвътре.

Може ли старините да са красиви?
Това е идеализация, за да не ни е страх, когато дойде това време. И е отново много субективно – както един млад човек може да не вижда нищо красиво. Така че не е само въпрос на възраст.

Какви са предимствата на остаряването, ако ги има?
Да, има ги. Разбира се, зависи от обстоятелствата на остаряване на един човек. Предимствата са опитът, преживяванията и знанието. Както и това, че вече няма толкова амбиции. Има един парадокс – времето за младите хора тече припряно, по-бързо, т.е. на тях им се струва, че нещата трябва да стават веднага, на момента.

Докато хората, които са живели повече, знаят, че това не е така. Би трябвало да е обратното, но не е. Няма го и натиска на социалните очаквания, които виждаме в очите на другите – с възрастта ние вече не сме изнервени и притиснати от тях. При някои хора всичко това се изразява в това, което наричаме мъдрост. Дават си сметка за безсмислието на живота. Тези, които могат да го понесат, имат доста спокойни старини. Докато в младостта това може да бъде покрито – не е вярно, че животът няма смисъл. Депресиите са точно срещите с осъзнаването на това безсмислие.

Какво значи мъдър човек?
Да станеш по-мъдър не е обективно състояние. Това е начинът, по който възприемаш живота. Може да се каже, че целта на една психоанализа е човекът да стане по-мъдър, което означава да познава повече себе си и оттам да си дава сметка за човешката същност – че човек е сам и животът няма принципен смисъл, а само онзи, който му придаваме. При някои хора това се получава и без психоанализа.

Много пъти споменахте намирането на смисъл. Бихте ли опредилили остаряването като загуба на смисъл?
Да, да. Това е много ключов момент – загубата на смисъл. Например имал съм амбиции в работата си, но няма как да ги постигна. Или имал съм амбиции за семейството си, но то е поело по друг път и аз нямам място там. Или, ако човек обича природата и тя му дава смисъл, не пречи да я обича във всяка една възраст.

Това значи ли, че хората, които обичат природата и, да речем, активно спортуват, остаряват по-бавно?
Да. Дори има един експеримент в Швеция, при който активизират хората в един старчески дом, като ги стимулират да участват в живота на общината. В сравнение с други домове, в които не правят кой знае какво, се забелязва разлика в прегърбването. Това е само телесен феномен. Аз не съм привърженик на статистиката, но вярвам, че активността по какъвто и да било начин влияе благоприятно на остаряването.

И през какво – промени в тялото, лицето, моториката, раздяла с илюзиите, осъзнаване на лимитите – минава старостта?
Има един биологичен процес на остаряване, на който психиката може да влияе, но не може да елиминира. Спортът и упражненията го ограничават, но също не го елиминират. Друго измерение на остаряването е преживяното – натрупването на загуби в живота, включително загубата на обичайната социална среда. Така че има едно натрупване на загуби и което казахме – загубата на смисъл.
Лицето извън биологично остаряване отразява нашата емоционална нагласа. Всичко е изписано на лицето – грохналост, нещастие, увереност. Затова има една обективна, реална страна на старостта и една субективна. Последната може да промени доста първата, без да я елиминира.

Може ли духът да остане млад, а само тялото да старее или все пак едното винаги настига другото?
Пак бих го върнал към това човек да се чувства полезен и значим, както и обичан – тогава е млад.

Какво значи „да остарееш достойно“?
Един от проблемите на старостта е, че смъртта не е героична. Тя не е подвиг, а нещо, което изравнява. Отнема смисъла, какъвто и да е бил той. Затова и говорим за безсмислието на живота – защото, каквото и да правиш, умираш. Има и афоризъм, че човек се ражда, за да умре. Това не е особено приятно за слушане от млади хора, докато някои от по-възрастните успяват да се шегуват със смъртта. Шегата е чудесен начин за справяне с непоносимото. Така че може би, ако има нещо, което да се нарече достойно остаряване, това е да се шегуваш със смъртта.

Как да направим последните години от живота си по-приятни и смислени?
Това е голям въпрос. Имам пациенти с такъв въпрос. Помагам им да намерят отговорите за себе си, защото никакви рецепти не могат да действат за всички. Има хора, които се справят сами по някакви обичайни начини и за тях не се питаме. Но няма общи предписания. Като цяло ключът е: в какво мога да намеря смисъл. Ако не мога да намеря смисъл, търся помощ. И тогава пак не е сигурно, че ще намеря смисъл.

А смисълът трябва ли да е един огромен център, около който да се върти всичко или става дума за малки, дребни занимания, които осмислят всекидневието?
Обикновено хората, които са във втората част на живота, започват да си дават сметка, че големите неща са относителни. Особено във вече доста напреднала възраст именно те са зад гърба ни. Така че всичко върши работа. Когато човек мисли за особено големи неща в края на живота си, става дума за състоянието мегаломания и старческо оглупяване, което пък, разбира се, е една голяма защита. Доста досадно е за другите, но не и за самия индивид и това не е по избор. Но да – не е необходимо да търсим някакви големи неща, въпросът е да ни вършат работа. Трябва да търсим индивидуално и да бъдем изобретателни.

Това, че в Европа, и в частност в България, има тенденция населението да застарява, носи ли някакви предимства или дали пък не обръща представата за остаряването?
Според мен увеличване на продължителността на живот, което е фактор за застаряващото население, не е толкова заради напредването на медицината, колкото именно заради това, че човек започва да може да намира смисъл в живота си и на по-късна възраст. България сме по-патриархална страна, така че съвсем естествено е възрастта, до която преживяваме, да е по-ниска. И колкото хората са по-активни до по-късна възраст, толкова и по-важна роля играят в обществата. Оттам са по-уважавани и по-обичани.

Източник