За причините, тласкащи към самоубийство, за рисковите групи и за Националната програма по суицидопрофилактика разговаряме с доц. Лиляна Цонева-Пенчева и психиатъра д-р Любомир Живков

Доц. Лиляна Цонева-Пенчева има висше икономическо образование, но е доктор по медицина. Работи в Националния център по опазване на общественото здраве, направление “Промоция на здраве и профилактика на болестите“. Владее английски и немски език. Нейната стихия са готическия немски и … стиховете, които пише. Има стихосбирка „Ложе от мечти“. Признава, че любовта към работата й я преизпълва с енергия и жизненост. мъжена, с две деца. Координатор на Националната програма за профилактика на самоубийствата в България.

Д-р Любомир Живков е психиатър, доктор по медицина, директор на Областния диспансер за психични заболявания. Владее английски, френски и руски език. Има много публикации и съобщения в областта на социалната психиатрия, епидемиологията, лечението на депресиите, психотерапията и суицидната превенция. Женен е, с един син и … страстно любопитство към науката и живота.

Преди години излезе от печат малка книжка – “Защо и как се самоубива българинът”. Един колега беше обобщил цифри и факти и… съдби. Беше направил и изводи. В главата ми тогава се пръкна еретичната мисъл – кому е ужно това четиво? При толкова хубави други теми и книги от колегата – автор, защо и тази? Годините минаваха, животът ставаше все по-труден, самоубийствата се увеличаваха… Една модерна дума навлезе в нашето ежедневие – “стигма”. Ще рече – заклеймяване от страна на обществото. И произтичащото от това – “какво ще кажат хората”. Именно заради тази стигма десетилетия наред за самоубийствата не се говореше и не се пишеше. Те бяха срам и позор за семейството, за обществото.

***

Доц. Цонева, как направихте първата стъпка към създаване на програмата и защо?
Едно проучване показа, че процентът на самоубийствата сред учениците на възраст 15-18 години е голям. Това заинтригува група научни работници – лекари, психолози, социолози и юристи. Разработихме програма по суицидопрофилактика, която изпитахме в продължение на 3 години в 5 пилотни области. След което през 2000 г. се прие шестгодишна Национална програма за профилактика на самоубийствата в България. (С много емоция и младежки ентусиазъм разказва за изминалите години доц. Лиляна Цонева-Пенчева и между фактологията вмъква неусетно: ”Някой смее ли се, че отивате на зъболекар? Защо трябва да се лекува само тялото? Душата също боли… Тя също има нужда от лечение.”)

Чия задача е профилактиката на самоубийствата?
Профилактиката на самоубийствата е задача на цялото общество. В изпълнението на програмата се включват изградените местни структури за суицидопрофилактика – обществени съвети, коалиции, районни съвети и др. Голяма помощ оказват центровете за психично здраве, МВР, църквата, бюрата по труда, някои неправителствени организации. Координацията се осъществява от Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и Регионалните центрове по здравеопазване, успоредно с други основни дейности, които те извършват по програмата.

Кои са рисковите фактори, които могат да доведат до самоубийство?
Най-честите рискови фактори са: недиагностицирана или недолекувана депресия, разстройство на личността, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, шизофрения, органични психични разстройства и др.

Д-р Живков, кои хора се самоубиват най-често?
Най-често се самоубиват хора с психични разстройства (от 45 до 70%), с депресии (около 15%) и шизофрения (около 10%), т.е. хора със заболявания, които могат да се лекуват или подържат с лекарства. Някои от тези хора или нямат време да се консултират с лекар, или се страхуват да потърсят помощта на психолог или психиатър – страх от заклеймяването, страх от общественото мнение, страх от стигмата. Рисковите групи са сред лицата с депресия, зависимост или друго психическо разстройство, лица с тежки соматични заболявания, ученици от 10 до 18 години, военнослужещи на краткосрочна служба, служители на МВР и МО, жертви на насилие, безработни мъже и жени от 25 до 50 години, възрастни и самотни хора.

Кои са симптомите на депресията?
Най-често депресията се познава по безпричинната тъга, загубата на интерес към почти всичко, краткотраен сън или ранно събуждане, чувството за вина, безпомощност или малоценност, наличието на раздразнителност или безпокойство, безапетитие, липса на сексуално желание и др. Списъкът може да бъде дълъг… Оплакванията са истински, мъчителни, но без органична причина, без промени в изследванията. Това е депресията. Тя слага маската на соматично (телесно) заболяване и невинаги е лесна за откриване. Особено в последните години депресията е често срещано състояние. Тя се поражда на първо място от социално-психологични причини(безработица, безпаричие, семейни конфликти, домашно и улично насилие и др.) и може да доведе до опит за самоубийство. Ако не се вземат мерки, разбира се. Едва на второ място като мотив при опитите за самоубийства е любовта. Мислите за оцеляване изместиха любовната мъка. Има обаче и ендогенни (вътрешни) причини: намаляването на серотонина и метаболитите му в гръбначно-мозъчната течност (което може да се установи с маркери) води до агресия и автоагресия.

Доц. Цонева: Има и хора с т.нар. суицидно поведение. Когато ви говорят за смърт, за самоубийство, обърнете им внимание. Те искат да ви кажат, че не се чувстват добре. Техните думи са всъщност вик за помощ, изречени между другото…

Д-р Живков: Много характерна е юношеската депресия. При нея няма явно отчаяние, а само – бягства от дома, агресия, правонарушения, употреба на алкохол и наркотици, т.е. едно предизвикателно поведение. Мъжката депресия също се “маскира” – пиене, агресивност, домашно насилие, зад които трудно може да се открие страданието, болката на душата.

***
В разговора с двамата специалисти разбрах, че за няколко години са издадени и издават много печатни материали по темата, изнасят се лекции и беседи, провеждат се дискусии, семинари, тренинги, видеопокази. Важен момент в тази програма е “обучението на обучители” – студенти, медицински специалисти и педагози от училищата, лични лекари и лекари от “Бърза помощ” се обучават от лекари-психиатри как да разпознават първите симптоми на депресията. Да имат “ухо и око”, както казва доц. Цонева, да разбират какво се крие зад възникналите безпричинно болки в корема или честите отсъствия от училище. Стигмата все още не е преодоляна. Но хората се “отпушиха”, не без огромната роля на Националната програма за профилактика на самоубийствата в България. Разбраха, че психологът, психиатърът и социалните работници са специалистите, хората, които могат да помогнат в трудни периоди. Ако сте в такъв период, можете да се обърнете към тях на адрес ул.Екзарх Йосиф 59.

Те ви очакват.

За да ви помогнат.