Психологът Катерина Павурджиева: Анорексията е доброволен отказ от живота“

Катерина Павурджиева е родена в София, но преди пет години решава да стане търновка. Завършила е психология в СУ “Климент Охридски”, след което има много специализации у нас и в чужбина. Дипломиран психотерапевт и йога-инструктор, в работата си се стреми да намери пресечната точка между мъдростта на Изтока и модерните подходи на Запада. Член е на Дружеството на психолозите и Българско общество по аналитична психология “К. Г. Юнг”. Близо пет години работи в клиника за лечение на хранителни разстройства в Лугано, Швейцария. Автор е на книгата “Жените, сексът и анорексията”.

 

- Какво е анорексията?
- Анорексията сe обозначава в психиатричната литература като психогенно разстройство на храненето. Не е свързана с физическо заболяване, макар че се проявява чрез физиката. Тя е по-скоро психологическо заболяване. Проявява се чрез прекомерно (патологично) засилено желание да бъдем красиви и перфектни. Това са външните симптоми, но всъщност става дума за един дълбок конфликт между човека и неговия Аз, за неприемане на себе си.

- Кога във времето е закодирано отключването на заболяването?
- Всичко води назад във времето към детството. Има теории, които твърдят, че определени типове характери са по-предразположени към отварянето на този тип разстройство. Аз избягвам да правя подобен тип стандартизации, защото хората се стремят да влязат в тях. Смятам, че това засяга хора, които, когато са израствали и е трябвало да изграждат здравата структура на своя Аз, са имали затруднения в това изграждане. Те не са уверени в себе си, не се приемат, не познават своите качества и човешки уникален потенциал. И след това в периода на пубертета този конфликт експлодира със страшна сила.

- Какво се случва тогава?

- Момичето вече е станало жена в биологичния смисъл на думата. Може би дори малко преждевременно. Момичетата, с които работя, казват, че са станали жени на 11-12 години, което е малко рано според сегашните представи. Чувствали са се емоционално неподготвени за това. Първите симптоми се изразяват в желанието да се подложат на диета, защото се виждат малко по-пълни и искат да свалят един-два килограма. И започват с рязкото ограничаване на храната. Елиминират приемането на въглехидрати, протеини, захари. Хранят се само с плодове и зеленчуци. Обикновено този процес започва през лятото, защото пробата на банския не е издържала в техните очи. Много често майките нямат нищо против, но забравят нещо много важно, че това са момичета, които са във фазата на биологичен преход и те трябва да развият женски форми. Ние, жените, трябва да сме по-пухкави. Въпросният целулит представлява мастни депа, в които се съхраняват хормоните ни. Нямаме ли хормони, не можем да функционираме пълноценно като жени. От там започва един порочен кръг.

- Кога се прекрачва границата?

- Когато момичетата започнат психологически да се изолират, да се затварят, не говорят, не общуват. Появяват се дрехите с дълги ръкави и крачоли. Тогава трябва да започне терапията, защото тези момичета нямат чувство за реалност. Те се виждат дебели, грозни, а в действителност са много красиви. Талантливи са, но не познават своите таланти. Анорексията означава отхвърляне. От гръцки преведена думата означава липса на апетит. Нежелание за живот. Отказ от храна, отказ от приятели, отказ от любов, отказ от развитие. Анорексията е отказ. Шансовете са добри, ако се хване навреме. Момичетата, с които работя, много често не са завършили развитието си още в предпубертетната фаза. С тях трябва да се върнем назад, за да изградим липсващото.

- Труден процес ли е лечението?

- Зависи от мотивацията на момичето. Лечението на анорексията е дълъг процес, който не може да бъде завършен за шест месеца, година или две. Може да продължи от 4 до 6 години. Преминава се през няколко фази, при които целта е да се възстанови физическото и психичното здраве на момичето. Процесът е дълъг, защото, когато е трябвало нещата да се случат, не са се случили. Родителите са били прекалено ангажирани с други неща, не са обръщали достатъчно внимание на душевното израстване на децата си. Не случайно водя и родителски семинари, защото си дадох сметка, че много често в желанието си да направим нещо добро, бъркаме. Случва се. Рядко, но се случва.

- Кои са най-големите грешки на родителите?

- Една-единствена основна грешка могат да допуснат родителите, която да има ефект върху децата – да не се обичат. Мъжът е създаден за жената и жената за мъжа. А не детето е създадено за майката или бащата. Децата идват от нас, но не ни принадлежат и са временно при нас. Това не трябва да бъде забравяно. Ако аз съм жена, която не е доволна от себе си, не е развила талантите си, не се чувства обичана от съпруга си – аз няма да съм добра майка. Ще пренеса всичките си амбиции върху детето, ще го задуша. Ако няма любов между родителите, идват проблемите. Според Закона за фамилния баланс – има ли проблематично дете, то е защото има проблеми в семейството, които не се разрешават и детето ги отнася като гръмоoтвод.

- Само родителска ли е вината?

- За съжаление има и сайтове за анорексия, които съветват как да станем добри анорексици. В Италия и Швейцария, където аз работех, това се беше превърнало в един вид нова психология на живота. Светът върви по някакъв много странен път. Висшата мода днес ни показва много изнежени мъже, които ни се предлагат като модели за мъжественост, и едни почти безполови жени, които ни се предлагат като модели за женственост. Вървим към една безпардонна андрогения. Стремежът е разликите между мъжете и жените да бъдат елиминирани.

- Как си го обяснявате?

- Много съм мислила по темата. Говорим си и с мой приятел психиатър. Той е стигнал до идеята, че се развива нова тенденция на сайбер-пънк поколение, т.е. на хора, които ще живеят повече във виртуалното пространство, отколкото в реланото. Истината е, че това засяга все по-голям процент от населението по целия свят.

- Как преминаваше лечението в една клиника като тази в Швейцария?

- То бе по-скоро превъзпитание, организирано на принципа на ашрамите, който е ходил, знае за какво става дума. По-голяма част от момичетата не са имали възможност да изградят елементарни социални умения, когато е трябвало. Те не можеха да се грижат за себе си, за дрехите си, за здравето си. В клиниката се наблягаше на различни видове терапия. Целта бе момичетата да променят модела, който са избрали за себе си, защото това е един разрушителен модел.

- Кога се стига до смъртни случаи и могат ли да бъдат предотвратени?

- Трудно е да отговоря дали могат да бъдат предотвратени. Аз мисля, че някои момичета дълбоко в себе си избират този живот. Когато започне един болестен процес, има т.н точка на незавръщане. Така е и при анорексията. В един момент резервите на организма свършват и той започва да прави цикли, при които периодично атакува психиката. Тогава се отключват дълбоките психологически разстройства, шизофрении, тежки депресии.

- Мъжете или жените, по-бедните или по-богатите, кои са по-склонни да развият анорексия?

- В момента бих казала, че мъжете имат повече проблеми от жените. Не само свързани с анорексията. При по-възрастните поколения това са депресията, алкохолизма, лошото хранене, липсата на грижа за здравето. При по-младите става дума за личностна реализация и взаимоотношенията със собствения и противоположния пол. Парите не са фактор. В началото се твърдеше, че от анорексия страдат по-богатите, но не е така. При мен в клиниката са идвали и по-бедни, и по-богати. Това не е определящо, заблуда е. Всички момичета се стремят към едно и също. Парите са само средство да се достигне по-бързо или по-бавно до една цел.

- Книгата ви “Жените, сексът и анорексията” обобщение на натрупания опит ли е?

- С книгата си се опитах да изчистя от себе си преживяното в Швейцария. Всичките момичета са ми мили. Вложила съм в тях много любов, за да могат да излязат от болестта. Нека семействата не забравят, че ако имат анорексичка, отговорността е и тяхна. Психологът Ерик Ериксон казва, че не трябва да правим децата си професионални дебили. Оставете ги да ви помагат. Не ги гонете да учат, защото това трябва да правят. Детето трябва да умее много неща. Не го ограничавайте, а го оставете да експериментира със себе си. То има свои нива на житейско познание, през които трябва да премине. Човек е щастлив, когато твори, а не когато потребява. Нека родителите не насърчават децата си към консуматорство, а да създават в тях чувство за удоволствие от играта, да развиват въображението и фантазията им, за да имат богата душа. В нея анорексията трудно би се настанила.

Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив
Източник

 

3 Отговора

07.04.2017 г.

Аз се казвам И. и съм компулсивно ядяща. Моето хранително разстройство ме мъчеше повече от десет години, преминавайки във всякакви фази (анорексия, булимия и преяждане), като най-основната беше на преяждане.

Днес съм щастлива и благодарна, защото не ми се налага да пазя диети, нито да ям храните, към които съм пристрастена. Работя 12-стъпкова програма за възстановяване от хранително разстройство, меря си храната 3 пъти на ден, предавам ги на човек, който работи същата програма и има повече опит, и не ям нищо между храненията. Имам нормално тегло и добър живот, пълен с много приятели и успехи. А преди исках да се самоубия. Толкова бях затънала в ада на храната.

Това е болест, а не каприз. Всеки, който мисли, че има проблем с храната и не може да я контролира, е добре дошъл на нашите сбирки. Ние сме Анонимни Грейшийтърс (greysheet.org). Сбирки имаме всеки вторник от 19 ч. до 20 ч. в гр. София на бул. Стефан Стамболов 34. Скайп, на който също се провеждат сбирките: gsbeyondthewildest.

Заповядайте!
Има изход!
И.

16.11.2018 г.

Здравейте, аз съм Е и, в отговор на I бих искала да попитам за дейността на анонимните грейшийтърс. Все още ли провеждате сбирки и наистина ли всеки е добре дошъл? Моята история в голяма степен се препокрива с твоята през последните 12 години…

Поздрав.
Е.

27.11.2019 г.

Здравейте,
Аз също бих желала да се включа, имам нужда от помощ , само хора като вас биха могли да ме разберат

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо