Говори с мен

От Зора Нейкова, списание „За хората“

Приказката „Раздялата е като вятъра за огъня – разпалва силния, угасява слабия” е вярна и за семейните отношения, вечните ергени и моми се „отглеждат” в детството, да споделиш семейните проблеми не е израз на слабост и още за развенчаването на митове в разговор с доктора по психология, Златка Михова.

В семейните отношения няма твърдо да или не, твърдо правилно или неправилно. Зависи как се чувстват хората, доколко нещата, които се случват в семейството ги карат да се развиват, да имат чувство за благополучие. Останалото е въпрос на стил на семейството, казва психологът, изслушал стотици семейни саги.

Златка Михова психолог брачен консултант фамилен психотерапевт център Адаптация психично здраве

Снимка: Светослав Куцаров

Златка Михова е клиничен психолог и семеен терапевт към Център за психиатрично консултиране и психотерапия „Адаптация“. През 1994 година, заедно с Института по фамилна терапия в Лондон, инициират университетско обучение на семейни психотерапевти в България – първата подобна програма в Източна Европа. Директор е на магистърската програма по семейно консултиране в Нов български университет.

Проблемите на българското семейство по-различни ли са от тези на други народи?  Има ли националността значение?
Семейството е система от природни взаимоотношения, които съществуват, защото са важни за благополучието на човека. Мозъкът ни е устроен така, че имаме нужда да принадлежим към една група от хора, с които да сме в близки емоционални отношения. Иначе не се чувстваме добре. Бракът, приятелството дават такива форми на близост. Особено важна е близостта на децата с родителите или с други  хора, които ги отглеждат, за доброто развитие на тяхната психика.

Защо напоследък се говори за отчуждение и нежелание на младите да се обвързват?
Защото това са емоционални отношения. Те започват с много желание за близост и когато това желание не се сбъдва, хората се разочароват, ядосват се. При семейните отношения трудно се поддържа средно положение, няма безразличие.

Навикът не предизвиква ли безразличие?
Навикът има за цел да опрости взаимоотношенията така, че хората да не мислят всеки ден как да постъпват. Но, освен че сваля тревожността как ще реагира другият в определени ситуации, той  убива страстите и прави животът по-скучен. В същността си семейните отношения  и  проблеми навсякъде по света са  едни и същи. Но начинът, по който хората ги решават, зависи от културата и традициите на всеки народ. Има нации, при които е прието много да се говори, да се обсъжда. Така е  в западноевропейските страни и в Америка. Там и в училище, и в семейството хората се учат да назовават своите емоции. Докато има култури, при които се счита за слабост, ако човек не може да се справи сам и споделя. Ние казваме „Дете се гали само на сън”, турците имат поговорката „Да хвалиш детето си е срам за семейството”, а в традиционната култура на Киргистан е срамно майката да погали детето пред свекърва си и въобще пред по-възрастен човек. Различните култури имат различни правила за изразяване на емоциите, за изразяване на близостта. Обаче, всичко, което не се назовава с думи и не влиза в разговорите на хората, се издейства. Когато мъжът не може да каже на жена си „Зле ми е, че не правим секс” или „Омръзнало ми е да правим едно и също всеки ден”…

…си намира любовница.
Да, и това е послание без думи – „Искам промяна!”

Къде сме ние?
Както обикновено – по средата. Но виждам, че  хора в активна възраст, които са средна класа, изкарват си парите с квалифициран труд и мислят за бъдещето, вече осъзнават, че емоционалното им благополучие е капитал. Те искат да са здрави, щастливи и  децата им да просперират. Затова разбират, че трябва да говорят и търсят помощ за проблемите си.

Има хора, които казват, че не са родени да живеят в съжителство и оставят до края на живота си сами, без брак, без постоянна връзка.
Изследванията показват, че  хората са родени да живеят в постоянна връзка. Генетично така сме програмирани. Проблемът е, че някои хора са отглеждани по такъв начин, че се страхуват от дълга връзка. Че ще бъдат изоставени, наранени, отхвърлени и понякога този страх е толкова силен, че те предпочитат да избягат, когато връзката се задълбочи. Това не е, защото не са родени за съжителство, а защото са отглеждани по такъв начин, че за тях трайната връзка сигнализира опасност. Изоставени от родителите си, пренебрегвани. Това може да се случи дори, когато майката има депресия и не може добре да си гледа детето в първите дни  и месеци от живота му. Също, когато се налага детето да остава само в болница. Преди години не се приемаха майките заедно с болните им деца. Това са травматични раздели за децата.

Човек може да е много контактен, да има много приятели, много връзки, но да се страхува от обвързване. И причината за това е, че родителите не са обръщали достатъчно внимание на потребностите на детето си. Понякога това се получава и когато те са прекалено критични към него. Има родители, които са иронични, подиграват се на децата – все неща, които карат детето да се отдръпне и след години дългата връзка да му сигнализира опасност.

Обикновено, ако една двойка има нужда от консултация при терапевт, мъжът е този, който отказва, нали?
Да, защото те смятат, че ако заявят проблема, ако  признаят, че не могат да се справят сами, значи са слаби. Напротив, много повече сила и самочувствие се изисква човек да признае, че има проблем, отколкото да го крие. Това показва, че мъжете са много по-раними, че много повече се страхуват да не бъдат подиграни и отхвърлени. Но напоследък процентът на мъжете, които се обаждат, за да търсят терапия или консултиране по повод отношенията със съпругата си или с децата, като че ли дори е по-голям, отколкото на жените. Забелязвам хубава промяна при младите мъже.  Един чилийски  биолог казва, че човечността започва с включването на бащата в отглеждането на детето, защото при жената  потребността да се гледа бебето има и биологична основа, чисто хормонална, докато при мъжа не е така. Човешките отношения, цивилизацията започва тогава, когато, без да има биологична основа, някой изпитва потребност да прави нещо. И мъжът го прави, защото това е пренасяне на емоционалната връзка към жената и към едно бебе.

Почивката е времето, когато хората са повече заедно, имат възможност да си обърнат повече внимание, но това крие и рискове.
Всичко зависи от това какви са отношенията им. Ако те не са добри, почивката много напряга хората. От моя опит зная, че за двойки, които всъщност не искат да са заедно, почивките са кошмар. При мен са идвали двойки, които дори не си дават сметка за това и питат защо като отидат на почивка, вместо да  се отпуснат, се карат непрекъснато. Това е сигнал, че всъщност тази емоционална близост ги напряга, вместо да им носи радост. И трябва да променят нещо. Отношенията между съпрузите преминават през най-различни фази. Ако те не се поддържат, ако хората не влагат усилия да останат партньори, идеята, че веднъж като са се влюбили и много са се обичали,  така ще бъде цял живот, не е вярна.

Съветвате ли ги в такива случаи да се разделят?
Имаме начини, с които да преценим доколко има дълбока емоционална връзка на привързаност и грижа, която прави отношенията между двамата партньори трайни и стабилни. А когато тези отношения са дълбоко разстроени, наистина тази връзка е безсмислена – хората се изнервят, когато са заедно, дори стават цинични един към друг. В този случай е разумно да се раздалечат, за да не се измъчват взаимно и моят съвет е да не се опитват чрез натрапена близост да задържат една връзка, която е умряла. Тя трябва да бъде погребана и тогава, евентуално, между същите двама души може да се породи нова връзка. Но преди това те трябва задължително да се раздалечат. Дали ще живеят в различни къщи, дали юридически ще се разведат, дали един от двамата ще отиде да работи в чужбина е въпрос на възможности и избор. Раздалечаването е естествен етап в развитието на двойката. Понякога по време на това раздалечаване хората се обогатяват с нови дейности и контакти, набират опит, сравняват…В моя опит има хора, които са се разделяли за година и нещо, без да прекъсват контакта помежду си, и после пак са се събирали.

Как да организираме почивката си така, че тя да е максимално приятна и полезна за цялото семейство?
Решението не е лесно и не се постига с цената на това, че някой преглъща. Че някой е недоволен, но премълчава. Ако хората се обичат и искат да са заедно – не казвам, че е лесно, понякога е много трудно дори да се намери общо решение, но успяват като правят комбинации. Може да бъдат известно време заедно, после -  поотделно, всеки според вкуса си. Като има известно раздалечаване – всеки си има свои приятели, хобита – там те могат да се зареждат, да се променят и после като се видят, им е по-интересно заедно.

„Срещата” с  децата по време на отпуската също може да донесе изненади…
Мисля, че родителите могат много неща да разберат за детето си, ако настроят очите и ушите си да гледат и да слушат. Зависи как мислят родителите за общуването с детето – дали като за приключение, в което те могат да открият някакви неща заедно или като за възможност да го обучават и възпитават. Първият вариант е правилният. Емоционалното обгрижване включва да утешим детето, да го успокоим, да го предпазим от опасности и това е област, в която действаме бързо, сигурно и инстинктивно. Като го видим да бърка в контакта, крещим да не бърка, като падне и се удари, гушкаме го, успокояваме го. В другата област, която наричаме възпитание, контрол, това детето да усвои социалните норми, пак действаме сигурно и бързо, защото знаем кое е прилично и кое – не. Обаче има една изключително важна област, в която не сме сигурни, не знаем кое е правилно и кое не, а го откриваме заедно с детето. Това е областта на разказване на истории, на коментиране на приказки,филми, на споделяне. При  тези разговори, освен че родителят опознава детето, и детето опознава себе си. Почивките са прекрасен момент за това.

Почивката може да е голям шанс за  семейните отношения и в този смисъл добре е хората да се запитат: „Всъщност, какво искам?” и да си позволяват да прекарат почивката си повече по начин, който им се иска.

3 Отговора

15.01.2012 г.

zdraveite,mnogo mi haresa statiqta i iskamda popitam kak moje da se svyrja s dr.Златка Михова tyi kato razbrah 4e praktikuva v Burags.Blagodarq

14.01.2015 г.

Здравейте, имам сериозен проблем с 5 годишно момче. Нуждая се от специалист да ми помогне. Затова ако може координатите на д-р Златка Михова. Благодаря !!!

11.10.2016 г.

От личен опит мога уверено да препоръчам да НЕ се консултирате със Златка Михова. Може в началото на 90те да е била единственият семеен терапевт, но вече е 2016 г. и тя откровено не се вълнува от клиентите си, отнася се грубо с тях, работи с твърде остарели разбирания и подхожда като селски знахар. Търсете по-млади и отдадени психолози.

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо