Златка Михова е клиничен психолог. Тя е семеен и брачен терапевт. Работи със семейства от 13 години. Директор е на магистърска програма „Фамилна и брачна терапия“ в Нов български университет. Има специалност клинична психология от Медицинския университет в София. Преминала е четиригодишно обучение по фамилна терапия в Университета в Лунд, Швеция.
Г-жо Михова, социолозите отчитат бум на сватбите напоследък. Каква е причината за това?
Това говори за подобряване на икономическото състояние на хората. Когато човек има икономическо положение, което да не го кара непрекъснато да мисли за насъщния, той отделя повече време да мисли за емоционалните си отношения. Бракът е юридическо оформяне на едно партньорство с идеята да му се придаде устойчивост във времето. Така че, за да могат хората да планират такива устойчиви неща, те просто трябва да могат да мислят за бъдещето, а не от днес за утре. Много е важно и отношението към вторите бракове. Често се говори за разводите, но истинският проблем е, че няма толкова много последващи бракове. Това означава, че хората трудно мислят за себе си като за човек, който трябва да бъде щастлив и да се развива не по задължение или начин децата да са легални.
Каква е ролята на бабите и дядовците в българското семейство?
Наблюденията ми са, че те вече нямат тази централна роля, която имаха до края на 80-те и средата на 90-те години. Сигналите за проблеми с децата, тревогите около тях идваха почти винаги от бабите и тук-таме от дядовците. Вече три-четири години не са се обаждали баби за проблеми при децата. Родителите са тези, които поемат отговорността за отглеждането на детето. Бабите и дядовците са много ценен ресурс. Но с лишаването им от икономическа власт те се оттеглиха и от това да се опитват да бъдат основни родители на децата. Ново явление е активността на бащите в това отношение. Те активно участват в отглеждането на децата и търсят помощ, когато има проблеми. Напоследък около 60-70% от обажданията по повод проблеми с дете идват именно от татковците.
Каква е причината майките да отстъпват функциите си по отглеждане на децата на бащите?
Увереността на бащите. Когато хората са самостоятелни и със самочувствие, стават и по-добри родители.
Какви майки и бащи ще бъдат днешните деца?
Със сигурност децата, пораснали в семейство, в което и двамата родители са уверени и със самочувствие, ще са много по-нетравматизирани. Но повечето семейства имат по едно детеТова пък лишава малчуганите от възможността да усвоят важни социални функции – да общуват с връстници, да делят, да си съперничат, да се съревновават. Другата опасност при еднодетния модел е, че амбициите и очакванията са големи и детето трябва да ги удовлетвори. Това е много трудна задача и понякога то се натоварва с повече отговорности, отколкото може да поеме.
Трябва ли да бъдат разрешени хомосексуалните бракове у нас и как би се отразило на едно дете, ако бъде отгледано в такова семейство?
Признаването на хомосексуалните бракове е начин обществото да признае потребностите на повече свои членове и да има повече уважение към техните права. По отношение на осиновяването и отглеждането на деца в такива бракове няма достатъчно изследвания. Но отглеждането на детето е социална функция. То се изпълнява успешно от баби, дядовци, хора, които нямат биологична връзка с детето. Мисля си, че вероятно отглеждането на дете от хомосексуална двойка ще бъде по-различно от това в хетеросексуална двойка. Но няма данни, че това ще е по-ощетяващо за детето. То ще има различни силни и слаби страни, но предполагам, че ще допринесе за това обществото да е по-толерантно към различията.
Има ли разлики във функциите, които изпълняват мъжът и жената в традиционното и в съвременното българско семейство?
Традиционно функциите на жената са за запазване на семейството, отглеждане на децата, домакинстване. Докато мъжът е лицето на семейството навън. За него са социалните контакти, харченето на парите. Една промяна, която настъпва в този модел и е свързана с прехода, е, че жените започват да стават много активни в правене на кариера. Много често те са по-успешни от мъжете си. В същото време, бидейки отгледани в традиционния патриархален модел, те считат, че са длъжни да отглеждат децата, да се грижат за домакинството. Общо взето, и роднините около тях, и собственият им съпруг го очакват от тях. Така жените се натоварват двойно. Понякога товарът е непоносим и много често води до разпадане на връзката. Често проблемът възниква, когато жената вече не иска да е сянка на мъжа, а да има собствена кариера. Дори понякога жената е двигател на семейния бизнес. Но го прави така, че всъщност мъжът изглежда водещата фигура. Когато решат да се разделят, много често защото мъжът изневерява, жената се чувства виновна, защото знае, че това ще доведе до фалит на фирмата.
Какви са най-честите проблеми на двойките, които идват при вас?
Един основен проблем при двойките е колко да бъдат близки. Единият иска много голяма близост, всичко да правят и да решават заедно, докато другият има идеята, че трябва да имат отделни занимания и да взимат и самостоятелни решения. Тогава първият обикновено започва да ревнува. Обвинява другия, че не го обича. Понякога колкото единият настоява за близост, толкова повече другият бяга от него. Друг сериозен проблем е борбата за това кой е по-компетентен, кой прави по-добра кариера, кой влага повече в семейните задължения, кой е по-умен.
Отношението към секса може ли да укрепи или провали брака?
Това е област, в която двойката е най-близка. Когато има борба за власт, неудовлетворение в емоционалните отношения, това се отразява и в неудовлетворение от секса. Жените, чувствайки се безсилни да влияят във взимането на решение, много често се опитват да изравнят силите, като отказват на мъжа секс. Ако не се потърси решение на тези проблеми, естествено е да се търси емоционална удовлетвореност в сексуални отношения с друг.
Можете ли да нарисувате профилите на идеалните съпрузи?
Идеалните съпрузи са тези, които се чувстват добре един с друг, но от време на време могат и да се разделят. Оттам нататък е много индивидуално и е въпрос на напасване в какви отношения хората ще се чувстват добре. За някои е добре да се карат за други – да не повишават тон. За някои е добре да са страшно близки и да са навсякъде заедно, за други е добре да са заедно известно време и отделно също толкова време.
Коя е най-добрата възраст човек да се омъжи или да се ожени?
Колкото по-независими икономически, емоционално и психологически са хората от собствените си семейства, толкова по-добър ще е бракът им. Що се отнася до втори брак, важно е да се знае, че разводът и загубата на първи партньор се преодолява за около 2 години, и то, ако няма усложнения. Сключването на следващ брак в рамките на тези две години е много рисково.
Каква е формулата на успешния брак?
Зависи какво хората очакват от брака си. Ако искат просто да не са сами, да си помагат икономически и да участват в отглеждането на детето, това е много традиционно. Тогава формулата е търпение и примирение. Но това, което се забелязва напоследък, е, че хората, които са по-добре икономически и принадлежат към средната класа, очакват от брака много повече. Те очакват емоционална подкрепа, споделяне, помощ в развитието, изобщо много повече взаимност. Едно основно нещо трябва да решат партньорите – колко да са близки и колко да имат независима кариера и живот. Формулата за добрия брак е хората да са заедно не защото не могат един без друг, а защото им е добре един с друг.
Юлияна Узаничева