Д-р Борис Бояджиев:
Преди 50 г. психично болните са били убивани, а после – изолирани. Но това не е изходът. Ако обществото се справи със страха си от тях и спре да ги дискриминира, те ще могат по-успешно да се справят с проблема си.
Интервю на Александра Маркарян, в. Новинар, 23.03.2001
Д-р Бояджиев, само в последните дни станахме свидетели на драстични случаи на насилие от психично болни: майка уби 3-годишното си дете, същата вечер 26-годишна жена закла баба си, а после ученичка заплаши, че ще се хвърли от покрива на училището си. Каква е причината за тези инциденти и има ли връзка между тях?
Такива драстични актове на насилие не са нещо изненадващо за хората, които познават психиатрията, разпространението и проявленията на психичните разстройства. Но тези случаи не са чести, нито пък свързани. Те са съвпаднали случайно.
По-агресивни ли са душевно болните от здравите?
Категорично не. Нормалните хора много по-често са извършителите. Но страхът от психичната болест и от болния е заложен у нас. И това е естествената реакция. Страхуваме се, когато не разбираме нещата, когато не можем да ги предвидим и овладеем. Логиката на извършителите не ни е ясна така, както е ясно защо един бандит убива друг бандит. Затова е разбираемо защо един странен, различен, неразбираем в поведението си човек предизвиква тревога и страх у другите. Но трябва да овладеем този първичен страх.
Може ли тогава да се каже, че психично болните са по-кротки от нормалните хора?
Да, в определени случаи. В рамките на 20-ина дни що народ се изпотрепа, що бомби гърмяха, а вие ме питате за два случая, в които извършителят е психично болен.
Да, защото тези два случая са драстични.
Те завладяват въображението и активират страха, на който не трябва, но за съжаление се поддаваме. Как е възможно във въпросния петък директор да извика родителите да дойдат да си приберат децата от училище само защото сутринта е било убито дете? Това звучи като виц. Разумните хора могат да овладеят това поведение. Трябва да имаме повече разум.
Появиха се съмнения, че майката на убития 3-годишен Петър Терзийски може и да няма психичен проблем. Според ваши колеги мотивът на убийството е друг. Вие на какво мнение сте?
В случая се касае за психично разстройство. Актът на насилие е свързан с логиката на болестта. Самото действие, неговото обяснение и свързаността на нещата са деформирани от болестта. Но това ще изследват колегите ми, които ще правят съдебно-медицинската експертиза.
Доколко може да се предвиди и предотврати насилието от психично болни?
Напълно не може. Човекът е много сложно нещо. Затова и в бъдеще ще има тежки психични разстройства и такива насилствени актове. Това не може да се избегне. Наивно е да се смята, че може да се ликвидират престъпленията. Това, което може да намали риска, е по-малко страх, тревога и срам у близките на тези хора.
Тоест семейството – майката и съпругът, са отговорни за влошаване на състоянието на Терзийска, защото не са обърнали внимание на състоянието й, след като е спряла лекарствата, предписани от наблюдаващия я психиатър?
Изобщо не искам да говоря за това кой за какво е отговорен. Но вероятно те са крили, защото са се опасявали, че с разкриването на психичната болест семейството ще получи част от клеймото на позора.
Трябва ли да се изолират психично болните от обществото?
Преди 50 г. те са били унищожавани, после – изолирани. Но това не е изходът. Ако обществото се справи със страха си и спре да дискриминира психично болните, те ще могат по-успешно да се справят с болестта си. Не трябва да се страхуваме излишно, а да действаме чрез здравия разум.
Фамилните лекари трябва да откриват психичните болести, но често те дори не познават записалите се в листите им хора. И тъй като психично болните не търсят сами помощ, връзката лекар – пациент се къса. Какво трябва да се направи, за да се лекуват те?
Близките не трябва да се срамуват и да крият проблема, а веднага да се обърнат към специалист. Иначе те сами увеличават опасността от инцидент.
Каква е причината за драстичното увеличение на психичните заболявания?
Няма драстично увеличение. Заболяванията си нарастват отдавна в целия свят. Реално боледуващите сред възрастното население вероятно са приблизително 30%. Но повечето случаи са леки разстройства – те заемат 60% от всички психични разстройства. Тежките заболявания са около 1 – 2%.
Колко психически заболявания се откриват?
Много малко. За различните групи заболявания е различно. Големите психози, при които промяната на поведението е много изявена, трудно остават скрити. Но при алкохолизма са известни едва една десета от случаите. При наркоманиите вероятно разминаването между статистика и реалност е по-голямо, а депресиите почти не се откриват. Причината за това е, че разкривайки проблема си, човек знае, че ще бъде обект на агресия, и се крие.
Как един луд става агресивен?
В някои случаи човекът може да е свръхреактивен, т.е. да реагира много по-бурно от нормален човек в дадена ситуация. Друг пък може да реагира по парадоксален начин, както е в случая с убитото дете.
Как близките могат да разберат болния, за да пазят себе си и него?
Трябва да научат повече за болестта, да са по-търпими и да търсят съвет от специалист. Но една рецепта за всички случаи няма. И аз, и колегите ми много се страхуваме, че този случай и другите от последните дни ще се използват за ожесточаване към психично болните. Това ще бъде грешка, която ще влоши ситуацията.
