Доц.Тома Томов е сред водещите психиатри в България. Завършил е психиатрия в София през 1971 г., специализирал е в Англия, Гърция, САЩ, Холандия. Бил е ръководител на Катедрата по психиатрия в Медицинска Академия от 1996 до 2004 г. и национален консултант по психиатрия от 1998 до 2006 г. Води курсове в Медицинския Университет в София и Нов Български Университет. Изнасял е академични лекции в Англия, САЩ, Германия, Испания, Русия, Румъния, Чехия, Швеция, Гърция, Унгария и др. Има десетки научни публикации .

Доц. Томов, защо изчезването на лекарствени продукти от списъка на НЗОК тревожи психиатрите?
Защото изчезват много добри продукти. Защото аргументът на Касата за това ­ високата цена, е неверен. Защото най-ценното постижение на психиатъра ­ ангажирането в лечението на болния , се пропилява.

Не е ли истина, че препаратът, който касата отказа да реимбурсира напълно ­ инжекциите за шизофрения Рисполепт Конста ­ е много скъп?
Но е единственият препарат за пациенти, които не съдействат, когато същото лекарство се изпише на таблетки, а имат увреждания на нервната система от употреба на евтини препарати. Освен това месечната себестойност на това лечение е пренебрежимо по-висока от тази на други антипсихотици, които нямат главното предимство на този препарат ­ че е в инжекционна форма с дългосрочен ефект. В случая НЗОК не се държи като национална институция, която балансира ползите и загубите както на здравеопазването, така и на неговите пациенти ­ болните и техните семейства.

Колко са болните, нуждаещи се от тези инжекции?
Близо 700 души. Имайте предвид, че диагнозата „шизофрения“ обикновено води съпътстващата диагноза „пълна социална изолация“. Върху болните и семействата им тегнат не само предразсъдъците, но и реалните опасения на обществото. Тази болест е неимоверно тежък хомот за близките, тъй като болните от шизофрения твърде често отказват да съдействат на лечението, не пият хапчетата си, имат нужда от непрекъснати грижи и контрол. А отказаният медикамент се прилага инжекционно само веднъж на две седмици и огромното мнозинство пациенти не отказват съдействие при прилагането му.

В предварителния ни разговор споменахте, че решението на НЗОК не следва дори чисто икономическа логика?
Първо, ако това лекарство е скъпо на касата, то е евтино на семейството, защото не трябва негов член да стои вкъщи до болния, вместо да ходи на работа, да получава заплата, да води нормален живот. То повишава качеството на живот на болния, защото той може да започне работа, и т.н. То струва по-малко и на МЗ, защото не се налага Министерството да плаща за болничното лечение. А болничният престой на пациентите, страдащи от шизофрения, е най-големият разход в лечението є.

Тогава как си обяснявате решението за отпадане на този медикамент от списъка?
Мисля, че това решение са взели хора, на които им е чужда каузата на пациентите с тежки психични разстройства. За разлика от всички други пациентски групи с тежки заболявания, те нямат свой говорител в общественото пространство. Те просто нямат шанс.

Психичното здраве не беше ли обявено за приоритет на МЗ?
Вие като медиа, не бихте ли могли да напомните на министъра на здравеопазването и на председателя на лекарския съюз, че в закона за здравните заведения е записано, че обслужването на тежко психично болните е отговорност на държавата, а не на НЗОК, която си присвоява повече права.

Тоест вие не искате касата да е „шапка“ на вашите дейности?
Касата диктува вече всичко, което психиатърът може да прави и не може да прави, защото контролира заплащането на труда ни. Тя казва кое лекарство, в каква доза, за колко време, при коя диагноза, от кой лекар може да се изпише. Тя не познава нито един от моите болни, но диктува и най-малкия детайл на грижите ми за него. Например, отнема ми възможността да говоря с моите болни за преживяванията им, т.е. да ги подкрепям, предизвиквам или насърчавам, защото премахна заплащането на терапевтичните сесии. Касата премахна конфиденциалността в работата ми с пациента: иска той да информира домашния си лекар за това, което правим: иначе той не му разрешава да се среща с мен. Налага ми да използвам само две или три диагнози и при всяка смяна на инструкцията да ги променям, защото иначе не отпуска безплатни лекарства. И много други произволи.

Но когато няма финансов контрол в здравеопазването, настъпва друг произвол ­ произволът на лекарите.
И вие значи мислите, че контролът се постига със страх и срам, а не с оценка на основни факти. НЗОК превърна психиатрията в изпълнение на инструкции под заплаха от наказание и посрамване. Преди това психиатрията беше преди всичко взимане на решения и компетенциите на въвлечените в процеса хора имаха значение. Шаблонизирането вещае лоши дни за професията и пациентите.

Източник