Доц. д-р Петер Цанев e художник и историк на изкуството. Доктор на науките по изкуствознание. Редовен доцент е по дисциплините „История и теория на художественото образование”, „Психология на изкуството” и „Арттерапия” в Националната художествена академия в София. Преподава и във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Член е на Съюза на българските художници и редакционната колегия на списание „Изкуство и критика”. Автор е на книгите „Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки”, „Психология на изкуството” и „Психологически подходи в изкуствознанието”, както и на осем учебника по изобразително изкуство и на голям брой изследвания и статии в областта на теорията на изкуството.

По повод откриването на изложбата „Многоликата човешка същност” в галерия „Анима” с картини на хора, преминали през арттерапия на психиатричните клиники УМБАЛ „Александровска” и Държавната психиатрична болница в Раднево, се обръщаме към доц. Петер Цанев за разговор по темата за връзката между изкуството и психичното здраве…

Известно е, че някои видни творци страдат от психични заболявания. Достатъчно е да споменем Ван Гог. При някои, сякаш самото заболяване създава стила на автора. Можем ли да търсим взаимовръзка между заболяванията на психиката и гениалността на художниците?
Древните гърци са смятали, че освен лудостта, която е резултат от човешка непълноценност, останалите форми на лудост са причинени от боговете. Днес въпросът, който понякога специалистите задават, е доколко различните форми на психопатология могат да представляват същностен или случаен фактор за развитието на една или друга форма на креативност.

Кое всъщност е първоначално – заболяването ли създава автора или обратното желанието да изпъкнеш с творчеството си залага развитието на психично заболяване?
Съществуват и двете възможности. Първата е свързана с вероятността високата креативност да иницира психопатологични отклонения, поради високата степен на напрежение, което предизвиква. Втората възможност е свързана с вероятността психопатологията да води до креативност, превръщайки необичайните идеи и нарушенията в познавателната или в емоционалната сфера във витален елемент на креативния процес.

Дали можем да дадем примери със световно известни художници? От какви заболявания най-често страдат тези личности?
Има изследвания, базирани върху биографиите на световноизвестни творци, които показват забележителна степен на психични отклонения при голяма част от тях. Интересно е, че чисто процентно тежката психопатология се среща по-често при художниците, отколкото например при композиторите или философите, но в същото време не толкова често, колкото при писателите. За мен тази градация е интересна по-скоро от гледна точка на толерантността и възможностите, които отделните изкуства дават за включване на различните особености на изменената човешка психика в тяхното креативно пространство.

Какво прави процесът на рисуване с човека? Какво се случва в мислите, в мозъка на човека с психично заболяване, бил или не велик художник? Днес говорим за арттерапия. Как точно лекува тя?
Рисуването е автономен процес. От особено значение е, че тази автономност не се отнася само до хората на изкуството. Според съвременната невропсихология контролът върху двигателните действия, свързани с рисуването, зависи от визуални процеси, които в голяма степен са независими от тези, които водят до познания, базирани върху нашето възприятие на света. Разликата между визуалния процес, насочен към възприятието и визуалния процес, който е насочен към рисуването, рефлектира в различния начин, по който възприетата информация е организирана във визуалния кортекс на нашия мозък. Единият начин е свързан с трансформиране на визуалната информация в перцепти, които ни позволяват да разпознаваме обектите и да натрупваме знания за тях, а другият начин трансформира паралелно визуалната информация с цел да упражнява контрол и стимулира двигателните действия, свързани със създаване на изображения чрез рисуване. Ето чисто научно доказателство за това, че изобразителната дейност, върху която се базира арттерапията, представлява наистина много специализирана и независима форма на автокомуникация.

Какво е Вашето мнение, дали съвременният човек страда повече или по-малко от психопатологии и дали би могъл чрез рисуването да предотврати развитието им? Често, например, говорим помежду си за депресия, но много малко от нас са наясно, че депресията и тревожността, паниката, са психични заболявания?
Разликата между депресивните нагласи и депресията като синдром и заболяване вероятно е не само степенна. Според мен е важно развитието на психиатричните категории да не следва единствено вътрешната логиката на професионалното познание, а да бъде в либерален синхрон с културното, а защо не и с естетическото осъзнаване, което съпътства различните субективности, породени от всички тези конкретни клинични състояния.

На артистичните ексцентрични натури им допада шизофренията. Къде обаче е границата между „креативния артистизъм“ и „убийствената шизофреничност“? Кога трябва да се лекува и как е най-правилно, за да не се убие личността?
Всеки творец е едно многоизмерно същество, което е потопено и съществува едновременно на няколко равнища, едно от които без съмнение е връзката на неговото изкуство с действителността. В случая с художниците любители или професионалисти, които страдат от тежко психично заболяване, част от тази връзка с действителността се осъществява посредством някой друг, например лекуващ лекар, художник-инструктор или арттерапевт. Това обстоятелство поставя свободата и характера на творческия процес, отношението към творческия продукт и неговата социална реализация, както и възможностите за разгръщане на творческите способности в определена зависимост от качествата на този посредник. Очакваме ролята на идеален посредник да бъде изпълнявана от добронамерената личност на лекаря или арттерапевта, но в нашия сложен и комплексен свят тези очаквания постепенно грябва да бъдат разширени към подкрепата на все повече добронамерени институции и организации. Ето например изложбата „Многоликата човешка същност”, показва ново ниво на отговорност и съпричастност към твореца, имащ нужда от грижи за неговото психично здраве.

Източник