Интервю с Кинча Пеева – психолог, холотропен психотерапевт

Бихте ли разказали накратко с какво холотропната трансперсонална терапия привлече Вашия интерес и с какво тя се отличава от разнообразните психотерапевтични практики?
Холотропната терапия привлече интереса ми още през времето на моето следване, срещайки ме с част от книга на Станислав Гроф. Тогава той не беше издаван още в България и ксерокопието от руското издание силно ме впечатли с различния поглед върху човешката природа и явленията, които съвременната медицина определя като психопатология.

По онова време обаче бях все още много въвлечена в психоаналитичната парадигма, току-що бях започнала специализацията си в клайнианската школа и животът ми тръгна в друга посока. А и тази единствена глава от книга, до която се докоснах, беше твърде недостатъчна, за да ме заплени с цялата сила на трансперсоналния светоглед.
Трябваше да минат години и да преживея много, включително сериозна криза на професионалния идентитет, за да узрея за истинската среща с моята парадигма – тази, която отговаря най-пълно на личната ми, професионална и духовна визия за това, какво представляват светът, човекът, психопатологията и нейното лечение. Психоанализата като евристична и практическа рамка ми беше отесняла безвъзвратно. Интересен факт е, че създателят на холотропната терапия, Станислав Гроф, е извървял много подобен личен път от психоаналитичния бекграунд към трансперсоналния.

Трансперсоналната психология акцентира върху всички три неделими елемента от човешката същност – тялото, ума и душата. Тя е школа, която разглежда човека като нещо, много повече от висш животински вид с его, движено от първични инстинкти, чиято личност се изгражда под влияние на външни фактори в ранното детство; която е ограничена изцяло в материалния свят, достъпен, на свой ред, единствено чрез петте сетива; и която започва съществуването си с раждането, а след физическата смърт потъва отново в нищото, откъдето се е появила. Трансперсоналната парадигма е холистичен подход, който разглежда Вселената като цялостна, жива система, в която човекът заема своето място като многодименсионално същество, а не просто като биологична единица.

На какъв терапевтичен механизъм се опира холотропната терапия и кои са основоположниците на този подход?
Холотропната терапия е практически израз на търсенията в областта на трансперсоналната психология. Неин създател е Станислав Гроф, психиатър, учен и пионер в това направление. Той създава метода като наследник на психоделичната терапия и го назовава Холотропно дишане (Holotropic Breathwork). По същото време, друг изследовател – Ленард Ор, стига независимо от Гроф до същата техника и я назовава Ребъртинг (Rebirthing).

Холотропната терапия е преживелищен метод, съчетаващ специфична дихателна техника, специална музика и фокусирана работа с тялото. Това, което я отличава от останалите преживелищни методи е, че тя използва променено състояние на съзнанието, при което се активира мощен процес на спонтанно изцеление и трансформация на личността.
По време на холотропна сесия преградата между съзнанието и несъзнаваното изтънява и позволява преработката на психологически материал от всички области на съществуването. От една страна, това е материал от биографичната сфера, включваща и вътреутробния период на развитие. От друга, по време на този процес, човек интегрира надличностните, трансцендентни аспекти от себе си, чрез връзка с трансперсоналните сфери на съществуване, които лежат отвъд видимата, материална страна на живота. Пръв за тези сфери започва да говори К. Г. Юнг, като терминът трансперсонален е въведен от него. Друг учен, чиито изследвания информират холотропната терапия, е Вилхелм Райх. По време на сесия, особено посредством фокусираната работа с тялото, биват освобождавани специфични енергийни и мускулни блокажи, които кореспондират директно с психични/емоционални такива.

Друга, уникална страна на холотропната терапия е постигането на изцяло неопосредствано от интелекта изцеление. Докато класическите, вербални методи разчитат на лечение чрез „разбиране” (интелектуално познание) и често това се оказва слабото им място, холотропната терапия дължи уникалната си ефективност на директния достъп до преживяванията и тяхната интеграция в психиката. Тази интеграция протича независимо от интелекта и осъзнаването, плод на анализ. Така, трансформацията се осъществява независимо от това, дали човек разбира какво се случва с него, откъде идва то, или какво означава.

При какви психични състояния и нарушения е приложим този подход и има ли абсолютни (или относителни) противопоказания за прилагането му?
Холотропната терапия отбелязва висока ефективност при лечение на всички неорганични разстройства, изключително подходяща за паническо разстройство и депресия. Друга сфера, където се прилага с успех, са кризисните интервенции, поради мощния катарзисен ефект на техниката, съчетан с максимално кратки времеви рамки на разгръщането му.

В същото време, холотропната терапия изпълнява изключително добре и другите функции на психотерапията – като метод на здравна превенция и личностно развитие. Редовното й практикуване води до изграждане и поддържане на позитивна самооценка, душевна пълнота, спонтанност и автентичност, активен житейски подход, пълноценно общуване, обич и приемане, позитивно мислене, психична стабилност и намаляване на стреса, мотивация за работа и успех, креативност.

Холотропната терапия има относителни противопоказания, свързани с разстройства от психотичния спектър, където прилагането й крие рискове за провокиране на психотичен епизод. Дотолкова, доколкото този вид разстройства не са напълно изучени и тяхната природа е спорна, ефектът на холотропната терапия подлежи на по-нататъшно изследване. Такова изследване изисква екипна работа и продължително наблюдение, които засега са извън възможностите на практикуващите в български условия.

Други противопоказания са бременност, сериозни сърдечни проблеми, скорошни операции (доколкото не се препоръчват емоционални сътресения), както и наличие на органична мозъчна увреда. Прилагането на метода върху деца поставя специфични предизвикателства, затова, по споразумение, не се практикува у нас, въпреки че има такава практика на запад.

Какви са необходимите изисквания към специалистите, които биха искали да практикуват в рамките на холотропната терапия – откъм завършено образование, допълнително обучение, личностни характеристики?
Въпросът, който задавате е резонен, но искам да Ви напомня, че когато говорим за изисквания, имаме предвид рестрикции. Всъщност, хората много по-често се интересуват от това, как да блокират достъпа на други хора до нещо, отколкото как да направят нещото достъпно, защото е полезно. Така хората подхождат към ресурси, които смятат за ограничени, разсъждавайки на принципа на „баницата” – тя е крайно количество и ако пуснем повече хора до нея, за нас ще остане малко, или още по-лошо – нищо. Затова, когато говорим за изисквания, винаги е добре да се запитаме каква е истинската причина да го правим. А тя винаги е свързана с потребността от контрол и лежащата под нея несигурност.

Единственото, което би могло да се нарече не изискване, а минимално необходима предпоставка, е това, да има припокриване на личния мироглед с трансперсоналния. Защото трансперсоналната терапия, по-отчетливо от други подходи, изисква ангажимент с определена визия – познавателна, духовна, дори морална.

В холотропната терапия специалистът и методът са като ключ и ключалка. Това означава, че за да се постигне ефективност, е необходимо елементите да паснат напълно – само тогава терапията работи. Лекува не методът сам по себе си, нито терапевтът, а перфектната комбинация от качествата на двамата, плюс перфектното съвпадение с качествата на клиента, времето и мястото. Истината е, че никой не може да контролира всички тези елементи. Не е и необходимо. Именно това имах предвид – хората, чието призвание е в трансперсоналната област, знаят това. И остават там завинаги. Останалите, рано или късно, се насочват към други занимания.

Според Вас на какво ниво на развитие се намира в момента холотропната трансперсонална терапия в България?
На ниво „първи стъпки”. Дали ще възприемаме това като предимство, или недостатък, зависи от личния избор. Аз мисля за него като признак на пробуждането на Новата научна парадигма у нас. Благодарна съм за възможността да бъда свидетел и да взема участие в този процес на израстване.

Как мислите, какви инициативи биха подпомогнали по-широкото навлизане и практикуване на този подход в страната ни?
Всякакви. Този подход е част от процеса на развитие на съзнанието, който се разгръща в световен план. България не може да остане встрани от тази промяна. Когато действа принципът на синхронността, точните хора се оказват на точното място, в точното време, с точните идеи, за да послужат като оръдие на еволюцията. И нещата просто се случват. Самият факт на настоящото интервю е резултат и част от цяла верига събития, способстващи за популяризацията на този метод в професионалното и общественото пространство.

източник