Психологът Ивайло Петров: Хората убиват и защото са нещастни и болни

Г-н Петров, съгласен ли сте с твърдението на ваши колеги, че в България напоследък хора в безизходица убиват свои близки за избавление? Ето – в понеделник мъж, отчаян от бедност, застреля спящото си 13-годишно детенце, рани съпругата си и се гръмна в главата. Преди 5-6 дни други двама стреляха от упор в жените си, а после в себе си след свади за пари.
Ще ви обърна внимание най-напред върху едно проучване на Дрезденския университет, което отчита, че около 165 млн. души на Стария континент (или 38% от цялото му население) страдат от депресия, превъзбуденост, безсъние, алкохолизъм и други психични нарушения. Проучването обхваща 27-те страни членки на ЕС, Швейцария, Исландия и Норвегия, където живеят общо 514 млн. души. Освен че причиняват лични страдания и смърт даже, психичните разстройства имат социални и икономически измерения за милиарди евро годишно.

Но може ли с тези стандарти да се обясни серията от безумни убийства и издевателства, която наблюдаваме напоследък в България?
Не, разбира се. Не може да се вкарат в международна графа нарастващата у нас агресия, озверяването на маргиналите, социалната депресия, националната апатия, общото чувство на българина за безнадеждност. Респектиращи са двете световни проучвания, в които българите се самоопределят като най-нещастната нация в света.

Затова ли сме първи в Европа по успешни самоубийства?
Първи сме, да. Някои наистина убиват себе си и близките си, като си въобразяват, че така им спестяват неприятности. Безработицата, безпаричието, борбата за оцеляване не обясняват докрай тези тъжни факти. У нас се случва нещо по-страшно – срива се психичното здраве на нацията. Ето ви още едно доказателство – деца убиват деца. Искате ли още примери?

Не. Достатъчно е да прегледаме медиите.
При всички непълнолетни убийци в последните дни, месеци и години бяха установени психични заболявания, фамилна обремененост, характеропатия.

Тук влизаме в европейската статистика, която току-що съобщихте. Ако в трудното ежедневие на Стария континент хората масово са превъртели, защо да очакваме, че в България те ще бъдат с ума си?
Проблемът е, че тук перспективите за подобряване на ситуацията са мрачни. Тук хората убиват и защото сме нещастни и болни.

Кой е виновен за това?
Държавата е отговорна за психичното здраве на нацията. Националните приоритети са важни. Чуйте само упорито повтаряните мантри: “магистрали, усвояване на еврофондове, финансова дисциплина, Брюксел, Шенген…” От гледна точка на сегашното правителство това е голямата политика.

И какво лошо? Магистралите и еврофондовете ще подобрят самочувствието на хората.
Е, да, голямата политика у нас открай време се прави в името на човека. При социализма знаехме и името на човека… Но да не се разсмиваме със стари вицове. Много е тъжно, че днес изцяло липсва национална доктрина за психичното здраве на нацията. “Социалният” през първия си мандат президент развява знаме на енергийни проекти. А убийствата на деца от деца например остават само обект на криминалните новини. Да не дава Бог някое изключително драматично и кърваво събитие да промени държавната политика.

Да не ви чуе дяволът! Примерът с Норвегия, където сега пишат доктрина за психичното здраве, е страшен. Там един безумец уби 93-ма души.
Страшен пример, да. А у нас не липсват предпоставки. Една колежка психиатър спомена по телевизията, че видяла в репортажите от нашия батальон в Афганистан неин пациент, лекуван от тежка шизофрения.

И какво да се прави?
У нас 17 институции отговарят за психичното здраве. Големият им брой съответства на многобойните престъпления и нарастващата агресия. Но пък дава възможност за прехвърляне на вини и отговорности.

С нашия разговор слагаме само допълнителен черен щрих в мрачната картина. Не сочим изход.
Но темата е много важна на фона на предизборните битки и ужасяващите убийства от последните дни. Нека кандидат-президентите да не надничат толкова под юрганите на опонентите си, а да очертаят и психичното здраве на нацията като приоритет. А кандидат-кметовете да включат в програмите си добрия чужд опит. В Германия изграждат кризисни центрове и не гледат на убийствата само като на повишена заетост в полицията.