Сексологът д-р Мишо Околийски: Хапчето не е вълшебник в леглото

31.05.2008, в. Монитор

Веселина Мончева

Д-р Околийски, преди години лекарите говореха много за психологичните проблеми, които пречат на ерекцията на мъжа. Сега, с явяването на пазара на различни хапчета за полова мощ, като че ли се обръща по-малко внимание на психиката. По-устойчив ли е станал мъжът или разчита на фармацевтичната индустрия?
Вярно е, че в един момент се обръщаше по-голямо внимание на психичните затруднения на мъжа при достигане на добра ерекция. След това те бяха мощно атакувани и решени с новите медикаменти като виагра, левитра, сиалис, които са наистина много ефективни. Те обаче лекуват симптома, а не причината. Над 60 % от несполуките в секса се дължат на психологически причини. И този процент се увеличава с главоломна скорост, защото се увеличава стресът, тревожността, депресиите и опитите да бъдат решени с алкохол и дрога.

Възможно ли е само за 5-10 години промяната да е така драстична, че да се отрази на психиката, а оттам и на секса?
Бяхме свикнали държавата майка да ни осигурява работа, заплата, медицински грижи. Сега това е наша отговорност. Това качва тревожността на цяло едно поколение, което не е научено да взема решения за живота си. Насажда се и един пошъл модел, който посочва като атрактивен единствено богатия и успелия мъж, по възможност спортист. Когато умът на който и да е младеж се бомбардира ежедневно с такива послания, а той вижда, че не отговоря на този образ, започва да се смята за пълен нещастник. Той е мачкан в ежедневието си от „мъжа еталон“, който кара скъпа кола, но не спазва правила по улицата, който по всякакъв начин унижава по-слабия, тъпче и него. Тогава си казва – ами аз съм го заслужил всичко това, след като не принадлежа към успелите. Заслужавам си мижитурското живуркане, без добър сексуален живот, без съпруга, която да ме уважава, и деца, които да ме ценят. Така кръгът се затваря. Днес цялото ни общество е болно. Проблемите в секса са само една проява на комплексното чувство за малоценност, което тресе българския мъж. Той започва да не обръща внимание на това, че има все по-малко време за интимно общуване и че все по-рядко му се прави секс. Когато в леглото претърпи „поражение“ и не му стане, се прави, че нищо не се е случило. Опитва се да отложи вземането на конкретно решение във времето. Така губи ценен ресурс.

Какъв смисъл има да се бърза?
Проблемът не се решава от само себе си, а се задълбочава.Част от причините за еректилната дисфункция могат да са чисто медицински – високо кръвно, нарушена обмяна на вещества, резултат от пиене на медикаменти и още, и още …Основният проблем обаче идва от нарушената комуникация, от това, че не обсъждаме и не решаваме проблема с партньора си, защото не знаем и не умеем за говорим един с друг. Особено когато проблемът засяга съкровени неща, травми, които сме изживели в детството или като тийнейджъри. Българинът не обръща внимание на тези негативни обстоятелства от миналото, които постепенно формират неадекватно поведение. Ако те останат „непреработени“, в по-късна възраст се обръщат в агресивност, жестокост, пиене на алкохол. Това, което всеки ден виждаме на улицата – агресивно шофиране, липсата на толерантност, саморазправи, няма да го видите в Западна Европа. Докато последни проучвания сочат, че у нас насилието в семейството е стигнало до критични граници. И то се изразява не само в бой, но и във вербално насилие и психичен тормоз. От семейството то се пренася в училище. Виждате картината на насилие и агресия сред учениците. Ако обаче човек се опита да пребори вътрешните си демони – да поговори със специалисти или с близък, ще може да живее много по-хармонично. Не само в секса, но и в ежедневните си взаимоотношения в службата, и на улицата.

Агресията ражда агресия, а любовта може ли да ни зареди с любов?
Разбира се, че може. Ние обаче забравяме, че трябва да показваме на децата любовта си и по-често да им казваме колко ги обичаме. Смеем се на американски филми, в които майката сутрин и вечер казва на детето си „обичам те“. А това е най-простото даване на обратна връзка, на сигурност, че каквото и да се случи, детето може да разчита на подкрепа и любов. Тази връзка между поколенията дава сигурността да бъдеш устойчив на външни отрицателни влияния. Дава самочувствие, което много малко тийнейджъри у нас имат. И вината за това е на родителите.

Българинът не е склонен да споделя сексуалните си неволи, затова не търси лекар. Може би въобще не вярва, че може да му се помогне, особено от психотерапевт?
Така е. Българинът смята, че само лудите ходят на психотерапевт. Прави всичко възможно да не признае, че има проблем. Докато на запад психотерапевтът е един от най-търсените специалисти. В отношения, които са белязани от конфликт, човек не може да мисли безпристрастно и да види докъде стига неговата собствена вина, каква е ролята на партньора и какво може да се направи. Всичко това е поръсено с коктейл от подправки като недоизказани чувства, финансови претенции, неразделени имоти. Трябва му безпристрастното мнение на специалист, който да направи дисекция на проблема и на отношенията между партньорите. Той може да даде съвет как да бъдат преодолени и как да излязат от кризата.

Вместо това не е ли по-лесно да изтича до аптеката и да си купи хапче?
Това решение е лесно. Много мъже постъпват точно така – пият хапчето, получават ерекция, правят секс, но често не се чувстват задоволени от сексуалния акт. Защото проблемът, който е довел до намалената ерекция, остава. Разговорът катарзис, който да изясни и изчисти взаимоотношенията, да разплете възела на неразбирателството, не се е състоял. А само след него двойката може да стъпи на здрава почва.

Аз си представям и обратния сценарий. Сексът е прекрасен, двамата са доволни и така психическото напрежение отлита.
Разбира се, че е възможно. Аз обаче слагам акцент на сексуалната комуникация, която в много случаи на неуспех е нарушена. Защото много хора въобще не се замислят, че има разминаване в сексуалността на мъжа и на жената. Мъжът бързо стига до ерекция, на момента може да прави секс, може да свърши за 1 минута и това му е достатъчно. Докато жената има нужда от любовна игра, от сексуални приказки и стимулация, за да качи точката на възбуда и да стигне до оргазъм. Тя има право на оргазъм, но рядко го получава заради неумението на мъжа в леглото є да є даде това, което иска.

Как психотерапевтът може да помогне в такава ситуация?
Има различни подходи за всеки човек и за конкретната двойка. Прилагат се краткосрочни терапии – така наречените когнитивно поведенчески, при които се дават конкретни съвети за стъпките, които могат да възстановят нормалното сексуално общуване. Има и по-продължителна терапия – това е психоанализата. У нас вече работят лицензирани специалисти. Най-важно е човек да признае пред себе си, че има проблем и че иска да му се помогне.

Колко продължава терапията, за да се очаква някакъв ефект?
Различно. Винаги в началото на терапията се поставя рамка – сключваме с пациента „терапевтичен договор“ – обикновено за един месец работа, през който имаме 6 сесии. Времето се ограничава целенасочено. Така всеки усеща, че проблемът има край и че от един момент той трябва да поеме отговорността за себе си. Това качва мотивацията му.