20.11.2008, zdrave.net, Бойко Бонев
Доц. Лиляна Цонева-Пенчева работи в Националния център по опазване на общественото здраве в направление „Промоция на здраве и профилактика на болестите“. Координатор е на Програмата на МЗ за суицидна профилактика за 2000-2006 г. Участва в разработването на Национална програма за превенция на суицидния риск и на суицидното поведение в Република България 2008-2013 г.
Какво сочи статистиката в България по отношение на самоубийствата?
Според данни на Световната здравна организация, в световен мащаб ежегодно се извършват около 1 млн. самоубийства, като на всеки 3 секунди някой прави опит да отнеме живота си. Самоубийствата са сред трите основни причини за смърт при хората на възраст между 15 и 35 г. По последни данни за България, през 2007 г. честотата на смъртните случаи в резултат на самоубийство е 11.80 на 100 хил. души население. Същевременно опитите за самоубийство са 1660, което е 21.73 на 100 хил. човека. Повечето от хората, направили опит за самоубийство, което не е завършило със смърт са на възраст между 20 и 39 години – 40% от всички случаи. Не е малък и броят на младежите на възраст между 15 и 19 години, опитали се да отнемат живота си – 20% от случаите. За съжаление имаме и деца под 14 години, които също са направили опит за самоубийство – 7%. Имаше период, в който бяхме на второ или трето място в света по детските самоубийства. Както сочи статистиката, имаме и деца на по 13-14 години, които се опитват да се самоубият. Има и такива, които правят повторен опит след време, защото не са получили нужното им внимание или добра помощ.
Същевременно най-много са самоубийствата, завършили със смърт при хората на възраст между 40 и 59 години – 35% от случаите. По-нисък е броят на младежите между 15 и 19 г. – 3%, а децата под 14 г. са 1% от всички смъртни случаи.
Както се вижда от статистиката, самоубиват се основно хора, които са в икономически активна възраст. Демографската ситуация в България не е добра – имаме отрицателен естествен прираст, защото нараства смъртността, а раждаемостта не е висока. Освен това хиляди млади хора напуснаха страната. Нашата цел е да запазим човешкия потенциал на страната. Ето защо се опитваме да намалим смъртността в следствие на самоубийства. Според СЗО самоубийствата имат негативен ефект върху БВП на страната.
Какви са мотивите на българина, за да посегне на живота си?
На първо място в България като мотив за самоубийство са семейните конфликти, а на второ място е безработицата. В Европа обаче на първо място е психично заболяване, като шизофренията и маниакална депресия.
Какво се прави в България, за да се намали броят на самоубийствата?
Още през 1990 г. установихме висока и бързо растяща смъртност поради самоубийства сред младите хора на възраст между 15 и 18 години. В резултат ние от Центъра по хигиена определихме разрешаването на този проблем като приоритетно. Създаде се работна група с участието на психиатри, психолози, юристи и епидемиолози, която създаде проект за суицидна профилактика. В продължение на три години той се апробира в пет пилотни зони из страната и чак тогава бе одобрен от Министерството на здравеопазването. Програмата стартира през 2000 г. и приключи през 2006 г.
Преди старта на проекта имаше статистика само за броя на смъртните случаи в следствие на самоубийство. Нямаше обаче данни за опитите за самоубийство, които не са довели до смърт, защото те не се регистрират. Предполагаше се, че тази цифра е от три до осем пъти по-голяма от смъртните случаи. През 1999 г. със заповед на министъра на здравеопазването въведохме регистрация и на опитите за самоубийство. От тогава всеки лекар, който установи контакт с лице, което е направило опит за самоубийство, е длъжен да изпрати съобщение за това в РЦЗ. България е една от малкото страни в Европа, която има подобна система за регистрация на национално ниво. Останалите страни имат такава практика само в отделни пилотни зони.
Какъв беше резултата от програмата за 2000-2006 г.?
В България основните причини за смърт, които не са в резултат на някакво заболяване, са две. През 2000 г. смъртността поради самоубийство и смъртността поради транспортни злополуки са били на едно и също ниво. Но до 2005 г. смъртността поради самоубийства нарастваше и беше по-голяма от тази при транспортните злополуки. През 2005 г. обаче тя започна да спада и от 2007 г. вече е под тази от пътнотранспортни злополуки. Причината за това до голяма степен са резултатите от програмата за суицидна профилактика за 2000-2007 г., защото ако се погледне статистиката, ще се види, че сама по себе си смъртността от самоубийства е намаляла. Според статистиката през 2007 г. те са 900, а през 2000 г. бяха 1500. Надяваме се смъртността да продължава да се снижава, но за целта не бива да бавим въвеждането на програмата за 2008-2013 г.
Бихте ли ни разказала повече за програмата за 2008-2013?
След приключването на проекта за 2000-2006 г. бе отчетена нуждата за поддържане на устойчивостта на постигнатите резултати. Ето защо в НЦООЗ бе разработена Национална програма за превенция на суицидния риск и на суицидното поведение в Република България 2008-2013 г. Тя е насочена преди всичко към укрепването на психичното здраве на цялото население, като под психично здраве се разбира чувството за благополучие. Сред основните дейности на проекта ще бъде разработването и разпространението на здравно-образователни, методични и информационни материали. Необходимо е да кажем на населението, че трябва да обърнат внимание на психическото си здраве и да го укрепват. Това обаче трябва да стане много внимателно, защото хората са предубедени по този въпрос. В тези материали ще бъде обяснено какво представлява стресът и какво е депресията. След като вече сте запознати с това, ще получите информация как сами можете да ги преодолеете и кой може да ви помогне.
Кои са целевите групи на новата програма?
На първо място това са лица с повишен риск за суицидно поведение. Става въпрос за хора, които са склонни към самоубийство или вече са направили опит за такова. Също така тук влизат пациентите с психични и тежки соматични заболявания. Включени са и хората с други форми на дезадаптивно поведение – наркомании, алкохолизъм и др.
Целеви са и определени социални групи. Това са членовете на близкото обкръжение на лица, извършили опит за самоубийство или самоубийство. Освен че се губят млади хора, тяхната смърт има отрицателен психологически ефект и върху техните семейства, чиято работоспособност също намалява. Главен фактор, който им оказва негативно влияние, е чувството за скръб и вина. Ето защо е планирано да им се помогне чрез включването им в групи за взаимопомощ.
При целевите групи влизат също така безработните и социално слабите лица, жертвите на насилие, възрастните и самотните хора, децата, лишени от родителски грижи и с поведенчески отклонения, инвалидите, лицата в неравностойно положение поради дефекти, недъзи и тежки заболявания и затворниците. Целева група са също военнослужещите и служителите на МВР, заради това, че работят под напрежение.
В програмата е обърнато внимание и на учениците на възраст между 10 и 18 години и програмата ще бъде насочена приоритетно именно към тях. Те трябва да знаят как да се грижат за психичното си здраве и как да повишат самооценката си, за да имат вяра в себе си и в своите способности. Планира се учителите да бъдат обучени да откриват депресивност, тревожност и намерения за самоубийство, защото трябва да знаят как да се справят ако възникнат рискови ситуации. Те от своя страна ще обяснят на учениците как да се грижат за психичното си здраве.
Целева група са също така медицинските и други специалисти, работещи по промоция на психично здраве и превенция на суицидното поведение. Те са включени тук, не защото са рискова група, а защото имат нужда от допълнително обучение, как да извършват превенцията и оценка на суисидния риск.
Кои са новите моменти в този проект, които ги няма в програмата от 2000-2006 г.?
На първо място ново е това, че ще си сътрудничим с колегите от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Докато в програмата от 2000-2006 г. приоритет ни бяха предимно учениците, сега целевите групи са много повече. Нов момент ще е борбата със стигмата и улесняването на достъпа до специализирана помощ. В проекта има предвидено и създаването на горещи телефонни линии. Това няма да е лесно, защото трябва да разполагаме с техника, помещения и обучен екип. Вече имаме хора, които могат да работят на телефонната линия, но имат нужда от допълнително обучение.
Каква е стойността на проекта за 2008-2013 г. и кога се очаква да стартира?
Не мога да кажа кога ще стартира, защото все още не е одобрен от здравното министерство. След като премине през МЗ, предстои той да бъде одобрен и от Министерски съвет, който ще финансира проекта. Неговата стойност е 1 011 200 лв., които ще бъдат разпределени между трите министерства – МЗ, МО и МВР. Сумата е за всичките седем години, като за 2008 г. са предвидени 128 хил. лв., а за последната година – 199 хил. лв.
Надявам се програмата да бъде одобрена скоро, защото ако това не стане всичко, което сме постигнали ще отиде на вятъра.
Оставете коментар