Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте! От дълги години изпитвам силни притеснения когато трябва да са представям пред много хора. Изпадам в паника, пулсът ми се покачва и усещам ускорено сърцебиене. Започвам да преглъщам учестено, което се вижда от останалите и по което те разбират за моето силно напрежение, което ме кара още по-силно да се притеснявам. Чувствам се като в капан. Работата ми е свързана с изказвания, вземане на участие във съвещания, обучения на хора. Още при самото ми представяне аз вече треперя цялата. Това много ми пречи в работата. Имам качества и съм експерт в професията си, но тази слабост ме прави неуверена в очите на хората, което буди недоверие към мен. Аз блокирам и не мога смислено да се изказвам, защото не мисля за това какво ще изкажа, а мисля само затова как ме възприемат отсреща. Също така при спорове и негативно отношение към мен аз отстъпвам и гледам да избегна тази ситуация защото много ме натоварва. Имам постоянно някакви притеснения. Все мисля за нещо, което понякога ми се струва голям проблем, въпреки, че осъзнавам че това изглежда така само в моите очи. Все анализирам нещо. Не мога да се отпусна, да бъда спокойна и да се радвам на живота пълноценно.
През почивните дни положението става зле. Не мога да се мобилизирам, нищо не ми се прави, спя по 3 часа на обяд и не искам да идва понеделник. На работа нямам голямо психическо натоварване, но не знам защо толкова се страхувам от настъпването на новата седмица.

Предприети действия:
Известно време приемах хапчета Флуанксол, които имаха положителен ефект.

Семейство:
В детските си години се чувствах изоставена и не значима. Още от малка бях оставена на грижите на баба ми и дядо ми. Беше ми много мъчно за моите родители, особено за майка ми. Имам и по-голяма сестра, която постоянно ми даваха за пример. Чувствах се виновна, че не съм достатъчно добра и за това не ме искат. Имах чувството, че искат да се оттърват от мен като са ме оставили при баба ми и дядо ми. Искали са второто дете поне да им бъде момче, но аз съм ги разочаровала защото съм се родила момиче.

Приятели:
Имам добри приятели и колеги. Разбираме се и се подкрепяме.

Решаващи моменти:
Още от много малка винаги съм обичала да помагам със съвети на хората. Приемала съм проблемите им като свои лични. Работя като социален работник.

Работа:
Работя като социален работник.

Очаквания:
Очаквам съвети какво да предприема за да направя пълноценен живота си и да се оттърва от неувереността си. Предполагам подлежа и на лечение.

Здравейте,

Социалната фобия (така се нарича страха от излагане при публично представяне) подлежи на лечение, права сте. Обичайно в основата на този страх стои ниска самооценка. Ето защо лечението е преди всичко психотерапевтично и е насочено към формиране на една по-реалистична представа на пациентите са самите себе си, както и към идентифициране на обстоятелствата, които в някакъв ранен момент от живота са допринесли за формиране на негативни базисни убеждения за собствената им личност. По друг начин казано психотерапията е насочена към идентифициране и осъзнаване на първичната травма, която се репродуцира в по-късни етапи от живота при наличие на определени обстоятелства, напомнящи по нещо първичната травматична ситуация. Психотерапията, обаче, е скъп и бавен процес. Ето защо на практика най-често предписваното лечение на социалната фобия е медикаментозно. Поради наличието на депресивни преживявания в повечето случаи на изразена социална фобия, медикаментозното лечение се провежда с антидепресанти. Антидепресантите са основния клас медикаменти, които се предписват за лечение на социална фобия. Освен тях, обичайно като допълнение, нерядко се предписват и лекарства за намаляване на напрежението и тревожността. Лекарството, което сте приемала не е антидепресант, то е от групата на леките антипсихотици, но намира място в комплексното лечение на социалната фобия именно като намаляващо напрежението и тревожността средство. Лечението с антидепреснати е редно да се предпише и води от психиатър, въпреки че има и общопрактикуващи лекари, достатъчно добре квалифицирани да правят това по добър и правилен начин. Лечението с антидепресанти крие сравнително малко рискове, ако се води от квалифициран лекар, достъпно е (не е скъпо) и за не виждам причина поради която и вие да не проведете такова. Обичайно продължителността на лечението с антидепресанти е по-продължително и може да продължи една година или дори повече. Все пак, добре е да имате предвид, че най-добри резултати се постигат, ако медикаментозното лечение се комбинира с психологическо консултиране (еднократни или по-редки консултации с психолог) или психотерапия (системен процес, който предполага редовни, обичайно ежеседмични срещи с психотерапевт).

Прочетете повече за социалната фобия и методите за лечение.

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ