Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Момче, на 22 години съм от малък град близо до Варна. Винаги съм бил притеснителен когато имам да ходя на публично място където не ходя често, както и да съм сред хора които не познавам. При такива ситуации изобщо не ми се яде, а когато мине известно време без да съм ял ми става лошо. Имаше период преди 4-5 години когато сп риятели излизах без проблем, нямах такива притеснения бях свикнал да ходя на публични места(кафета, дискотека, ресторант), но след време (преди 3 години) когато започнах да излизам с едно момиче още на първата ни среща аз просто повърнах от притеснение в тоалетната. С нея нещата не се получиха, но след години срещнах друго момиче с което си писахме в интернет някъде около седмица и когато излязохме аз бях много притеснен беше ми лошо, харесвах я целунах я. И от там се започна влошаването на проблемите ми. ОТ различни градове сме и се виждахме веднъж седмично за околко 3-4 часа. Само при мисълта че ще излизаме след ден или два на мен ми ставаше лошо, гадеше ми се, повръщах. Случва се като ми звънне телефона и като видя че е тя веднага да започне да ми се повръща и и след разговора който гледам да е колкото се може по кратък повръщам. С нея сме заедно от 2 години, винаги се виждаме толкова рядко понякога и през 1-2 месеца се случва да се видим. Правим секс, чувствам се добре. Винаги когато ще излизаме на мен ми става лошо още от вечерта или ден преди това. Вечерта не успявам да мигна дори и за час, а на сутринта едвам изявам 2 филийки хляб, след което час преди да я видя аз повръщам, за да се чувствам малко по спокоен че няма да повърна до като съм с нея. В началото на връзката ни, бяхме отишли в мола на кино. Не бях повърнах преди да излезем, и ми беше много лошо гадеше ми се и през цялото време мислех за това как да не повърна в мола до като съм с нея. След което когато влязохме в киното и филма започна аз пак бях под голямо напрежение от това че ми е зле и че може всеки момент да повърна,. Още не бяхме станали интимни и аз бях дествен, когато тя се облегна в мен и докосна крака ми на мен ми се догади още повече защото имах притеснения и от това дали ще се получи добре интимността ни. Казах и че ще отида до тоалетната и побягнах на там, едва стигнах тоалетната и повърнах. След коато като се върнах се чувствах по отпуснат. Вече не се притеснявах че може да повърна защото корема ми беше абсолютно празен. Но от тогава започнах винаги когато излизаме да повръщам преди да я видя в някоя градска тоалетна, както и да не ходим на затворени публични места, а да сме на разходка на открито. Така след околко час с нея спирах да се притеснявам че може да повърна ако хапна нещо и хапвах малко, и когато дойде време да се прибираме и започваше да ми става пак лошо понеже ще я целуна за чао. Много се притеснявах в началото как ще се получават целувките ни защото аз нямах опит и не можех да се целувам добре. В началото си мислех че вероятно точно тези неща ме тревожат (да сме интимни) и да се целувам добре. Скоро правихме секс. Беше хубаво, с времето секса стана много хубав и страстен, но въпреки това аз продължавам да съм в същото състояние. Става ми лошо когато ще я видя, още по лошо ми е ако ще сме на някоя публично място (кафе,мол). Още по лошо ми е и ако ще се виждаме с още някого, понеже може да повърна до като сме с още някого. Веднъж се случи… оправдах се че съм ял кофти храна и ми е било лошо. От 2 години е така, и през тези 2 години започнах дори и без да излизам с нея, да ми става лошо когато например трябва да отида на кафе или в мола или да съм сред някакви хора, Дори започна да ми става лошо и преди семейни събирания. В момента дори и с най добрите ми приятели не мога да отидa на кино в мола, защото ми става лошо при мисълта че ще ходим някъде и че ще ми се гади и може да повърна. Напоследък мисълта че съм в това състояние и знам че например не мога да отида нормално на кино с приятели или на ресторант с приятелката ми или дори на нормална разходка с нея без да ми се повръща ме депресира. Понякога ми става лошо от това че знам че не мога да правя тези нормални и хубави неща. А преди години с приятелите ми беше традиция да ходим в мола да хапнем и след това да отидем на кино. В момента не мога да направя подобно нещо защото само знам ли че ще го правя ден или два преди това аз ще загубя апетит, ще съм все умислен в това и само в това, ще повръщам от малко хранене ще се чувствам отпаднал, а когато дойде време да излезем с тях и да отидем там аз вече ще се чувствам максимално зле защото 2 дена ще ми е било лошо и съм като болен. Така съм от седмица в момента… заради мисълта че искам да мога да правя както преди тези обикновени неща и да започна да се чувствам добре с приятелката ми без да ми е лошо. Въпреки че когато прекарам час- час и половина с нея започвам да се чувствам добре и си прекарваме хубаво, всеки следващ път всичо сеп повтаря. След около седмица искам да се видя с нея, но само при мисълта че ще се виждаме и че ще ми е зле на мен в момента ми става зле… и нямам апетит и повръщам.

Предприети действия:
Всеки път преди да се видя с нея пиех или валидол или валериан, точно след като съм повърнал 30-60 мин. преди да се видим. И все си мисля че на това се дължи факта че след като съм повърнал и съм прекарал малко време с нея се чувствам по добре. Но както казах всичко ве повтаря всеки път без подобрение.

Семейство:
Отнишенията със семейството ми са добри. Живея с майка си и баща си, баба си и дядо си. От време на време имаме семсйни събирания при които идват леля ми чичо ми и братовчедите. Разбираме се чудесно с тях.

Приятели:
Споделям всичко на родителите си, БЕЗ точно този проблем.

Решаващи моменти:
Аз съм човек който прекарва много време пред компютъра. Работя като уеб дизайнер. Като ученик от 8 до 11ти клас бях тормозен от съученици, с които в последствие отношенията ни се оправиха до 12ти клас и спечелих уважението им.

Работа:
От 18 до 20 годишен се занимавах със сезонна работа на плажа. В момента работя като уеб дизайнер от вкъщи.

Очаквания:
Надявам се да разбера причината за тези проблеми и как може да ги реша, защото имам голямо желание да се справя с тях, но знам че имам нужда от помощ.

Всеки път, когато сме тревожни нашата вегетативна нервна система се активира за да ни подготви за изпитанието, пред к което нашият ум смята, че сме изправени. Вегетативната нервна система, обаче, не е отговорна за собствената си активация. Отговорен е нашият ум. Той е този, който си мисли, че е изправен пред някакво предизвикателство – нещо, което умът ни възприема като изпитание и разпознава в него някаква опасност. Отделен е въпросът дали обективно съществува такава опасност или тя е само въображаема, илюзорна. Често пъти умът ни допуска груби грешки или най-малкото преувеличава опасностите, пред които животът ни изправя.  Отделно от това, в повечето случаи ние се опитваме да се преструваме, че не се изплашени, когато всъщност сме, защото така са ни учили, че трябва да правим – да се преструваме и да се правим на по-силни и по-смели, отколкото всъщност се чувстваме. Необходимостта да прикриваме страховете си допълнително усложнява справянето с тях, защото психичната енергия, която харчим за да се преструваме не отива по предназначение. Твърде често прикриването на притесненията и безпокойствата се използва като единствена стратегия за справяне с тях (ако изобщо това може да се нарече стратегия за справяне). Животът, обаче, често ни учи, че в момента, в който престанем да прикриваме страховете си и повече не се опитваме да бягаме от тях, да ги отричаме като ги прикриваме, те изчезват сякаш от самосебе си. Така възниква един логичен въпрос конкретно към вашия случай: знае ли въпросното момиче колко емоционален човек сте вие и как всеки път преди среща с нея се вълнувате до степен, че не можете нито да спите, нито да се храните? Ако отговорът е не, мислите ли, че връзката ви с нея има шанс да продължи да се развива по този начин – с тайната на вашето притеснение? Изобщо, смятате ли, че е добре да започвате връзка и да развивате доверителни отношения с някого на фона на подобна тайна – тайната на вашите чувства? Разбира се, нека не забравяме, че понякога истината е нещо трудно за понасяне не само от нас самите, но и от другите!

Позволете ми сега, след като ви казах най-важното, да ви посъветвам няколко по-второстепенни неща, които можете да използвате като допълнение към основната ви стратегия за справяне с проблема (диаметрално различна от криенето и лъжата). На първо място можете да се обърнете към лекар, който да ви предпише лекарство, което ефективно намалява безпокойството и напрежението. Важно е да знаете, че повечето от тези лекарства се изписват на зелена рецепта, защото при по-продължителна и по-системна употреба, особено в по-големи дози, могат до доведат до формиране на зависимост. Ето защо е важно да избягвате системната им употреба, дори ако такава ви е била предписана от лекар. С други думи, не е добре тези лекарства да се взимат по схема (например, 2х1 табл.), а само тогава, когато има нужда от ефективно средство за сваляне на напрежението и намаляване на безпокойството и тревожността, например преди среща или преди излагане на стимули, за които се знае, че предизвикват твърде интензивно покачване на тревожността до степен, че затрудняват социалното функциониране. На второ място, помислете за психотерапевт с чиято помощ ще можете да дискутирате в търсене на ричините, стоящи в основата на вашата социална тревожност и нейните клинични проявления. Във Варна има достатъчно добри психиатри, които биха били в състояние да ви окажат адекватна помощ в намирането на средство за ефективно управление на вашата тревожност и нейните телесни симптоми. Вероятно съществуват и добри психотерапевти, които биха били в състояние да ви партнират по доверителен начин в процеса на осъзнаване на скритите процеси и дълбоки психични преживявания, които стоят в основата и обуславят вашата невроза. На трето място поинтересувайте се от опита на други хора с проблеми, подобни на вашия – напълно възможно е да попаднете на решение, споделено от друг, за което не бихте се сетил сам.

Накрая, ето и няколко текста, които се надявам да намерите за полезни и да съдействат за по-бързото намиране на решение за вашия проблем:

Социалната фобия или по-добре да избягам, отколкото да разбера какво мислят другите за мен!
Малка психиатрия или психиатрия за всеки. Тревожност, психосоматика и поведение на боледуване.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ