Всичко започна това лято, когато на няколко пъти имах паник атаки


Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Въпрос:

Проблем:
Здравейте,
Всичко започна това лято, когато на няколко пъти имах паник атаки. Отначало не знаех какво е това състояние и бях много изплашен, поради което си направих пълни медицински изследвания и прегледи. Лекарите не установиха никакво заболяване, даже изследванията ми се оказаха изключително добри. Това ме успокои за известно време, но от няколко седмици нещата станаха още по-неприятни. Нямам паник-атаки с тази внезапност и интензивност, която беше в началото, но изпитвам постоянно чувство на тревога, безпокойство и страх. Мъчат ме натрапчиви мисли, че ще умра внезапно от инфаркт или някакъв друг сърдечен проблем, въпреки, че според лекарите няма никакви предпоставки затова. Понякога имам пристъпи на сърцебиене, прескачане на сърцето, виене на свят, гадене, отпадналост и тн., което вероятно се дължи на внушенията ми. Съзнавам, че съм физически здрав и имам доверие на лекарите, но въпреки това чувството на страх, тревожност и застрашеност не изчезва. Не изчезват и натрапчивите мисли. Опитвам се да спортувам често и по този начин да се справя със ситуацията, но това не дава резултат. Гледам да се разхождам повече, да съм активен, да имам социален живот, защото в тези моменти оплакванията ми леко намаляват. Въпреки това, чувствам че състоянието ми се влошава. Изпитвам силен страх от смъртта. Имам чувството, че и най-малката лоша новина, стресова ситуация или събитие ще ме изкарат извън равновесие и ще ми причинят нов пристъп на паника. Преди се смятах за психически устойчив човек, готов да понесе големи количества стрес, без да показва много емоции. Преживявал съм трудностите сам, без да споделям с други, освен понякога с майка ми. Сега обаче имам чувството, че тъпимостта ми е почти нулева и почти всичко може да ме изкара от равновесие – от лошите новини по телевизията до ежедневните проблеми и ситуации в работата.

Предприети действия:
По предложение на невролог взимам дианксит вече няколко седмици, но поне според мен не дава резултат. От време на време пия мента глог и валериана, както и билков разтвор „релаксор“, но от това също не намирам подобрение. По-скоро се стремя да се мобилизирам и вътрешно да се справя с това състояние, да го превъзмогна, да го игнорирам, но не успявам.

Семейство:
Със семейството си нямам никакви проблеми. Имах щастливо детство (сега съм на 33 г.). Семейството ми не е богато, но не съм бил лишаван от нищо. Откакто се появиха тези проблеми непрекъснато споделям с майка ми и от това ми олеква, но само за известно време. Привързах се силно към нея в последно време (и преди бяхме близки, но често съм й повишавал тон и не сме се разбирали) и имам нужда тя да ме успокои, макар и за кратко.

Приятели:
Нямам много приятели, обкръжението ми е по-скоро от професионалната сфера. От там и не съм споделял в детайли за състоянието ми, понеже не искам хората около мен да ме смятат за луд. Иначе нямам проблеми с близки и роднини, отношенията ни са коректни. Не смятам, че проблемът идва от там.

Решаващи моменти:
Не се сещам за конкретни събития, по-скоро смятам, че възпитанието, което са ми дали родителите ми, ме е изградило като личност. Впоследствие образованието и професионалното развитие също имат своето значение.

Работа:
Работата ми може да се опише като интересна и динамична – общувам и се срещам с много хора, често пъувам, често изпадам напрегнати и стресови ситуации. Може би отчасти и там се крие проблема. Въпреки това, харесвам работата си и съм доволен от нея. За колегите ми мога да кажа същото – отношенията ми с тях са коректни и професионални. Съзнавам, че няма как просто така да си сменя работата заради стреса – първо, защото не смятам, че ще бъда по-щастлив ако отида другаде и второ, защото в днешно време стрес има навсякъде.

Очаквания:
Моля за съвет как да се справя с тази мъчителна ситуация, как да се наслаждавам на живота както преди, как да превъзмогна това ужасно чувство на постоянна тревога и тежест.
Ако ме насочите към някой добър специалист също ще съм Ви благодарен.
По принцип не желая да взимам антидепресанти и тн., смятам че ако се мобилизирам в правилната посока и проявя достатъчно воля мога да се справя, но имам нужда от съвет и професионално мнение.

 

Отговор:

Добре, ако смяната на работата не е нещо, което би ви направил щастлив, то кое е онова нещо, което би ви направил щастлив? Или иначе казано, коя е онази промяна, осъществяването на която би ви направил удовлетворен, спокоен и щастлив? Общо взето консултацията може да се спре и до тук, изчерпвайки се със задаването на тези въпроси. Защото задаването на въпроси е интервенция, насочена към постигане на промяна. А промяната е нещо, от което се нуждаете, за да се усещате жив. Защото животът е промяна, а смъртта – застой. И когато казвате, че се страхувате от смъртта, аз чувам вашето оплакване като метафора. Но нека все пак кажа още няколко думи, за да постигна обем на консултацията, който не би изглеждал неприлично малък ;)
Не е нужно да е настъпило някакво негативно събитие или да съществува някаква конкретна и непосредствена заплаха за да се чувстваме тревожни, несигурни и притеснени. Често пъти точно неслучването на определени, желани от нас събития и промени са причина за нашето безпокойство и фрустрация. Вие сте на 33 години. На тази възраст екзистенциалните въпроси за смисъла на индивидуалния живот обикновено се появяват с болезнена настойчивост и острота. Понякога те се прокрадват подмолно и предизвикват невроза с напрежението, което генерират. Намирането на отговор/и изисква усилие и е едно от фундаменталните предизвикателства към човешкия дух. Понякога това усилие на духа ни съпътства до края на животът ни. За да намалят напрежението, свързано с това усилие, хората са изобретили разнообразни практики. Една от тях е наречена психотерапия. Ето защо е важно да не търсите „добър специалист“, а психотерапевт, към когото да изпитвате доверие. Един възможен вариант на психотерапия е когнитивната терапия. Десетки са терапевтите, които практикуват в тази парадигма, но двама от тях, за които мога лично да гарантирам са д-р Ирина Лазарова и Кирил Бозгунов от Амбулатория за психично здраве „Адаптация“ – София.

Успех!
____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо