Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте! Преди време след трудно преживяна раздяла се запознах с момче, което промени живота ми. Нямаше ден, в който да не си общуваме, чувствах се ужасно щастлива, усмивката не слизаше от лицето ми. В продължение на няколко месеца излизахме, но нищо не се случваше. И двамата си бяхме признали за чувствата, но той не правеше нищо конкретно, за да ми ги покаже. Беше ми казал, че трудно си изразява чувствата. Когато го попитах конкретно какво иска всъщност, той ми каза, че най-добре да си останем само приятели. От този момент за мен всичко се промени. След това правих опити да се опитам да поправя нещата, но той се държеше дръпнато и студено. Как става това след като си казвал, че обичаш? Рухнах. От тогава са минали два месеца, най-ужасните в живота ми. Изживявам го дори и по-тежко от преди. Постоянно плача, имам чувството, че са откъснали част от мен. А най-глупавото е, че имам усещането, че той има чувства към мен, но го е страх – самозалъгвам се. Този човек за мен беше толкова важен, чувствах, че го познавам с години. Точно, когато бях повярвала, че и аз мога да бъда щастлива, той си тръгна. Много ме боли, ужасно е. Всяка мисъл е свързана с него. Не мога да приема как човек изведнъж си тръгва, след като преди това те е карал наистина да чувстваш, че те обича. Има дни, в които се чувствам добре, но след това следва период, в който се затварям в себе си. Вечерите са ужасни, дори не усещам как сълзите се стичат по лицето ми. Имам нужда от помощи съвет, за да изляза от тази дупка.

Предприети действия:
Опитвам се да се разсеивам с приятели, но щом се прибера вкъщи отново се затварям в себе си.

Семейство:
Родителите ми по принцип са доста строги. Държат ме под контрол и рядко изразяват чувствата си. Често съм критикувана и ограничавана.

Приятели:
Сред приятелите си се чувствам спокойно, свободно и наистина се зареждам положително

Решаващи моменти:
Голямо влияние са оказали родители те ми, както и трудностите, през които съм преминала. Загубата на сестра ми, проблемите в семейството, разделите. Също влияние оказаха и успехите, който съм постигнала до сега, който ме научиха да се боря, за да бъда щастлива и успешна.

Работа:
Не работя в момента.

Очаквания:
Искам да получа съвет как да се справя с болката, която изпитвам и как да приема раздялата с толкова важен за мен човек. Искам да се освободя от болката.

За да понесем болката, ние имаме нужда да я осмислим. Да разберем причините, довели до нея. Да си дадем сметка, да осъзнаем, да проумеем процесите, които стоят в основата й. Защото всяко нещо, което е неразбираемо, е непоносимо. Поносимо (макар и трудно), е само онова, което разбираме. Което носи някакъв смисъл и познание – за нас, за другите и за света като цяло.

За да приемете раздялата, вие имате нужда точно от това – да разберете причините, довели до нея. А за това определено имате нужда да разговаряте с приятеля си, защото раздялата първо се е случила вътре в него и вътре в него се е развил сложен психичен процес със своя собствена динамика, довел до този печален резултат. Печален и за двамата, очевидно. Разговорът с приятеля ви (един или поредица) би могъл да помогне и на него самия да разбере по-добре себе си и да осъзнае процесите, развивали се в душата му по време на вашата връзка. Има много въпроси, които остават (засега) без отговор. А това винаги причинява дискомфорт, който понякога е труден за понасяне.

Ако такъв открит и доверителен разговор/и не може да се случи, ще трябва да си измислите сама обяснение за това, което се е случило. Иначе казано – да формулирате обяснителна хипотеза (една или повече), която дава някакво разбиране за случилото се. И макар да не може да бъде проверена и валидизирана, наличието на обяснителна хипотеза би внесла някакъв порядък в нещата, може да даде някакво разбиране за процесите, довели до въпросното неблагополучно развитие на отношенията. Нека да опитаме да започнем един такъв процес на намиране на обяснение…

Като начало нека да видим какви въпроси поражда вашето писмо. Това е важно, защото в процеса на търсенето на отговори, е много вероятно да успеем да формулираме някакво обяснение за злополучното развитие на нещата.

От писмото ви не става ясно на колко години сте вие, както и на колко години е момчето, с което сте се разделили. Разбирам, че вие сте имала предишна връзка, но не става ясно дали приятелят ви е имал предишни връзки и как са се развили те. Както и дали е имал някакъв предходен сексуален опит и какъв? Важно е да знаем и други житейски обстоятелства, които могат да помогнат във формулирането на някакво обяснение за неговото поведение. Може да се допусне, че той е изпитвал страх от задълбочаване на връзката си с вас. Може ли в основата на този страх да е стоял страх от сексуален контакт? Не е невъзможно, особено ако се окаже, че той не е имал предишни връзки и вие сте първото момиче, с което той се е сближил до такава степен, че да бъде възможен и сексуален контакт. Не мислете, обаче, че предприемането на конкретни стъпки от страна на младите мъже в тази посока е лесна задача. Сексуалните отношения са обагрени с множество условности, норми и правила, които обаче са имплицитни, тоест не се казват ясно и открито, а се очаква да бъдат усвоявани между другото, чрез подразбиране. Темата за човешката сексуалност и сексуалните отношения между хората е силно стигматизирана тема, обвита с много предразсъдъци, срам и условности. Децата от патриархални семейства изпитват дълбоко вкоренено неудобство от сексуализиране на отношенията. Ето защо сексуалното разкрепостяване и разчупване на болезнено тежките ограничения, произтичащи от консервативния патриархален морал представлява една от първите кризи в индивидуално развитие на тези младежи. Колкото по-примитивно функциониращ е един човек, толкова по-лесно за него е да се свърже с инстинктите и нагоните си. Колкото по комплицирана (да не кажа, задръстена) с норми и условности е психиката на човек, толкова по-големи трудности има той да направи това – да се свърже с инстинктите си и да им позволи да го завладеят, да им се отдаде, да позволи на енергията, която те носят да се оттече по най-естествения и спонтанен начин, който е възможен в специфичния контекст на реалността, в условията на живот в съобщество с други, включително с консервативно настроени родители и пуритани.

Вие самата се изразявате доста плахо и евфемистично, когато описвате отношенията и собствените си очаквания към вашия приятел. Позволете ми да ви цитирам: „той не правеше нищо конкретно, за да ми ги покаже [чувствата си]… Когато го попитах конкретно какво иска всъщност той ми каза, че най-добре да си останем само приятели”. Така въпросът, обърнат към вас, може да помогне да разберете по-добре себе си: Какво всъщност вие искате от него? Вашите очаквания към него може и да са били долавяни интуитивно от него, а може той да е имал фантазия за тях, основана на неговите очаквания към самия себе си спрямо вас. Много е възможно тези фантазмени очаквания да са били възприемани от него като прекомерни за собствените му възможности (особено, ако е човек с не особено висока самооценка и недостатъчна самоувереност) и да са провокирали в него тревожно очакване за провал. Това е напълно достатъчно да провокира поведение на избягване. Очакването на провал и страхът от него не може да бъде мотив за полагане на усилия в изграждането на каквото и да било.

В заключение, опитайте се да разберете, за да приемете. Много е вероятно да имате нужда да поговорите с него отново, за да се случи това. А това, на свой ред, може да ви накара да преразгледате и промените собственото си отношение, респективно поведение, в тази проблемна ситуация.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ