Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.
Инвестира във вашето бъдеще!
Как да преодолея смъртта на съпруга си, самата аз го намерих мъртъв? Не беше боледувал, това беше голям шок, тази картина е непрекъснато пред очите ми.
Здравейте, госпожо. Приемете нашите искрени съболезнования!
Смъртта на близък човек винаги напомня за нашата собствена смъртност. Всъщност, всяка смърт, на която сме свидетели или за която научаваме, може да напомни за нашата собствена смъртност, за факта, че и ние ще умрем някой ден – може би далеч по-скоро, отколкото бихме искали. Вероятността нечия смърт да ни напомни за нашата собствена е по-висока, ако чувстваме починалия близък по някакъв начин – на нашата възраст, от нашата социална група, наш близък… В този смисъл, смъртта на близък човек освен загуба е и заплаха – смъртта ни напомня, че по същия начин някой ден ще дойде за нас.
Всъщност, ужасът от срещата със смъртта разклаща доверието, което човек изпитва към другите хора. Детето, което винаги остава живо някъде във всички нас, не приема смъртта като прекратяване на съществуването – то я приема като напускане, тръгване. Човекът, когото сме загубили, ни е напуснал, тръгнал си е. Детето не познава идеята за смъртта, то познава идеята за раздялата. А близък човек, който си тръгва – особено внезапно – всъщност ни предава. Ако той ни е предал, какво остава за всички останали? Какво друго можем да очакваме от тях, освен предателство? В този смисъл, преодоляването на уплахата означава връщане на доверието към хората… Връщане на усещането, че в света има някакъв ред, а редът е гарантиран от някого (за детето гарантите на реда са родителите). Какво може да Ви помогне да си върнете това усещане, че светът е подредено място?
За много хора тази роля изпълнява религията. Всички религии предлагат обяснение на смъртта, включително – внезапната и неочакваната. Проводници на това обяснение са духовните лица на тези религии. В други случаи човек може да почерпи обяснение от възрастните и опитните хора в рода си – с опита си и с факта, че са оцелели в подобни ситуации, те дават легитимност на твърденията си, че светът е такъв… и това е, трябва да се живее някак нататък. Или възрастни и опитни хора, които не са роднини, но в някаква степен заместват родителите. Вярваща ли сте? Има ли свещеник, към когото можете да се обърнете? Имате ли по-възрастни близки, с които да говорите за преживяванията си? Повече от веднъж? Много пъти? Всъщност, близките може и да не са по-възрастни, но… сякаш помага.
Също така можете да се обърнете към специалист от сферата на психичното здраве – психиатър, психотерапевт, психолог. От гледна точка на психиатрията и психологията, Вие страдате от последиците на много интензивен, може би – травматичен стрес. Случило се е нещо ужасно, Вие сте се мобилизирала, за да се справите с него… и все не можете да се отпуснете, да спрете да очаквате, че лошото пак ще дойде. Така че това е друга възможна стъпка – да се обърнете към такъв специалист.
_____________________________________
Вие сте консултирани от: Димитър Германов