Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

На 25 години съм. От доста дълго време имам сериозен проблем: след известен период на боледуване на мен и мои близки и смърт в семейството започнах да усещам, че непрекъснато мисля за болести – рак, СПИН, всякакви неизлечими тежки болести. Знам, че вече има такива теми тук, но моята е с особен привкус. Освен, че се страхувам от болести и не мога да водя спокоен и нормален живот като другите, се страхувам и от така наречените полово преносими болести. Вече не мога по никакъв нормален начин да бъда с мъж! В момента, в който легна до него, или се разплаквам, или в даден момент скачам от леглото и изхвърчам като опарена. Не мога да се доверя на никого. С когото и да се срещна, какъвто и да е той и както и да се държи с мен, аз решавам, че най-малкото, от което е болен, е СПИН и ще ме зарази. За секс в истинския смисъл на думата дума не може да става… Нито презервативи, нито каквито и да било предпазни мерки не могат да ме успокоят. Предполагам ще се съгласите, че не мога, запознавайки се с мъж, да го водя първо в лабораторията за пълни изследвания… Това е някакъв ужас, от който не мога да изляза.. Ще се опитам да ви го опиша нагледно (извинете ме за конкретността, но мисля, че тя описва по-ясно ситуацията). Преди 2 седмици се запознах с мъж, много възпитан, интелигентен, с добра работа, доста по-възрастен, но това не ме интересуваше, чувствах се добре с него. Имам чувството, че започнахме да се влюбваме един в друг… Всяка вечер прекарвах с него, приятно ни беше заедно, като че ли чувствата за страховете ми се притъпиха, заговориха други гласове: „Ти имаш право да бъдеш щастлива, имаш право да имаш някой до себе си“… И така до момента, в който отидохме у тях да вечеряме само двамата. Естествено, започнахме да се прегръщаме и целуваме, съблякохме се, докосвахме се и тогава, поддал се на емоциите, без да иска може би, той докосна половите си органи до моите за секунди и тогава край! Нещо в мен изкрещя спри… „Спри ти не го познаваш добре, той може да те зарази или вече да те е заразил, какво правиш, не се ли знаеш каква си параноя“. Още по-естествено, след като вече бяхме стигнали донякъде, аз се разплаках, изскочих от леглото, облякох се и си тръгнах… Повече не му се обадих, нито той на мен. Сега, естествено, няколко дни по-късно съм в потрес, вече съм болна от СПИН, макар, че не сме стигали до секс в истинския смисъл на думата, а просто до едно мимолетно докосване… вече имам и симптоми и сигурно до месец ще умра от СПИН и от всички други полово преносими болести. Кажете какво да правя. Освен, че се тормозя, че от това докосване ме е заразил най-малко с ХИВ, не мога въобще да живея нормално и направо се чудя защо се плаша, като това и без това не е живот и ако е такъв по-добре да умра… Благодаря, че ме изслушахте и се извинявам за конкретността отново.
Ходила съм на терапевт дълго време, както и на психиатър, пила съм и антидепресанти, сега пак съм в познатото си състояние. Моля ви помогнете, ще умра от болка, угризения за това, че съм му позволила дори да се доближи до мен, ще умра от съмнения… Помогнете, моля!

Здравейте!

Ситуацията Ви наистина е много сложна. Чудя се с какво един отговор на Ваше писмо може да Ви помогне повече от това, което са се постарали да направят колегите за Вашите затруднения? Ще Ви кажа, това което ми хрумва, дано Ви бъде от полза.

Преди всичко, чудя се кога и как сте решила да спрете терапията си – както медикаментозната, така и разговорната? По-добре ли се чувствахте? Вие ли решихте да спрете терапията или колегите са Ви го препоръчали? Или просто сте се отказали, защото Ви се е сторило, че вече е минало много време, вложили сте много усилия, пък резултатите не Ви удовлетворяват? С други думи – сигурна ли сте, че няма какво повече да вземете от медикаментозната терапия и психотерапията? Вие сте човека, който може да прецени как се чувства и, ако лечението или терапията не дават желаните резултати, да поискате някаква промяна – друго лекарство, различна доза, добавяне на други лекарства, фокус върху други теми в живота и историята Ви, друг тип лечение. Друг специалист. Вие сте тази, която преценява дали се чувства добре и дали е необходимо да продължи лечението. Ако не се чувстват удовлетворени, хората могат да го кажат на лекаря или психотерапевта си, да потърсят второ, трето мнение, да потърсят нови специалисти. Вие погрижихте ли се за себе си по този начин? Аз лично Ви насърчавам да подновите терапията си, ако наистина сте я спрели. Струва ми се, че една подходяща терапия е най-доброто решение на затрудненията Ви.

Мисля също за момента, когато сте приключили. Оставам с впечатлението (може да е грешно), че сте спрели терапията (може би сте се почувствала по-спокойна) и по-късно сте срещнала този мъж, когото сте харесала. Може би е добре нещата да се направят в обратна последователност – да се изправите лице в лице със ситуацията, която поражда толкова напрежение у Вас, и в този момент да имате опората на лекарствата и на личната връзка със специалистите, които Ви помагат. Струва ми се, че да се почувствате спокойна, докато сте далеч от плашещите ситуации, не дава достатъчна гаранция, че наистина сте преодолели страховете си. Човек не може да се научи да плува, ако не влезе във водата. Това е и препоръка при подновяване на терапията – да пробвате да създавате нови отношения докато сте във връзка със специалист, който да Ви подкрепи в този момент.

Страховете, които изпитвате, изглеждат доста упорити; може би не трябва да се надявате да бъдат изкоренени веднъж завинаги в някакви относително кратки срокове. Но пък и не можете да седите и да чакате всичко да се оправи, докато животът Ви минава! Чудя се дали не можете да споделяте с потенциалните си партньори поне част от страховете. Да ги предупреждавате, че изпитвате страх от това или онова и бихте оценили много високо, ако партньорът Ви прояви повече търпение и нежност и се съобрази с притесненията Ви, които, надявате се, ще отшумят постепенно с развитието на отношенията с този човек. Може би Ви звучи абсурдно в момента, но, в крайна сметка, всеки си има някакви слабости и проблеми, които, в повечето случаи, се мъчи да прикрие или отрече. Най-често те излизат наяве рано или късно и тогава партньорите могат да се почувстват излъгани, че не са били предупредени. Пък и това може да е тест за характера на даден човек – ако приема страховете Ви, значи наистина държи на Вас. Ако е склонен да се съобрази по време на ухажването и сближаването, по-вероятно е да се държи така с Вас и по-късно.

Чудя се също кои са темите, които сте обсъждали в хода на психотерапията си. В началото на писмото казвате, че е имало болести и смърт в семейството Ви. Питам се дали сте се простили истински с човека (или хората), който е починал? Дали сте минали през етапите, през които се налага да минем, за да приключим връзката си с човек, който вече го няма, и да можем да мислим за други връзки и други отношения? Без да забравяме този, който вече не е при нас, естествено – но споменът за него не пречи на създаването на нови отношения. Трудностите, които имате, може да са свързани с факта, че не сте преминали през етапите на този процес. Струва ми се, че изследването на тези въпроси е подходяща тема за психотерапия.

Успех в борбата с трудностите Ви!

_____________________________________
Вие сте консултирани от: Димитър Германов