Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
здр,христянка съм в протестанска църква.животът ми е много добър с бога,омжена съм,обичам много съпруга си но,просто връската ни всякъж не се получава поради една причина ,съпругат ми и той много ме обича така твърди но вече се съмнявам ,защото постоянно е недоволен от всяко мои деиствие нагрубява ме казва ми че съм му не приятна вече а сме женени едва година няколко месеца а имаме и детенце аз съм по малка от него със години инезная това ли ее причината да се държи така постоянно ме учи какво да правя и как да го направя а ако сгриша започва да ме обижда ти си луда аз не искам луда жена ти не си способна за нищо постоянно ми казва че съм луда и да се лекувам чрез психиятър,“луда ли съм“преди да се уженим си бях добре във всяко едно отношение,расъждавах си нормално говорех си шисках си всичко дори и тои го казва.винаги ми натяква че см луда,ненормална че не расъждавам че съм като малко дете.незная каква е причината поради която се е случило това със мен защо спрях да расъждавам нормално незная но ви моля помогни те ми за да живея нормален живот помогнете ми защото съм отчаяна и уморена защото опитах какво ли ни.“луда ли съм“ че не съм съврименно момиче,не расъждавам и не мисля нормално,че се паникьосвам когото се нервира,когато ми се говори понякога не чувам а витая в обл.ли нз…но искам да бъда нормална.

а със тиб понякога ме прегръща и ме взима с добро

какво ти е бе ммило защо си такава какво се случи със теб.но понякога дори ме бие защо не мисля и расъждавам

Предприети действия:
много пъти съм се укоражавала сама че вече ще расъждавам но без резултат.

Семейство:
собствените ми родител и по точно моят баща още от детството ми ме е упреквал и той че не расъждавам и ме е обиждал много.единственият перьо в които см се чуствала добре е бил когато се посвещавах на бога исцяло и расъждавах но за кратко.в сегашното семеиство на сапруга ми аз сам най млада и съм без гласна буква и никои не ме чува само нариждат без да се замислят харесва ли ти или не.

Приятели:
свекърва ми меукоражава че съм млада и ще се науча.

Решаващи моменти:
има такива моменти и до днес и те са че че чуствам в клетка а не личност каквато трябва да бъда но поради незная съпругат ли ми и отношението му към вен аз не мога и нямам смелост да съм личност.

Работа:
не работядомакиня съм

Очаквания:
надявам се да ми помогнете много.

Здравейте,

Очевидно имате проблем. И също така е очевидно, че този проблем не е за психиатър, а за брачен консултант/семеен терапевт. Това са такива специалисти (специално подготвени психолози и психотерапевти), които помагат на семействата и двойките да се справят с проблемите и предизвикателствата, пред които съвместното живеене ги поставя. На първо място това означава да се идентифицират тези проблеми, да се разпознаят, да се назоват и признаят и от двамата партньори. И на второ място да започнат да търсят ЗАЕДНО решение за преодоляването им. Ползването на брачна терапия/терапия на двойката предполага партньорите да приемат априори, че и двамата имат принос в пораждането и поддържането на проблема, че той е функция от взаимодействието помежду им, а също така е силно повлиян и от фактори на средата, например непосредственото социално обкръжение. А също така да приемат, че преодоляването на проблемите и намирането на решение зависи И от двамата, а не само от единия. Да се посочва единия от партньорите като причина за проблемите в отношенията, като се прехвърля върху него цялата отговорност за съществуването на проблемите и в същото време да се отрича приноса на другия, е един от най-честите защитни механизми. Използването на стратегия, чрез която единия от партньорите се посочва като изцяло отговорен за наличието на проблем и произтичащото от това очакване той да реши проблема като промени нещо в себе си или поведението си, е наивна и неефективна. Това, до което такава стратегия довежда, е до задълбочаваща се дистанция между партньорите. Идентифицирането на единия от двамата партньори като болен/луд и изпращането му на лекар за да се лекува изключва другия партньор от оздравителния процеса и по този начин СЪВМЕСТНОТО намиране на решение и справяне с проблема става невъзможно. Напротив, проблемът се капсулира в дефиницията на болестта/лудостта. В този случай обясненията, които освобождават от отговорност единия от партньорите звучат горе-долу така: „Той/тя е луд/а, трябва да отиде на лекар, на психиатър, да му предпишат някакво лечение, да го лекуват, аз нищо не мога да направя, защото не съм специалист…”. Но дори и когато единия от партньорите е нарочен за луд, то тази „лудост” няма да може да се излекува без той/тя да получи изключителната подкрепа и цялата любов, на която е способен другия партньор. Изпращането на психиатър и дистанцирането от процеса на търсене на решение, отказа от участие и партниране в „лекуването” може само да увеличи разстоянието между двамата партньори. Близостта предполага ангажиране, партниране, оказване на емоционална и морална подкрепа, съпричастност. Каквато и беда да ни сполети, ние очакваме от партньорите си да бъдат близо до нас, да ни подкрепят и да продължават да ни обичат. Ако те не могат да ни дадат това, близостта е невъзможна и съвместното живеене се обезсмисля. В такива ситуации раздялата е логичното решение на проблема. Когато има деца, обаче, раздялата трябва да се случи по възможно най-малко болезнения за тях начин. Брачните консултанти могат да помогнат и за това – да партнират на родителите в процеса на раздяла, така че тя да се случи максимално нетравматично за децата, доколкото това е възможно.

В заключение: Потърсете заедно със съпруга си си брачен консултант. Ако там, където живеете няма такива специалисти (психотерапевти, брачни консултанти, фамилни терапевти) можете да се обърнете към някой човек с богат житейски опити, в позиция на авторитет, който се ползва с доверието и на двама ви. Добре е този човек да бъде неутрален по отношения на двама ви, да не е пристрастен и да не взима страна, да не съди и да не заклеймява с категории на морала или пък с клинични категории. Това може да бъде някой мъдър свещеник от църквата ви или някой по-далечен възрастен роднина. При всички положения, обаче, ще трябва и двамата да се включите в този процес на „лекуване” на брака си, на отношенията помежду си. Без активното съучастие на съпруга ви, оздравителният процес просто няма как да се случи.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ