Съмнявам се, че страдам от биполярно разстройство.


Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Въпрос:

Проблем:
Съмнявам се, че страдам от биполярно разстройство. Може би отдавна, но досега не съм си давала сметка за това. Наскоро четох статии по темата и се ужасих колко сходно е състоянието с моите. Редуващи се периоди на много силна депресия, много ниска самооценка, страх – с периоди на превъзбуденост, висока самооценка, маниакални цели – примерно решавам, че искам да се насоча към дадена сфера на работа без да имам опит, защото решавам че имам талант, че е интересна и др.

Предприети действия:
нищо

Семейство:
Майка, татко, сестра – обичайно семейство, хубаво, сплотено, с много приятели, много хубаво детство, аз рисувах като дете, бях талантлива и хвалена и никога унижавана или подтискана.
Сегашното семейство – мъж, дете – отвратително отношение на мъжа, нищо общо с моите представи за двойка и семейство, в момента живеем разделени. Винаги сме имали спорове и разпри на тема пари и работа, тъй като аз работя временни неща и нямам постоянен доход. Съпругът ми е вкопчен в работата и е на 200% от времето си там или разпуска по барчета. Прекарва много малко време със семейството .Никаква подкрепа към мен, никакво окуражаване, само упреци, че съм некадърна, че не знам какво искам, че си губя времето и нищо не постигам. Никога не е споделял мои радости и успехи.

Приятели:
Родителите ми ме подкрепят и стоят изцяло зад мен.
Приятели нямам много.
И с едните, и с другите не мога на 100% да споделя всичко.
Обикновено си блъскам главата сама и често вземам грешни решения, след което получавам упреци от мъжа ми.

Решаващи моменти:
Спомням си как в нашето семейство правехме всичко заедно, бяхме много сплотени, всички ме обичаха

Работа:
Въпреки художническите ми наклонности, аз завърших друго и сякаш това ме провали, защото никога не съм си намирала лесно работа, изкарах хиляда преквалификации, работила съм в образованието, рекламната сфера, всичките ми работи са били за кратък период /отчасти това се дължи и на ангажиментите ми покрай детето/. Трудно се сработвам с колеги и като цяло сякаш винаги съм насила на работа – не изпитвам удоволствие, а само напрежение и дори страх. Всяка работа, която съм започвала ми омръзва бързо или изпитвам затруднения да я върша. Напускам, изпадам в много тежка депресия, изпитвам вина, докато се съвзема и започвам да дълбая наново.

Очаквания:
Как да разбера дали наистина страдам от биполярно разстройство и въобще от някакво психическо разстройство и дали то стои в основата на неуспехите и неудачите ми в работата.

 

Отговор:

Вие сте биполярна. Аз също см биполярен. Всички хора са биполярни. В една или друга степен. Биполярността е аспект на нормалността. Редуването на периоди на активност и приповдигнатост, с такива на пасивност и потиснатост, представлява естествен цикличен процес, който е в основата на функционирането на света и всички живи същества. Например, дневната активност в будност и нощната пасивност в сън са проява на тази естествена биполярност, в която функционират телата и душите ни. Редуване на периоди на приповдигнато настроение и дори еуфория с такива на потиснато настроение и дори отчаяние също са резултат от естествената динамика на психиката ни. Понякога има обстоятелства, които провокират преминаването ни от едно състояние в друго. Друг път такива причини не се откриват. Това не означава, че такива не съществуват. Защото причините може да са вътре в нас и може да остават скрити и неосъзнати за дълги периоди от време. Това, което е на повърхността – промяната в настроението, може лесно да бъде забелязана, но не винаги може лесно да бъде обяснена и свързана с някакви причинни фактори. Причинните фактори могат да бъдат външни обстоятелства (събития) или вътрешни процеси (представи, мисли, душевни преживявания). Вътрешните фактори могат да бъдат свързани не само с психични феномени, каквито са нашите преживявания, а и с промени в метаболизма на тялото, например с промени във функционирането на жлезите с вътрешна секреция. А външните фактори могат да бъдат свързани както с други хора, така и с природни феномени, каквито например са светлината, топлината, дъжда, студа… Например, немалко хора реагират с потиснато настроение при разваляне на времето и се разведряват, когато времето се оправя. С това искам да кажа, че има твърде много фактори на околната среда, които влияят върху тялото и психиката и голяма част от тези фактори не са добре проучени. Още повече са факторите от вътрешната среда, които могат значимо да повлияват настроението и активността ни…

Това, че сме биполярни, обаче, все още не означава все, че имаме биполярно разстройство. Преценката за наличие на биполярно разстройство, тоест за наличие на проблем с клинична значимост, е по силите само на добре обучен професионалист в областта на психичното здраве. Такива експерти по дефиниция са психиатрите и клиничните психолози. Не бива да се забравя, обаче, че те, освен експерти с клиничен опит, също така са и хора. А хората често грешат в преценките си. За да се сведе до минимум субективният фактор в процеса на диагностициране на психичните разстройства и рискът от грешка, който клиничният метод носи, в последната (десета) ревизия на Международната класификация на болестите са разработени относително подробни клинични описания и диагностични указания, включително за биполярното афективно разстройство.

Сега, след като ви отговорих (надявам се, удовлетворително) на въпроса как да разберете дали имате биполярно разстройство, позволете ми да кажа, че според мен вие имате по-важни, по-неотложни и по-серозни проблеми за решаване от този за наличието или липсата на биполярно разстройство. Те са свързани с живота ви. С взаимоотношенията със съпруга ви и бъдещето на брака ви. С професионалното ви и личностово развитие… Което, освен всичко друго, може да включва промяна в начина, по който се свързвате с хората, например като се намали склонността ви да правите компромиси и да жертвате собствените си интереси… С необходимостта да откриете отново себе си и да се поставите в центъра на вашия житейски проект. А ако нямате такъв проект или той е бил изоставен, да го го актуализирате или да го формулирате на ново. И когато се фокусирате отново около себе си, когато откриете стабилен център вътре в Себе си, около който да организирате живота си, когато потърсите и получите подкрепата, от която се нуждаете, то тогава необяснимите колебания в настроението и чувството за нестабилност може би ще намалеят до степен, която няма да бъде плашеща.

Очевидно е, че вашето оптимално социално функциониране изисква високо ниво на свързаност с други хора, че вие сте човек, който е свикнал да функционира в общност от близко свързани хора (каквато е семейството), които се подкрепят. Ясно е, че тази ваша потребност от близка свързаност и активна подкрепа е хронично фрустрирана и в новото ви семейство такава не е била налице. Не е изненадващо, че бракът ви е пред разпад. Дали е възможно бракът ви да бъде спасен и с цената на каква промяна от страна и на двама ви, е въпрос, на който може би си струва да се търси отговор в рамките на брачна консултация с психотерапевт – брачен консултант. Там особеностите на вашия характер ще бъдат коментирани на същото основание, на което ще бъдат коментирани и особеностите в характера на съпруга ви, като нито вашите особености, нито неговите ще бъдат мислени и интерпретирани в категориите на психиатричните разстройства.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ

Един отговор

29.11.2018 г.

същият съм и аз…..10 год бях на опиати…
сега като си пусна определена музика и се „филирам“ яко…
както ми е зле и като я чуя ми се “ появяват криле“….

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо