Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Здравейте! Бих желала да ви помоля за съвет/помощ. В момента изживявам много, много тежко раздяла… имам чувството, че с години ще страдам и дори нямам смелост да се откажа да се боря за любов, която ме съсипва. За мен това е голям проблем, защото болката, която изпитвам, е неописуема и не мога да я преодолея сама… чувствам,че имам нужда от помощ… Благодаря предварително!

Здравейте!

Раздялата с хората, които обичаме и на които държим, е много болезнена част от живота. Всеки е минавал през това – мисля, че мога да си представя болката Ви. И Ви съчувствам за нея, колкото и банално да звучи. Все пак, обаче, болката означава, че сте на прав път.

Американският психолог Уилям Уордън пише, че справянето със загубата може да се разглежда като последователност от четири задачи, които трябва да решим, за да можем да затворим определена врата в живота си. Втората от тези задачи е преживяването на цялата болка, причинена от загубата. Болката означава, че връзката ни с човека, когото губим, е все още жива и от голямо значение за нас. Означава също, че тази връзка се къса. Откъсваме се от част от себе си – или откъсваме част от себе си. Няма как да не боли. Но ако не скъсаме връзката, рискуваме да останем свързани и да не можем да създадем нова връзка, нови отношения. Както организмът ни може да регенерира някои свои части, за да замества износените (кожата, например, се подменя през няколко години), така и ние можем да създаваме нови отношения. Това е важна способност. Какво щеше да стане, ако носехме по нас всички клетки на кожата, които сме имали още от раждането си, без да можем постепенно, на малки порции, да се освободим от тях и да създадем нови? Струва ми се, че нямаше да е нито естетично, нито здравословно. Може би дори щеше да е смъртоносно.

Болката не може да се избегне. Не и ако искате да се освободите. Уордън специално предупреждава, че опитите да се притъпи болката водят до удължаване или блокиране на процеса на раздялата. Резултатът не е добър. Но можете да намерите хора, с които можете да говорите за Вашите преживявания. Хора, които имат време да Ви изслушат и сили да Ви чуят. Това не е еднократен процес; преживяването на болката може да отнеме много време, и е много важно човек да не се чувствам сам в този процес. Това е основното – да намерите хора, които ще Ви позволят да не се чувствате сама. Не е необходимо да са психолози; просто трябва да са наясно какво изпитвате (всички сме преживели едно и също и всеки е уникален опита си; това е противоречие, но прави общуването едновременно възможно и вълнуващо). И да Ви покажат, че Ви разбират. Това е същността на загубата – напомняне, че сме сами. И преживяването на това състояние. Ако продължа метафората с тялото, мога да кажа, че контактите с други хора в този период са като работата на червените кръвни телца, струпали се около рана по кожата – безброй нежни докосвания, които лекуват. Има и болка, но тя е част от процеса.

Естествено, само преживяването на болката не е достатъчно. Третата задача е да си дадете сметка каква е била ролята на човека, с когото се разделяте, в живота Ви. Това дава възможност да подредите живота си наново. Какво Ви липсва? Какво Ви липсва най-много? Какво можете да направите по въпроса? Всяка загуба отваря празнина – животът ни повтаря силуета на човека, който го няма вече. Можете да потърсите някой, който да пасва малко или повече на тази вече оформена ниша. Или да се опитате да подредите по нов начин елементите на живота си. Всяка сериозна загуба остава незаличима следа; не е възможно да компенсираме всичко. Но пък това е възможност да направим нещо ново. Всяка чаша, пълна до средата, е наполовина пълна или наполовина празна.

Така стигаме до четвъртата задача: да намерим достатъчно смисъл, за да продължим нататък (без да губим изцяло връзка с човека, който не е вече в живота ни). Целта не е да изтриете всеки спомен за човек, който е бил важен за Вас, от живота си: така ограбвате себе си. Лишавате се от възможността да се наслаждавате на хубавото, което се е случило някога между вас. Идеята е да намерите ново място за този човек, за спомена за него – там, където ще усещате присъствието и подкрепата му, но няма да Ви пречи в новите Ви отношения. И с тази и с предишната задача можете да се справите по-лесно, ако има с кого да коментирате случващото се с Вас.

Да не забравя за първата задача: да не си затваряте очите за загубата. Загубата е настъпила, време е да се мисли за времето след това.

Успех!

___________________________________
Вие сте консутирани от: Димитър Германов