Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте,когато бях на 27-28 години получих криза за първи път – сърцебиене,покачване на кръвното,треперене,гадене,главоболие,болки в стомаха,точно под ребрата и се чувствах сякаш потъвам.Започнах прегледи при кардиолози,гастроентеролози,ендокринолози и невролози,които ми казваха,че нищо ми няма,а кризите продължаваха всеки ден.След което ме насочиха към психиатър,който ми каза,че имам депресивно тревожно разтройство и ми предписа Ривотрил,Флуанксол и Анафранил по схема.Пиех лекарствата в продължение на 12 години ,като първоначално имаха ефект и всичко се успокои,но след няколко години отново се появиха кризите,може би по 1,2 на година.Забелязах,че в напрегнати и трудни моменти се мобилизирах и се държах и чак след няколко дни ,след като всичко е отминало се появяваха кризите.Колкото повече време минаваше повече ставаха кризите,като от около 2 години почти всеки месец си получавах по една.Доктора не ми е сменял лекарствата ,а само разменяше приема им.И така до това лятото когато в рамките на 2 седмици получих 2 кризи.Лекаря смени Флуанксола,с ново лекарство,което след като вземах 2 дни буквално ме трупяса- не можех да стана от леглото,нямах сили,ужасно гадене и болки в главата.Спрях го и се върнах на старото.Правих изследвания на кръвта и се оказа,че ми е ниска кръвната захар ,казаха ми ,че това може да е причината за моите кризи и да спра всички хапчета.Спрях флуанксола и анафранила и започнах да спирам Ривотрила с по 1/4 на седмица ( по препоръка на личната лекарка ) .След месец бях махнала вечерната доза и от 3-те хапчета от 0.5мг ,които приемах дълги години,останах на 2 ( сутрин и обед ) и започна ада- всеки ден ставах без никакви сили,с постоянно гадене,главоболие,безсъние,болки в мускулите и играене на кръвното.В седмицата се чувствах добре сигурно по 1 максимум 2 дни.Продължих да намалям Ривотрила с надеждата симптомите да отшумят,останах на 1 хапче сутринта и тогава всички симптоми,които получаваха се придружиха от постоянно високо кръвно.На няколко пъти скачаше рязко до 180 на 110 и после пада на 100 на 60 .Водеха ме в спешното ,където ми биеха Диазепам ( което за мен нямаше логика ) .Един ден кръвното ми скочи и дори с хапчета за сваляне на кръвно ,то не искаше да падне и ми казаха,че ще ме приемат в Центъра за психично здраве.Приеха ме ,спряха всичкия Ривотрил и 3 дни ми слагаха по 1 ампула Диазепам сутрин ,обед и вечер ,заедно с Конвулекс сутрин 1,обед 1 и вечер по 2.Така три дни ,в които аз бях като труп , не можех да ям,нито да пия вода..нямах сили да стана от леглото и гаденето и болките в главата и стомаха не преставаха.На 4-я ден бях на диазепам от 0.10 1 сутринта и 1 вечерта ,отново придружени с Конвулекс плюс Амитриптилин 0.5 , 1 на обяд и 1 флуанксол вечерта.След Амитриптилина ми стана още по-отпаднало и спах до другия ден .На сутринта отново ми дадоха Диазепам от 0.10 и Конвулекс + Анафранил ,кръвното ми беше много ниско и ми включиха банка Глюкоза и Вит.Ц.След системата отново ми прилоша и последва повръщане ,след което лекаря махна всички хапчета и останах на половин диазепам сутрин и половин вечер + Оланзапин вечер.След спирането н другите лекарства се почувствах 1 ден малко по – добре и на следващия отново се появиха високото кръвно,гаденето,отмаляването и цялостната отпадналост и болките В стомаха и главата.Свързахме се с доктор,който е помогнал на много мои познати,каза ми ,че е безмислено да стоя в болницата и че Ривотрил не се спира за 10 дни в болница ,а се спира в продължение на месеци.Изписа ми Сероксат по 1/2 сутрин ( два дни ) ,след това по 1 сутрин ( два дни ) и после по 1 сутрин и 1/2 наобяд и 1/2 Ривотрил от 0.5 сутрин и 1/2 Ривотрил вечер .Първите 3 дни се чувствах добре,единствено се чувствах отмаляла и нямах енергия и днес вече 4-я ден отново съм с високо кръвно ,гадене и болки в стомаха и цялостна отпадналост.Помогнете ми ,дайте ми съвет .Вече ме е страх дали ще се оправя,страх ме е и дали не са странични реакции или е заради отнемането на Ривотрила.

Предприети действия:

Семейство:

Приятели:

Решаващи моменти:

Работа:
Дълги години работех като учителка.След това се захванах с консултантска дейност в една козметика ,но работата беше доста напрегната.Въпреки това съм издържала да работя без почивен ден .

Очаквания:
Търся помощ и съвет.Вече не знам на кого да вярвам .

Здравейте!

Изпратили сте разказ, съдържащ изключително големи подробности и детайли около вашето боледуване и медикаментозно лечение през последните над 12 години. Толкова подробно за хапчетата – дози, схеми, половинки, четвъртинки, симптом след симптом… а почти нищо за вас като личност – нищо за миналото, нищо за настоящето, нищо за приятели, нищо за семейство, нищо за значимите моменти и обстоятелства в живота ви… Наистина ли, освен да получавате симптоми и да пиете лекарства, нищо друго съществено не се е случвало през това време?! Наистина ли историята на животът ви през последните повече от 12 години се състои единствено от лекарствени схеми?! Със сигурност мога да направя предположение, че това съвсем не е така. Но на какво, тогава се дължи липсата на друга, немедицинска информация във вашата житейска история? Това неволно отбягване на истински важните теми в живота ви и замяната им със симптоми и лечебни схеми не може да остане незабелязано. И не може да е случайно – то има някакъв смисъл, има някаква причина това да е така. Всъщност всяка невроза ни дава нещо, докато в същото време взима. Смисълът на невротичната соматизация и прекомерната ангажираност с телесния дискомфорт, е да ни предпази от осъзнаване на други проблеми, намирането на решения за които изглежда по-трудно от намирането на решение за здравословен проблем и осъзнаването на които носи повече болка от физическото страдание. Ето така психиката ни пази – като ангажира вниманието ни с несъществуващи телесни проблеми – механизъм, известен като соматизация (soma, гр. – тяло). Соматизацията е типичен и сравнително често срещан защитен механизъм на психиката. Той е невротичен, защото измества проблема от една плоскост (психична) в друга (телесна). Във вашия случай с голяма степен на сигурност може да се предположи такова невротично изместване, доколкото многобройните консултации с лекари и медицински изследвания, които сте осъществила през годините не са открили физиологична причина за вашите оплаквания и симптоми (повишаването на стойностите на артериалното налягане е типична проява при психосоматичното изместване). Чрез развиването на телесни симптоми (псевдотелесни, по същество) съзнанието се отклонява от други проблеми, осъзнаването на които би предизвикало по-голяма несигурност, безпомощност, безпокойство, тревога и преживяване за страдание, отколкото осъзнаването и преживяването на телесен дискомфорт. Защото когато имаме някакъв физиологичен проблем знаем какво да направим – има експерти и специалисти с които да се консултираме – лекарите. Те ще ни прегледат, ще препоръчат подходящите допълнителни изследвания и след като открият какво не е наред с нещо вътре в нас ще ни предпишат лекарства, които да ни излекуват, а също така ще ни дадат съвети, които да следваме за да предотвратим усложнения. Звучи примамливо, нали? И е примамливо. Ето защо психиката ни сравнително често прибягва да услугите на този невротичен защитен механизъм, когато преживяваме несигурност, безпокойство, тревога или, най-общо казано – психологически дискомфорт, провокиран от някакъв явен или скрит конфликт, от някаква дилема, пред която животът ни е изправил или от хронична неудовлетвореност на значимите ни психологически нужди (каквато е нуждата ни от признание и зачитане, от подкрепа и близост… каквато е и нуждата ни да обичаме и да бъдем обичани…).

След толкова много години изглежда е дошлое време да излезете от капана на неврозата. Или поне да опитате. Надявам се, че вече сте в състояние да осъзнаете, че проблемът ви не е там, където го търсите – в тялото, а в ума и сърцето ви. Как, обаче, да отворите ума и сърцето си и да влезете във връзка със себе си? Със сигурност не като посещавате медицински специалисти (пък били те и психиатри). Защото консултациите с такива специалисти обслужва неврозата ви, като я подържа – изследване след изследване, диагноза след диагноза, лекарство след лекарство, лекар след лекар – това може да продължи безкрай. Важната крачка, която предстои да направите, ако искате да оздравеете, е да излезете от медицинския модел на „справяне” с оплакванията и симптомите си. Като начало можете да се опитвате да се свържете със собствените си преживявания, мисли и чувства (освен тези, отнасящи се до симптомите и медицинското лечение) като слушате как други хора говорят за собствените си преживявания, мисли и чувства. Това може да стане, например, чрез включването ви група за психотерапия. Разбира се, психотерапията има много лица. Вашият терапевт може да се окаже не психолог, а йога инструктор, например. Защо не. Осмелете се да опитате и нека този опит не бъде мимолетен и направен така, между другото. Вероятно в този опит ще имате нужда от надежден консултант – изберете си такъв и нека този път той не бъде с медицинско образование. Ако усилията ви в тази посока се развият благоприятно, накрая на този път ще се срещнете с единствения човек, на когото може да се доверите безрезервно… Сещате ли се кой е той?…

Още по темата вижте статията „Тревожност, психосоматика и поведение на боледуване“.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ