Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Здравейте! Искам да споделя и аз своя проблем. Две години и четири месеца се лекувах от тревожно-депресивно разстройство. Приемах първо ципралекс после го сменихме с есопрекс. Преди да започна лечение и да направя консултация с психиатър аз бях изключително зле, една развалина, не можех да се храня, не можех да спя, страх ме беше да излизам навън сама и да оставам в къщи сама, имах сърцебиене постоянно и още много други неприятни усещания. Наложи се да започна лечение с антидепресанти, нямаше начин. В действителност лечението ми помогна много. Вдигна ме на крака и отново станах пак жизнена, самоуверена, спокойна, но като всяко лекарство си има и недостатъците. Много напълнях от лекарствата – с 10 км отгоре. От 3 седмици вече не пия хапчета. И сега това което ме интересува и много ме обърква и заради което ви пиша е: Като спрях лекарството след два три дена започнах да усещам нещо неприятно в главата си, незнам точно как да го опиша, като удар от ток, като изтръпване, незнам точно. Психически бях горе долу добре. Това неприятно чувство отмина, но сега психически се чувствам много зле. Вечер когато си лягам ми става нещо много неприятно като заспивам и вече съм изпаднала в полусън и усещам как все едно стомахът ми се преобръща, сърцето ми почва да бие много силно, краката ми омекват, подкосяват се, чувството е както когато се изплашиш много. И като отворя очи преминава, успокоя се и пак ги затворя пак заспивам отново се случва. Другото което е много съм тъжна плаче ми се, притеснена съм за това, което ви казах по време на сън, напрегната съм. А, да кажа, че това усещане го имаше и преди още да започна лечението с лекарствата, но постепенно отшумя. И вече да си дойда на въпроса защото съм много объркана и притеснена. Това състояние в момента синдром на спирането на хапчетата ли е или просто състоянието ми се е завърнало отново и ще трябва да пия цял живот антидепресанти? Моля ви помогнете ми. Дайте ми съвет.

Доколкото правите паралел на сегашните си оплаквания с тези, наложили започване на лечението с антидепресант, то изглежда по-вероятно да става въпрос за възобновяване на тревожно-депресивната симптоматика, отколкото за синдром на отнемане. Изглежда разумно да направите отново консултация с вашия психиатър и да възобновите лечението с антидепресант. Изследванията за ефективност на психиатричното лечение показват, че ефективността му се увеличава, когато медикаментозното лечение се съчетава с психотерапия. Лекарствата често помагат да се потиснат симптомите на емоционалното страдание (и съпътстващите ги телесни оплаквания), но не премахват причината, не решават проблемите и вътрешните ни конфликти, които може би стоят в основата на тези оплаквания. Ето защо изглежда уместно, паралелно с приема на антидепресант да се обърнете към психотерапевт, с чиято помощ да се опитате да откриете дали съществуват обстоятелства в живота ви, които биха могли да бъдат причинно свързани с вашите оплаквания – проблеми от различен характер могат да причинят симптоми като описваните от вас. Колко дълго ще се наложи да взимате антидепресант е трудно да се прецени. Ползвайки лекарства и психотерапия е реалистично да се очаква, че в даден момент ще сте в състояние да продължите лечението си без медикаменти. Оплакванията, които описвате в периодите преди заспиване, докато се унасяте в сън, от медицинска гледна точка не изглеждат притеснителни. От психологическа гледна точка страха от заспиване често е свързан със страх от смъртта. Това всъщност е един от основните страхове на почти всички хора. Всеки, в хода на живота си, търси начини да се справи с него. Доколко и как темата за смъртта присъства в настоящия период от живота ви и как успявате (или не успявате) да се справите със страха си от смъртта са важни въпроси, върху които си струва да се замислите и да ги обсъдите с вашия психотерапевт. Ако се осмелите да го направите е много вероятно да откриете, че не е страшно да се говори за смъртта и страха ни от нея. По-страшно е, когато не говорим за това и избягваме темата (както и други проблемни и трудни теми). Също така е много вероятно да откриете отговорите на въпроса за причините за вашите невротични оплаквания в сънищата си. Потърсете в тях, отново с помощта на психотерапевт. Няма да бъде изненадващо, ако в тях откриете и насоки за възможните решения на проблема.

Пожелавам ви успех!

______________________________________
Вие сте консултирани от: Владимир Сотиров