Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.
Инвестира във вашето бъдеще!
Въпрос:
Здравейте,
От известно време си мисля, че имам нужда да поговоря за проблемите си с психолог, но не се осмелявам. Живея в малък град, където се познават хората и такива специалисти има малко. Веднъж случайно ми попадна телефон на психолога, който исках да посетя, обадих се, уговорих се и накрая не събрах смелост да отида. Мисля си, че имам нужда от него, но не мога да се престраша. Как да постъпя?
Отговор:
Здравейте!
Малките градове са просто пословични с това, че всеки знае всичко за всички… или почти. Разбираемо е, че се опасявате да Ви видят как посещавате психолог – какво ще си помислят? Или може би се опасявате, че психологът ще се окаже роднина или приятел на някой друг, пред когото ще спомене нещо за Вас или казаното от Вас… и нещата излизат извън контрол. Хубаво е, че въпреки тези трудности не се отказвате да търсите помощ за себе си.
В момента съществуват някои възможности да се заобиколи този проблем, макар че тези решения не са идеални. Можете да отидете за единична консултация в друг град, където не Ви познават; ако се наложи да ползвате повече от една консултация, можете да се разбере да пътувате веднъж на две или три седмици. Можете да ползвате консултация на „гореща линия”. Можете да пишете на психолог с въпроса дали можете да си пишете или да ползвате Скайп. Нищо не може да замени личния контакт (макар Скайп да се приближава максимално до него), но са някакви варианти.
Писмото Ви, обаче, повдига и други въпроси. Сигурна ли сте, че искате да ползвате услугите на психолог? Нямате ли някакви съмнения в това отношение? Често външните пречки – като да живеете в малко населено място – успешно скриват съществуването на вътрешни пречки – на нежеланието, което човек изпитва да се види с психолог. Нерядко вътрешните пречки се оказват решаващи да не се осъществи подобен контакт. Причините човек да не иска да се вижда с психолог са много. Разпространени мотиви са притеснението да не се изложим, като разкрием твърде много за себе си или се покажем в уязвяваща самочувствието ни светлина. Или да не станем твърде уязвими, ако друг човек научи много за личния ни живот… Струва ми се, че е добре да премислите желанието си – наистина ли само живота в малкия град Ви пречи?
Надявам се да намерите оптималното решение.
____________________________________
Вие сте консултирани от: Димитър Германов
