Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Аз и партньорът ми имаме син на 2 години. От момента на забременяването у мъжа ми се появи силна загриженост и тревожност за това дали всичко е наред и ще е с бебето. Ходехме на множество прегледи, непрекъснато ми даваше инструкции как да се пазя, как да не се движа и да не подложа бебето на риск. Пускаше ми смс -и по 20 пъти н ден с инструкции, пишеше правила и бележки навсякъде, звънеше и ме препитваше по списък въпроси по няколко пъти на ден. Той тотално се вманиачи по опазването на детето от всичко, въпреки че всички лекари го уверяваха, че плодът е здрав и се развива нормално.

След раждането на детето тревожността и притесненията се пренесоха върху него. Страхове за здравето е меко казано. Той създаваше правила и условия за това как да хвана бебето, как да го облека, как да го кърмя и т.н. Ако случайно не спазвах точни инструкции, той ставаше агресивен и много тревожен. Когато му опонирах и казвах че греши, че не е прав, че аз съм майката и знам какво правя, той ставаше агресивен и крещеше. Ходехме много на лекари, на прегледи за детето. Всичко беше наред, но лекарите не успяваха да го успокоят. След всеки преглед той казваше – “ супер, че всичко е наред, но аз ще продължавам да го пазя като очите си, аз съм му баща и никой не може да ми забрани да го пазя.“ Нямаше авторитет, който да го убеди, че греши. Никой освен мен – майката, не можеше да хване детето, да го гледа, да го оставим на баба беше абсурдно. През цялото време се случваха много скандали, тъй като манията на мъжа ми мина всички граници и каквото и да правех все не беше достатъчно добре.

С времето детето порастна, сега е на 2 години. Мъжът ми прекарва много време с него,но манията и обсебеността му става все по-силна. Непрекъснато е до детето. Не го оставя за минута сам, дори, когато аз съм с него, мъжът ми е до нас и непрекъсната дава инструкции какво да прави, как да играе, как да гледа, как да се пази. Има маниакалната цел да пази зрението на детето – да не развие кривогледство и късогледство. Не му дава да гледа наблизо, непрекъснато му гледа очите да нямат малки видими капиляри – през 10 минути. Ако детето ме гушка по-бурно, той крещи, плаче, дърпа го насила, изпада в кризи. Детето се вкопчва в мен, но той изпада в още по-силна агресия. Много пъти сме на ръба на раздялата, но различни обещания за вземане на мерки отлагат раздялата.Притеснявам се изключително много затова как това обсесивно поведение се отразява на детето и доколко тревожността на мъжа ми може да се пренесе върху детето. Незнам как да се справя с мъжа ми – не желае да отиде на лекар, нито на психолог.Не съм сигурна какво точно е заболяването му. Мисля,че отделянето на детето от бащата придобива задължителен характер, но все си мисля, че трябва да се опита с лечение. Въпросът ми е какво трябва да предприема, какъв тип терапия би могла да повлияе състоянието му. Опитахме с психоанализа преди време, но той спря да ходи след 4 месеца и нямаше абсолютно никаква промяна в състоянието му. не мисля, че психоанализата дава резултати. Какво бихте ми препоръчали?

Предприети действия:
Мъжът ми посети психиатър преди година. Предписа му лекарство, но той отказа да го взема. След това започна да ходи на психоанализа, но се отказа след 4-я месец. Не му повлия. Пред 3-4 месеца опитахме семейно консултиране, но отново беше безуспешно, тъй като той не може да води конструктивен диалог, има своите твърди убеждения и никой абсолютно никой не може да го убеди в различна гледна точка. Сега правя опит отново да поднови терапия, но не знам към какъв точно терапевт да се насочим. Имам нужда от експерт, който да посочи каква терапия би повлияла неговите обсесии и ригидно мислене.

Семейство:
Аз съм отгледана в любящо спокойно семейство, в което всички са подкрепяли останалите в различни ситуации. Разговорите и общуването е било едно от най-важните неща. В семейството на мъжа ми моделът е бил по-контролиращ от страна на майка му към него. Викове и крясъци са били нормални. При нас като семейство скандалите са ежедневие, но те се появиха по-скоро при появата на детето. Когато сме само двамата, мъжът ми е спокоен и разговаряме нормално. Когато детето е будно и играе, палува и т.н. той става неспокоен и тревожен и тогава нормалното общуване изчезва.

Приятели:
Всички споделят мнение, че ние с детето трябва да се отделим от мъжа ми.

Решаващи моменти:

Работа:

Очаквания:
Моля за мнение и препоръка какви да бъдат стъпките за решаване на кризата, в която се намираме. Тя за съжаление се задълбочава ден след ден.
Каква е терапията, която би повлияла тревожността, смятате ли, че лекарствата са необходими в случая? Бихте ли препоръчали специалист?

Честно да си призная не бих препоръчал нищо повече от това, което вече сте намислили – брачно консултиране/терапия за втори път, при друг консултант/терапевт. Този път избран от мъжа ви, обаче! Защото, ако някой трябва да се променя и да търси настойчиво път към промяната, то това е мъжът ви. Ако иска да не загуби семейството си! Защото, доколкото разбирам, това ще се случи, ако той не успее да намери начин да потисне болезнения си порив да контролира всичко, свързано с отглеждането на детето ви. Да ви позволи да бъдете майка, а той да се превърне в баща. Какво е да си майка и какво е да си баща са добри отправни точки във фамилното/брачното консултиране.

Мисля, че определени лекарства може би биха помогнали на съпруга ви и биха облекчили тревожността му и биха го направили по-способен да контролира собствените си невротични импулси да контролира вас и детето. Но какво от това, че си го мисля?! И друг психиатър преди мен си го е помислили и е препоръчал на мъжа ви да се възползва от лекарство, което, обаче, той е отказал да взема. Защо? Не става ясно. Попитайте го. Може би той има отговор на този въпрос? Може би – не.

Така или иначе, вие имате право да вземете решение, което преценявате като добро за вас и детето – вие сте майка! А никой не знае по-добре от вас, какво е най-добре за детето ви. Точка.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ