Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте, бих желала да направя консултация за състоянието на мой близък приятел, който според мен показва симптоми на шизофрения. Познавам този човек от няколко години, правеше впечатление на весел и обичащ живота, но в същото време нямаше желание да се справя с ежедневните си задачи. Ходи на работа, весел и общителен е, но на моменти се затваряше и изпадаше в някаква апатия. Претърпял е инцидент, при който е бил ударен в главата преди може би пет или шест години, но не е имал проблеми. Оплаква се много от световъртеж, забравя неща, които са му казвани няколко пъти. Преди три години е починала съпругата му, после баща му и го е изживял тежко. През миналата година споделяше,че в социалните мрежи някой го следи и го заплашва, споделяше че намирал кутии от цигари на колата си и думите „Пушенето убива“ са заплаха за него и други подобни. Прекрати контактите си в социалните мрежи и се успокои. През тази година, във връзка с проблеми на работа, през февруари изпадна в стрес, обърна се към невролог, който му предписа Стрезам и Милгама. Донякъде стресът отшумя, но после започнаха други здравословни проблеми, които лекува с антибиотици. Вероятно от отчаяние, че не може да се излекува, реши че върху него се експериментира с тайни технологии. В момента твърди, че или тези, които работят върху него ще го пратят в лудница, или ще мине на хемодиализа и ще се увреди напълно. Аз живея далеч от неговото родно място и се опитвам да го убедя да отиде на лекар, но не иска. Роднините му явно не се интересуват какво се случва с него, а той страда. Не знам дали заболяването е шизофрения или не, това може да каже само лекар, но се опасявам, че се задълбочава.

Предприети действия:
Опитвам се да го убедя да отиде на лекар, но не мога. Успях да го убедя да взема билкови успокоителни. Не знам дали е удачно да търся някой от роднините му, защото не ги познавам.

Семейство:
Родната майка е жива, но не го е отгледала тя, а баба му, и втората съпруга на баща му. Живял е в семейството на баща си, който се е разделил с майката и той на практика се е запознал с майка си вече пълнолетен. Не поддържа с родната си майка отношения, казва че са „като приятели“ – разбирам го като добри познати. Създал семейство, но съпругата му е боледувала по време на цялото им съжителство от тежко бъбречно заболяване, починала преди 3 години на 38 години. Няма деца.

Приятели:
С мен поддържа връзка по телефона, засега споделя, но е много тежко. Поддържа отношения с няколко мъже близки приятели, с втората си майка-инцидентно поне веднъж месечно.

Решаващи моменти:
Това не мога да отговоря, тъй като консултацията не е за мой проблем.

Работа:
За болния-повече от 20 години работи на едно място, от него знам, че имаше добри и приятелски отношения с повечето си колеги, което обаче се промени рязко по негово виждане през тази година. Когато съм питала да сподели какво лошо са му казали, кой го е обидил винаги отговаря, че директно никой не е казвал нищо, но се подхвърля като интрига и той знаел, че се отнася за него.

Очаквания:
Очаквам да получа съвет как да постъпя, за да помогна на този човек. Моля да се има предвид, че живея много далеч от неговото местожителство, рядко го виждам и контактът ми е предимно по телефона.

Здравейте,

Страхувам се, че въпросът ви не е съвсем подходящ за специалист като мен. Ако изобщо съществува някъде, някаква експертиза, свързана с личността на вашия приятел, тя е съсредоточена във вас и в другите хора от близкото му обкръжение – хората, които сте около и с него от дълго време, познавате го, усещате го, имате връзка с него отвъд видимото на повърхността, разбирате го от една дума, от един жест… Един формален експерт като мен вероятно би бил в състояние да постави диагноза, но какво от това? Как поставената диагноза би могла да помогне? Никак. Диагнозата не лекува. Лекуват отношенията, в рамките на които може да бъде препоръчана промяна в начина на живот, включително започване на лечение. По друг начин казано, за да бъде предписано лечение, което да се приеме от пациента, е нужно да бъдат изградени отношения на доверие между пациент и лекар. А това отнема време и изисква посвещаване и лична ангажираност от страна на лекаря. Особено трудно е да се случи това при хора с параноидна нагласа на ума. Там понякога минават години, преди да се изгради такава доверителна връзка между пациент и лекар, в рамките на която вече е възможно да бъде препоръчано лечение и е по-вероятното то да бъде прието от пациента. Ето защо, дори да допуснем, че вашият близък се съгласи да се срещне с лекар, който да диагностицира състоянието му и да предпише медикаменти, с помощта на които теоретично би било възможно да се облекчат съмненията и тревогите му, то е практически много малко вероятно той да провежда такова лечение, предписано в рамките на еднократна консултация.

И понеже вие сте в ролята на човек, чрез който помощта може да стигне до вашия близък, позволете ми да ви дам няколко общи съвета, чрез които се надявам да подсиля експертността ви по този случай:

За да повишите мотивацията на вашия близък да се консултира с психиатър, е важно да не използвате думи като „шизофрения”, „психична болест” или „психично разстройство”, които са натоварени с твърде много скрити негативни значения, предизвикващи спонтанен рефлекс на отдръпване. Вместо тях използвайте думи като „страдание”, „затваряне в себе си”, „стрес”, а защо не и „депресия” – всички те са достатъчно верни и реалистично описват случващото се с вашия близък – това би могло да му помогне да приеме и признае наличието на проблем, с който му е трудно да се справи сам.

Мислете и говорете за лекарите не като за медицински специалисти, които поставят диагнози, а като за хора, които се опитват да помагат на други хора, преживяващи труден момент в живота си. Мислете и говорете за психиатрите като за помагащи професионалисти, които се опитват да помогнат да своите пациенти да си отговорят на поредицата от въпроси, които стоят пред тях: Какво е това, което се случва с мен? Защо се случва това и защо точно сега? Мога ли нещо да направя и какво, за да се почувствам по-добре?

Мислете и говорете за психиатрите, като за специалисти, които могат да препоръчат лечение, но не и да принудят пациентите си да провеждат такова – психиатрите не лекуват, те само дават насоки за лечение и консултират пациентите си, когато те, пациентите, са започнали да СЕ лекуват, приемайки препоръките на доверените си лекари. Пациентите не са обекти на терапевтични интервенции, те са субектите в лечебния процес, чийто обект е страданието/болестта. Лекарите (медицинските сестри, психолозите, социалните работници) служат за да подпомагат и усилват пациентите в опитите им да се справят с трудностите и изпитанията, пред които проблемите със здравето им ги поставят.

И най-накрая, важно е всички, с които вашият близък е в контакт, за започнат да мислят и говорят с него за възможността той да се консултира с психиатър по този начин, по който мислите и говорите самата вие. Иначе казано – да има консистентност и кохерентност на посланията, отправяни към него. Противоречивите послания (един казва едно, друг – обратното) са възможно най-вредния тип комуникация, в която той може да бъде въвлечен. И понеже вие сте човекът, през който промяната в начина на мислене и говорене може да се случи, то горещо ви насърчавам да говорите обилно и напоително, колкото силите и възможностите ви позволяват, с всички добронамерени и загрижени хора от обкръжението на вашия приятел.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ