Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Преди 3 години аз бях най- щастливото момиче на света. Имах цели, от които най-голямата си я изпълних – свалих близо 14кг. Изглеждах страхотно, бях с човек, който ме мотивираше и изкарваше най-доброто от мен, защото той самият беше амбициран, целеустремен. Аз буквално летях през 2те години, през които бях с него. Другата ми цел, която изпълних беше след гимназия да вляза в най-желания за мен университет. Така се и случи, влязох с много добър резултат, но не знаех, че това мое начало ще сложи края на моя рай. Влизането ми в университета сложи началото на тези 3 ужасни години. Запознах се с нови хора, нови характери и това повлия на мен, изцяло се промених и оставих този човек, който ме зареждаше и амбицираше и най-важното обичаше. Помислих си, че владея света и че всичко е в краката ми. Излизах с новото си обкръжение и се захванах с момче от новото ми обкръжение, което беше пълна противоположност на бившия ми приятел. Новото момче се занимаваше с трева, винаги се стремеше да мине покрай капките. Постоянно ме ревнуваше, контролираше, дори се пробваше да ме манипулира. И до днес не мога да си обясна защо съм била с този човек?! Та, моят живот се преобърна, изгубих старите си приятели, загубих бившия си приятел и за сметка на това спрях да следвам здравословния си начин на живот, спрях здравословното хранене, намалих тренировките. Започнах да се тъпча със сладко, със забранени храни, а след това се самосъжалявах и плачех и после пак се повтаряше същото….Оставих този човек, но „навикът“ ми с тъченето остана и до днес. Не мога да се гледам, не мога да се понасям….А от няколко месеца насам мисля че проблемът ми се задълбочава. Вече нямам желание за нищо, нямам цел в живота си, не знам като завърша какво ще правя, не знам какво ще правя с живота си, а съм на 22. Чувствам се адски безцелна. Като се събудя не виждам смисъл да ставам от леглото, не тренирам и само си казвам „от утре“. От година и половина имам сериозна връзка с невероятен човек, който дава живота си да бъда добре и да бъда щастлива, но при мен просто няма промяна и адски много ме измъчва това…. Знам, че решението трябва да дойде от мен, но то просто не идва. Плача, измъчвам се, мразя се….Бих дала всичко да бъда човека, който бях преди 3 години…

Предприети действия:
Посетих психоложка 3 пъти, подейства ми наистина добре. Почуствах се добре и спрях посещенията, но всичко почна пак да се повтаря. Чета купища книги за позитивното мислене, за успеха, за мотивацията. Временно получавам успокоение, захващам се за работа, мотивирам се….и това макс до 2 седмици ипосле пак всичко се повтаря.

Семейство:
Никога не съм имала нормална връзка с баща ми, както по филмите. С него разговорите винаги са странни, дори не знам дали може да се нарече разговор, защото това са просто 5 изречения, които с еповтарят всеки ден от години. Но пък, ако нещо не съм направила правилно или съм сгрешила…..тогава вече има безкраен монолог от негова страна. С майка ми съм близка, дава много за мен, но рядко би ме разбрала, затова просто и спестявам много неща, които ми се случват.

Приятели:
Най-близкият човек в момента е, приятелят ми, който адски много държи на мен и прави всичко, за да подобри състоянието ми, но за жалост неуспешно. Нямам много близки приятели, имам приятели, с които излизаме, пием кафе. За мен са просто хора, с които се забавлявам.

Решаващи моменти:
Срещата ми с момчето, което последните 2 години от гимназията ме мотивира и ми беше движеща сила напред.
Решението ми да започна стриктен режим и тренировки последните 2 години от гимназията.

Работа:
Нямам особено богат опит. Работила съм на 2 места – като рецепционист и като продавач на един магазин. И двете работи бяха сезонни. И на двете места харесваха как работя, как старателно си върша работата и злоупотребяваха с това като ме нагърбваха с още.

Очаквания:
Очаквам насока, мнение, които ще ми помогнат да стигна до някакво решение. Искам да взема живота си в ръце, не искам да съм по течението.

Здравейте,

В изложението си посочвате, че самата вие сте открила, че четенето на книги за самопомощ, за така нареченото „позитивно мислене”, за повишаване на мотивация и постигането на успех, не помага. Това, което има потенциал да помага (и също лично сте го открила, преживявайки го) са човешките взаимоотношения. Психологическото консултиране и практиката на психотерапевтите се основават на знанието за това как взаимоотношенията между хората могат да се използват с терапевтична цел. Психотерапевтите развиват и полагат това знание в професионален контекст, превръщайки помагането в своя професия, за практикуването на която са получили необходимата квалификация. Самата вие знаете, че психологическото консултиране помага, още повече – имате добър личен опит в такъв тип терапевтични взаимоотношения. Само че, постигането на устойчив резултат от процеса на психотерапия предполага устойчиво задържане в него за по-продължителен период от време – година, два или повече.

Ако това не е по силите ви, като алтернатива остават възможностите на съвременната психофармакология – съществуват различни антидепресанти, които, ако са предписани умело от компетентен психиатър, биха могли да подпомогнат излизането от емоционалната криза, в която се намирате.

Едва ли бих могъл да ви кажа каквото и да било още, което да не сте срещнала в някоя от купищата книги за самопомощ, които сте прочела. Затова ще се огранича, като насоча вниманието ви към една статия, съдържащи някои идеи за това, как да се справим с постоянното отлагане…

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ