Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Как да се освидетелства 28-годишен с параноидна шизофрения на поддържащо лечение от септември 2003 година. Отказва да се яви на ТЕЛК. През последните 4 години пет пъти е настаняван с прокурорска заповед на принудително лечение. Не е в състояние да се яви на ТЕЛК. В момента е за 5-ти път в мъжко отделение в държавна психиатрична болница. Издават му се болнични листове до 4 месеца, и пак, и пак. Моля, помогнете!

Здравейте!

Положението звучи безнадеждно… вероятно точно така се чувствате. Допускам, че става въпрос за сина Ви или друг близък роднина, който е съвсем млад, а вече е настанен за пети път на лечение в психиатрична болница… Няма как да не Ви е тежко! А защо не може да се яви на ТЕЛК? От писмото Ви не става ясно. Не иска? Не иска да се съгласи, че има психично заболяване, заради което го настаняват на лечение? Не иска да признае, че е болен? Опитът ми показва, че подобен факт се признава изключително трудно. Изключително. Независимо дали човек бурно протестира и яростно се бори срещу опитите да бъде лекуван или се свива в себе си и мълчи – той може да изпитва дълбоко недоверие към поставената диагноза, към хората, които се опитват да го лекуват, към лекарствата. Приемането на факта на заболяването и на свързаните с него ограничения изисква време – години, понякога десетилетия. Някои хора никога не се съгласяват. Признаването на този факт означава огромна промяна на представата, която човек храни за себе си, и на плановете му за живота. Това е особено болезнено, когато се случва в началото на живота. Повечето от тези, които се съгласяват, го правят в някаква степен, но продължават да изпитват съмнения, които могат да избликнат внезапно и да доведат до рязка промяна в придържането към лечението, което им е предписано (с други думи, могат внезапно да спрат да си взимат лекарствата). Мнозина тайно хранят алтернативно обяснение, което ги освобождава от бремето на признанието, че са болни. Това е начин да се предпазят от отчаянието, че животът им рухва, а те не могат да направят нищо. Или почти нищо.

Предполагам, че явяването на ТЕЛК може да звучи на Вашия близък като още едно, може би – окончателно, потвърждение на рухването на живота му. Още едно клеймо, което му се слага след диагнозата. Още една бариера между него и пътя, по който са поели връстниците му. Да мине на ТЕЛК за него може да означава, че вече е инвалид (законодателството ни вече не използва тази дума, но тя не си е тръгнала от разговорния език). Инвалид. Е, ако възприема нещата така, можем да разберем защо се бори да не се яви на ТЕЛК. Той се бори за бъдещето си.

А защо явяването на ТЕЛК е толкова важно? Вероятно става дума за средства, които да закрепят семейния бюджет – Вашият близък сигурно не може да работи… Можете ли да опитате да говорите от тази гледна точка – че става дума за средства, от които имате нужда? И Вие, и той, и други членове на семейството. Да поставите акцента не върху решението, че някой е болен (защото ТЕЛК не го решава, диагнозата се поставя от други лекари, ТЕЛК определя до каква степен конкретното заболяване, вече открито от някой друг специалист, ограничава способността на даден човек да работи), а върху възможността да бъде подкрепен финансово. Освен това, решението на комисията рядко е доживотно, много по-често то е за една, две или три години, след което човек трябва да се явява отново, ако иска да продължи да има тази оценка на степента на загубена работоспособност. Отношенията между Вас и Вашия близък може да са много напрегнати вече; тогава с него може да говори някой друг от семейството – близък или по-далечен роднина. Може да се вслуша повече в думите на човек, с когото не се вижда всеки ден и с когото не е в толкова напрегнати отношения. И който не е търсил съдействието на прокуратурата, за да го настани на лечение – това не се забравя лесно. Естествено, един разговор не е достатъчен. Става дума за много разговори, може би – по-кратки, но за сметка на това многобройни. Лекар, на когото има доверие? Медицинска сестра? Болен, с когото се е запознал по време на болнично лечение или извън него, с когото се разбира и който е минал в някаква степен по този път? Връстник, приятел? Не съществува институционален механизъм, който да задължи един човек да се яви на ТЕЛК – това е лично решение на всекиго. И това е решение, което изисква усилия за своята реализация. Всеки решава за себе си. Освен ако е много млад, за да го прави, или съдът смята, че разсъждава като много млад и не може да се грижи достатъчно добре за интересите си – и го е поставил под запрещение. И ако не се поддаде на натиска на групата – в този случай на семейството – при взимането на решение.

Искрено се надявам нещата да се подредят по един по-добър начин. Пожелавам Ви успех.

Вие сте консултирани от: Димитър Германов