Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Искам да попитам къде в България има клиника за психично болни, на които им се обръща внимание и им се предлага лечение, а не им се подхвърлят само лекарства и повече не ги интересува състоянието на болните?

Здравейте,

Изглежда задавате въпроса си от позицията на човек, който лично или чрез свои близки се е докоснал до един аспект от реалността, непознат за обществото като цяло – психиатричните клиники. Имали сте възможност чрез непосредствени наблюдения и преживявания да откриете как функционират психатричните клиники в България. Или поне конкретна психиатрична клиника, в която вие или ваши близки сте имали злочестието да попаднете. Нека ви отговоря като човек, който познава системата на психиатричната помощ в България достатъчно добре, през ролята ми на професионалист, практикуващ вече 16 години. И отговорът ми е, че не съществува такава клиника, която да гарантира, че лечението и грижите в нея са организирани с респект и внимание към човешкото достойнство на пациентите и техните близки. Простичко казано, всички психатрични клиники в България  функционират лошо (като правило), а някои от тях – много лошо (като изключение). Разбира се, доколкото добри (и все още непрегорели и нетравмирани от самата система) хора съществуват и сред професионалистите в клиниките, добро отношение се среща, но не можете да разчитате на него като стандартен подход в грижата за пациентите. Понятието „човешко достойнство“ практически не присъства в речника на здравните мениджъри, отговорни за организиране на психично-здравната помощ на ниво клиника (на ниво национална политика това понятие се среща в някои от политическите документи и винаги кънти на кухо, когато се отнесе към практическата реализация на заложените в политиката принципи). Основни понятия, които мениджърите на служби комуникират, са: „бюджет“, „издръжка“, „лекарстводен“, „храноден“ и други подобни. Това, което искам да кажа е, че психиатричните клиники са поставени на ръба на оцеляването поради недостатъчното финансиране от държавата. В ситуация, в която отпускания бюджет не достига за да се осигури здравословна храна, безопасен бит и условия на живот, в която се говори за физическо оцеляване, не остава никакво място за планиране на дейности, насочени към задоволяване на висши потребности, такива като осигуряване на социално участие, включително участие във взимането на решения за собственото лечение, възможност за себеизява, признаване и зачитане на индивидуалността, духовни и културни потребности… Грижата на мениджърите и целият потенциал на администрацията практически е насочен към осигуряване и организиране на ресурси за посрещане на базисните биологични потребности – подслон, храна, вода, отопление, лекарства. Това не се отнася само за пациентите. На такова ниво са задоволени и потребностите на персонала в държавните психиатрични клиники – заплатите, които лекари, санитари, медицински сестри, социални работници и психолози (там, където ги има) получават, не просто не са достатъчни за посрещане на техните жизнени портребности, те са унизителни за човешкото и професионалното им достойнство. Това е една от причините все повече млади и перспективни психиатри да напускат страната. Същото се отнася и за медицинските сестри и социалните работници, които стават болногледачи в старческите домове на Западна Европа. Дефицитът на квалифицирани специалисти в областта на психичното здраве е изразен на всички нива в системата за психиатрична помощ. Тези процеси се развиват на фона на липсваща държавна политика в областта на психичното здраве липсва. Процесите не се следят и анализират от институциите на държавата. Управленските решения се взимат на парче, хаотично и инцидентно. Стратегически инвестиции не се планират. Закърпват се само дупките и се гасят пожарите. Държавата е лош стопанин. Това е стара истина, която се доказва за пореден път от лошото качество на услугите, предоставяни в държавните психиатрични клиники. От друга страна не съществуват частни психиатрични клиники, където според логиката на свободния пазар на услуги бихте имали основание да очаквате, че вие или вашите близки ще получите добра грижа и комплексно лечение срещу парите, които плащате. Друг проблем е липсата на силно пациентско движение и граждански натиск към държавата. И тук ще направя своето заключение и препоръка към вас. Ако вие сте склонни да инвестирате малко енергия и лично време за промяна на ситуацията, ако сте склонни да поемете известна доза риск, предлагаме ви да опишете подробно преживелищния си болезнен опит, който сте натрупали като „клиент“ (потребител на психично-здравни услуги) на системата и да превърнете своя въпрос в препоръка към властта, отправена официално от позициата ви на гражданин с пълното право и основание да очаквате да бъдете чут. Ако властта се отнесе формално и/или високомерно (което е много вероятно), пишете отново – лично ще се ангажирам да бъдат мобилизирани ресурси на гражданското общество и да бъде организирана кампания, насочена към промяна, по повод на вашия казус.

Още по темата за състоянието на психиатричната помощ в България:

Психичното здраве не същствува като тема нито за МЗ, нито за БЛС
Психичното здраве е последна грижа
Психично болните живеят в потресаваща мизерия
Във всяко четвърто семейство има психатричен проблем
Държавата няма воля да осъществи психиатричната реформа
В европейските страни [за разлика от България] психичното здраве е реален приоритет
Живот ли е животът в психиатрия
Защо пациентите изпитват ужас от психиатричните болници
Условията в психиатричните болници у нас

И още препратки от страницата „Психично здраве“ във Фейсбук

Вие сте консултирани от: д-р Владимир Сотиров