Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
проблема ми е сърцебиене ,120 пулс ,виене на свят ,нервност , гняв,потиснатост и много други . Но нищо ми няма

Предприети действия:
ми успокоителни от най слабите билкови мента глог

Семейство:
мой то семейство е твърде загрижено за мен много направо ми идва да се гръмна

Приятели:
Приятелите ми са твърде добри с мен .

Решаващи моменти:
През 2000 г. загубих сестра си почина от лоша болест . и Аз аз бях опериран от тумор . Оцелях

Работа:
Работа както администратор в предприятие . имам две прекрасни колежки . А шефовете са както шефове разбирате !!!!!

Очаквания:
Моите очаквания са да ми се опреди диагноза . ДА ли имам паническо разтройство , паник атака , раздвоение на личността

Здравейте,

Нека предположим, че вашите очаквания се сбъднат и вие получите диагноза. Нека съсвем условно приемем, че вашата диагноза е „паническо разстройство“ и че тя е била определена с голяма степен на сигурност от високо квалифициран психиатър. И така, след като това вече се е случило, как си представяте, че ще се почувствате? По-здрав или по същия начин, по който и досега? Разбирате, че въпросът е реторичен…

Квалифицирането на страданието ви като „психично разстройство“ и отнасянето му към някоя от диагностичните рубрики на психиатричната класификация няма да доведе до облегчаване на състоянието ви. Обаче вие ще сте получили всичко, което сте поискали – диагноза. И какво от това? Как диагнозата ще ви помогне да разберете какво да направите, за да се почувствате по-добре?…

В опитите си да намерите отговори на тези реторични въпроси, моля да съобразите, че психиатричните диагнози имат чисто описателен характер и те не казват нищо за естеството на процесите, довели до обозначеното с диагноза състояние. Както и за причините. Освен всичко това, психиатричните диагнози са с ниска прогностична валидност. Тоест, от поставената диагноза не може да се направи валидно предположение как ще се развие индивидуалния здравословен проблем в бъдеще (т. нар. прогноза) – дали ще оздравеете бързо и ще се възстановите напълно или състоянието ще хронифицира и ще доведе до устойчиво и трайно нарушение в психо-социалното функциониране. И като имате предвид всичко това, замислете се за какво ви е да получите диагноза?

Това, което ви трябва е разбиране, а не категоризиране. Трябва ви човек, с чиято помощ да успеете да разберете (да проумеете, да осъзнаете, да си дадете сметка) защо се случва това, което ви се случва; защо точно на вас; защо точно в този момент от живота ви. А не просто лекар, който да ви постави диагноза. Защото диагнозата не води до по-високо ниво на себеосъзнатост. А именно от такова по-високо ниво на себеразбиране ще произтекат и идеи какво вие можете да направите – лично вие, а не медицински или други специалисти – с което да промените собствената си житейска ситуация по начин, който да донесе облегчаване на страданието ви.

И ако се обърнем към писмото ви за да потърсим обяснения в него, ще видим, че то е толкова лаконично, че няма как, преди всичко, да не се запитаме защо е толкова лаконично? Каква е причината да сте толкова въздържан в описанието на реалната си житейска ситуация, в описаниоето на отношенията си с хората около вас, на самите хора, на преживяванията си… Дали това, че сте толкова въздържан не е част от проблема? Как например, изразявате емоциите си? Как изразявате радостта си, тъгата си, гнева си? Споделяте ли с другите преживяванията си? Споделяте ли с другите начина, по който ви карат да се чувствате във взаимодействието им с вас?… Споделяте ли, всъщност, със себе си!

От писмото ви не става ясно какви са отношенията ви с шефовете. Става ясно, че има някакъв проблем, но не е ясно какъв. Обяснение от рода на „шефовете са като шефове“ не е обяснение. То не донася разбиране за естеството на отношенията ви с тях. Няма и примери, които да илюстрират спецификата на тези отношения. Никой нищо не може да разбере, преди вие сам да го разберете. А често ние разбираме нещата докато се опитваме да ги обясним на другите. Няма как някой да може да ви разбере, ако не се опитате да му обясните – подборбно, детайлно, илюстрирано с примери от конкретни ситуации… Нищо не е ясно по подразбиране. Какво означава, че приятелите ви са „твърде добри“ с вас? Как ви кара да се чувствате тази прекомерна добрина? Описвате поредица от симптоми, но не споменавате и дума за обстоятелствата, при които тези симптоми се проявяват. А това е важно за разбирането на процесите, водещи до изявата на тези симптоми. Споменавате като един от решаващите моменти в живота ви смъртта на сестра ви. Но само споменавате. Може да се допусне, че сте преживял много тежко смъртта й. Но защо не го споделите? Защо не разкажете в какви отношения сте били с нея, какво е означавала тя за вас, как сте преживял смъртта й…

С лаконичността си, вашето писмо повдига много повече въпроси и не позволява да се извлекат отговори. А вие търсите отговори. Разбирате, че отговорите са вътре във вас и можете да ги потърсите, като се опитате да не бъдете толкова въздържан в сбеизразяването си. А това се постига с практика.

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ